От 1650/1600 до 1200 г. пр. Хр. Хатуша е столица на Хетската империя, която се простира по земите на Анатолия, а на моменти стига до северна Сирия. Руините на стените и портите, храмовете и дворците, които днес могат да се посетят, представят живота през 14-13 в. пр. Хр., когато градът е в подем. Разбира се, преди това имало други поселения тук, както и селища през късната Желязна епоха и Елинистичната, Римската и Византийската епоха.
На южния склон на планината Медведница, около 13 км северно от Загреб, на върха на хълма Мали Плазур се издига средновековният замък Медведград. Реставрираният обект е чудесен вариант за полудневна разходка или пикник близо до хърватската столица. Историята на този замък е дълга и пълна с интересни факти. Подходящо място както за деца, така и за възрастни. Повече за него разказвам в следващите редове.
Факт е, че никой не успял да завладее крепостта изцяло. Основната отбранителна линия са кръглите укрепления, които все още я обграждат, а втората - кулите. Медведград има 2 отбранителни кули и според някои проучвания, дори трета, т.нар. източна кула. Северната кула е основната, а южната е построена на по-високо ниво, за да предлага най-добрата гледка към околността.
Двойната отбранителна стена и южната кула |
История
Медведград е построен през 13 в. след катастрофалното нашеcтвие на Татарите по време на папа Инокентий IV. Строителите му трябвало да бъдат внимателни къде и как строят такава замък, замислен да действа за отбрана и защита. Освен отбранителна цел, замъкът изпълнявал икономическа и жилищна функция. В него жителите имали възможност да съхраняват запасите си от храна и вино, докато жаждата за лукс на управляващите била задоволена от архитектурните елементи в дворците и параклиса.
Разположен на стратегическо място, Медведград постоянно бил център на политически обрати. По време на своето съществуване сменя много владетели: от хърватско-унгарски крале и загребски епископи до лордове, които го печелят или губят чрез брак, покупка или продажба, та даже и интриги.
Входът към жилищата и параклиса |
Разхождайки се тук, човек мислено се връща няколко века назад |
Панорамна гледка към Загреб от южната кула |
Праклисът, погледнат от южната кула |
Легенда
С Медведград са свързани немалко истории и легенди. Една от тях е за прословутата Черна Кралица (Барбара фон Цили, съпруга на римско-немския император Сигизмунд фон Люксембург). Наричали я така заради лютия й характер и черните дрехи, които носела. Била астроложка, веща и алхимичка. Барбара основава рицарски Орден на Дракона за борба срещу турците и освобождение на България. След смъртта на съпруга си живее и умира в Мелник.
|
Дворецът
Дворецът Медведград е заобиколен от двойна отбранителна стена. Между тези стени имало предградия, а на западния бряг - коридор. Отвътре замъкът бил разделен на три части: жилищни сгради на север, кула и просторен двор помежду им.
Вход към жилищните сгради |
Параклисът "Св. Филип и Яков" отвътре |
Южната кула
Построена била в средата на 13 в. малко след изграждането на северната част на замъка. Основната й роля била да брани от врага, затова приземният етаж бил напълно затворен. Входът към кулата бил разположен на първия етаж и можело да бъде достигнат чрез дървена конструкция, която да бъде премахната в случай на спешност и да блокира входа на врага към кулата.
Южната кула |
Приземният етаж понякога се ползвал като тъмница. В него се съхранявали храни и в случай на спешност или обсада, печелил на пазителите на кулата повече време. Долната част на кулата няма прозорци, а продълговати отвори, които се ползвали за вентилация. Само последният етаж бил обзаведен луксозно и служел като резиденция на управляващия. Украсен е с прозорци тип-бифора. Смяста се дори, че има работеща тоалетна в най-южната част.
Интересни факти
Бифората представлява прозорец, разделен от колона или пилон на две равни части, като над всяка част има арка. Понякога над цялата бифора има допълнителна арка, докато в разстоянието между двете по-малки арки и цялата арка имало декоративен елемент.
Поглед от параклиса към южната кула |
Последните жители на Медведград били родът Грегорианец. Те възобновявили замъка през 1575 г., но след силно земетресение бил разрушен и на 15 септември 1590 г. го напуснали.
Кладенецът |
Медведград е подходящо място за активна почивка, културен туризъм или просто пикник в близост до Загреб. В южната кула има интерактивен музей с образователна цел, където е представена флората и фауната на Медведица. През лятото в замъка се организират музикални вечери. На връщане към Шестине хванахме горска пътека и след кратка разходка бяхме вече в града.
От красиви катедрали, през вековни църкви, квартали и улици с история, внушителни площади, паркове с панорамни гледки, до тесни улички, в които времето е спряло, хърватската столица предлага спокоен, но не и скучен градски туризъм. Три дни в хърватската столица дават възможност да се разгледат основните забележителности, да се наслади човек на традиционната кухня и да се потопи в ежедневието на града. Повече за очарователната столица на Хърватия разказвам в следващите редове.
Най-близките до България големи гръцки градове целогодишно привличат българи, румънци и македонци. И докато островите си остават най-екзотични, Северна Гърция постоянно гъмжи от нашенци, заради близкото си местонахождение и сравнително бързото стигане. В следващите редове ще се спуснем към Солун и Кавала, като минем през някои от селищата и плажовете около тях.
Солун
Известните чадъри са дело на Йоргос Зонголопулос от 1997 г., когато Солун е европейска столица на културата |
Вторият по големина град в съседна Гърция е съвсем близо до границата с България и се радва на интерес през цялата година. Лятно време се превръща в подходяща дестинация дори само за уикенд. До Солун се стига бързо и лесно – от КПП Кулата до него води магистрала по международния път E79 и се стига за около 2 часа.
Кварталът Лададика се намира в центъра и е едно от любимите ми места в Солун |
Кварталчето е пълно с малки таверни, барове и местните определено обичат да идват тук |
За хапване препоръчвам Тhe Kourmpeti - намерихме го по рейтинг и в неделя следобяд беше претъпкано |
Херинга върху пюре от моркови и леща |
Това сирене беше божествено - храната тук много ни хареса и препоръчвам с две ръце |
Любимо барче ни е Giza on the Rocks |
Peraia и Neoi Epivates
Залез от кораба между Солун и Перая |
Солун не притежава примамлив градски плаж, но около него се намира курортното селище Перая с дългата си плажна ивица. От бялата кула или пристанището в Солун всеки ден тръгва корабче и може да те откара до залива, където се намират плажовете на Peraia и Neoi Epivates, които се намират в непосредствена близост. Билетът струва 6 евро в посока, 11 евро в двете и курсовете се изпълняват 4 пъти на ден. Разбира се, може да се стигне с кола и градски транспорт, но с корабчето е по-приятно изживяване.
Традиционна гръцка кухня |
Плажната ивица на Переа и Neoi Epivates е дълга километри. Успоредно на нея се извива крайбрежната улица, на която са наредени таверни, магазини и кафенета. За ползване на чадъри и шезлонги на повечето места е нужна единствено консумация. Плажът тук не е нещо особено, но таверните са традиционни, а храната навсякъде беше прясна и вкусна. Гледката е към Солун и хълмовете над него.
Nea Irakleia
Плажен бар Сахара |
По-далечен вариант за плаж около Солун е този на Неа Ираклия. Пътят отнема около 40 мин с кола, но безспорно си заслужава. Неа Ираклия вече влиза в пределите на Халкидики, но тъй като е най-северната точка, се намира сравнително близо до Солун. Тук плажната ивица е голяма и пясъкът е фин. Sahara resort е един от най-известните бийч барове и няма да се хареса на почитателите на тихи и безлюдни плажове. Това е от местата със силна музика, коктейли, сепарета с плажни легла, чадъри и шезлонги. Предлага се и храна тип бургери и клуб сандвичи.
Гиро пита |
Ако търсиш таверни и заведения за гироси, най-близкото място е центърът на самото селище. До него се стига за около 5-7 мин с кола. От това, което успях да видя, градчето е типично курортно – с една главна улица с магазини, сергии, заведения за хранене, гироджийници.
Неа Перамос
Градският плаж в Неа Перамос |
Другото име на курорта е Кале чифлик. Намира се на около 22 км западно от Кавала. Неа Перамос е малко селище с една главна улица, на която са наредени таверни, плажни заведения, барчета, магазини. В градчето има 2 супермаркета.
Морската храна тук в повечето случаи е прясна |
Заливът с градския плаж е уютен, заобиколен е от хълмчета и гледа към остров Тасос. Ползването на шезлонг и чадър става както навсякъде – срещу консумация. Най-хубавият от бийч баровете ми се стори Kapileo, където плажната ивица беше най-широка. Навсякъде другаде е много тясна.
За хранене препоръчвам таверната Tou Kostantaki – топ попадение, което не е за изпускане. В менюто се предлагат традиционни гръцки ястия, приготвени по малко по-различен начин - пълнени смокини с филаделфия и орехи, патладжан с пушена фета, салата с круши и пъпеш, както и традиционни ястия. През почивните дни тук задължително е нужна резервация. А, и да не забравя – сервитьорите тук говорят български. 😉
Плаж Ammolofi
Най-известният плажен бар около Неа Перамос |
Безспорно най-хубавият плаж около Неа Перамос. Плажната ивица е широка, пясъкът фин а водата чиста. Най-предпочитано място за плажуване е плажният бар Peponi, който разполага с 5 линии шезлонги с чадъри. Тук през деня музиката е силна и барът се превръща в дискотека. Пълно е с млади хора и коктейлите са хубави. Предлага се храна тип бургери, клуб сандвичи, гръцка салата. Няма да лъжа, през уикендите тук е страшна лудница. Дори пристигане в 8:30 сутринта не ни осигури места, тъй като всичко беше резервирано.
Плажните чадъри на Пепони |
През починвите дни е трудно да се дореди човек до свободни шезлонги |
Съседният бийч бар е по-малко посещаван и могат да се намерят места по-лесно. Той от своя страна не е толкова атрактивен, колкото съседния Peponi и обслужването е по-бавно. Предлага се същият тип храна, а ползването на шезлонгите с чадърите отново става срещу консумация.
Аспровалта
Тук е повече за семейна почивка |
Малко курортно селище на около 80 км от Кавала с главна улица, таверни, барове покрай морето. Нищо по-особено от другите типични гръцки курортни селища. Тук идват доста българи, дори има български супермаркет. Нощният живот е спокоен, селището е подходящо по-скоро за семейна почивка. Градският плаж не е лош – широк, пясъка образуват ситни камъчета. Но ако човек е дошъл с автомобил, най-добре да се отклони до съседния плаж на Неа Ираклица. Пясъкът на този залив е фин и водата е кристално чиста и спокойна.
Плажът на Неа Ираклица |
Предимството на Солун и Кавала е, че са близо до границата и около тях човек може да намери хубави плажове до курортните селища, да хапне прясна морска храна, да се отдаде на семейна почивка или да се разходи дори само за уикенд. За семейна почивка препоръчвам и Агиос Димитриос. Летният сезон в Гърция започва по-рано и приключва по-късно от този при нас, като така човек може да удължи лятото с още няколко седмици, ако пожелае.
Гр. Троян се намира на 160 км от София. Разположен е в подножието на Стара планина и през него тече река Бели Осъм. В Троян и околностите на града човек може да изкара един доста разнообразен и интересен уикенд, изпълнен с различни дейности. За два дни ние включихме в програмата яз. Сопот, Музея на занаятите, отседнахме в еко-селище Азарея, посетихме Троянския манастир, както и по-малко известната, но не по-малко интересна църква Св. Николай Летни. Повече за забележителностите, историческите обекти, храната и особеностите на района разказвам в статията по-долу.
Едва ли има човек, който да каже, че Барселона не му допада. Поне аз досега не съм попадала на такъв. В представите ми каталунската столица беше едно много туристическо място и нищо повече. Туристическо е, да, дори в тези времена, но въпреки това, градът е много гостоприемен и си тръгнах с приятно чувство от него. За 4 дни се запознахме с историята му още от римско време, разгледахме най-основните забележителности, които няма как да пропуснеш, и остана време за безцелни разходки, сангрия на плажа и сливане за кратко с местния ритъм на живот. Повече за това пътуване разказвам в следващите редове.
Камилата, Ловница, Голям, Среден и Малък Купен са сериозни, но забележителни върхове над 2000 м в живописния Мальовишки дял. Камилата впечатлява с чудати скали, приличащи на животното, на което е кръстен, Ловница предлага великолепни панорамни гледки, а Купените и Страшното езеро, погледнати заедно, са една неописуема планинска картина. Как съчетахме петте върха в един ден, какъв беше маршрутът ни и за колко време го взехме, разказвам в следващите редове.
Югозападните части на Рила са едни от най-спокойните и ненатоварени откъм хора и туристи места. В тази публикация описвам двудневния преход, който направихме от хижа Бодрост, през хижа Македония, двата върха над нея – Ангелов и Голям Мечи връх, както и връщането ни през билото на резерват Парангалица към ски-парк Картала. Красиви панорамни гледки, спокойствие, милион звезди и пълни шепи с боровинки са само част от нещата, с които си припомням тази част на Рила. Повече за магията й разказвам в следващите редове.
Остров Тасос е най-близкият до България гръцки остров. Разполага с разнообразие от плажове, обичаи, характерна за острова храна, планински и крайбрежни села и природни феномени. Обиколката на острова е около 100 км. Ако искаш да пообиколиш, ще ти е нужна кола, скутер или бъги под наем. Кои места обиколихме по време на шестдневния си престой и с какви впечатления останахме от острова разказвам в следващите редове.
От няколко години поне веднъж през лятото се озовавам в Синеморец. Освен впечатляващия плаж на Велека, курортното селце предлага спокойствие, много зеленина, уют и красиви залези през летните месеци. Най-хубаво за мен е през май и юни, когато сезонът все още не е започнал и по улиците се носи аромат на липа. Повече за плажовете, някои от капанчетата и баровете разказвам по-надолу.