Камилата, Ловница, Голям, Среден и Малък Купен са сериозни, но забележителни върхове над 2000 м в живописния Мальовишки дял. Камилата впечатлява с чудати скали, приличащи на животното, на което е кръстен, Ловница предлага великолепни панорамни гледки, а Купените и Страшното езеро, погледнати заедно, са една неописуема планинска картина. Как съчетахме петте върха в един ден, какъв беше маршрутът ни и за колко време го взехме, разказвам в следващите редове.

Денят стартира леко стресово за мен - закъснях за уговорката с 40 мин🙊, но след тръгването нещата се наредиха

Маршрутът ни започна от ЦПШ Мальовица в 8:30 ч. Беше малко под 10 градуса и си беше за ръкавици и шапка. След около 40 мин. ходене, загряхме и стигнахме хижа Мальовица. Едноименният връх се виждаше сякаш беше на една ръка разстояние от нас. Склоновете бяха побелели от скорошния сняг и пейзажът ме надъхваше още повече. Тук закусихме, пихме кафе, напълнихме си вода (лично аз се заредих с 2 л) и тръгнахме без много моткане, тъй като ни чакаше дълъг ден.

Склоновете бяха побелели

Хижа Мальовица – Бак – връх Камилата

Това беше първата част от маршрута ни. Направихме кратка почивка на паметника на загиналите алпинисти и след това се отклонихме от Мальовишката долина, като хванахме пътеката за заслон Бак. Имаше табела, която ясно показваше накъде да тръгнем. Пресякохме Мальовишката река и започна изкачване към втора тераса. Зад нас остана долината и издигащия се над нея връх Мальовица. По-наблизо се виждаха връх Орловец и Злия зъб. През цялото време спирахме да съзерцаваме красотата на планината и се радвахме на хубавия ден. Срещнахме много малко хора по пътя си – повечето се бяха запътили към Орловец. 

Еленино езеро в далечината
По пътеката за заслон Бак, снимка: Мишо
Групата ни беше от 4ма човека, движехме се стегнато и бързо
Стигайки до заслон Бак, над нас се извисиха Орловец и Злия зъб
Мальовица също се виждаше срещу нас
Подминахме заслон Орловец (БАК) и от дясната ни страна се откри Камилата. Формата на скалните образувания наподобяват камила с гърбица и глава. Върхът е зад тези чудати скални форми и е висок 2630м н.в. Ще го познаеш по каменните пирамидки. От него се разкри панорамна гледка към Страшното езеро и Купените над него – точно там, където отивахме. Купените изглеждаха почти недостижими – стръмни и каменисти. 

Камилата с гърбицата и главата си от ляво надясно
Оказа се, че дупката в скалите зад мен е популярно място за снимки, снимка: Мишо
Страшното езеро - леко вдясно
Ето ги и следващите върхове, които щяхме да изкачим - Ловница и Купените
Връх Камилата - 2630м н.в.
Щракнахме няколко снимки тук и продължихме. Слязохме отново до премката между Камилата и Ловница и продължихме към върха.

Гледката от дясната страна при изкачването на вр. Ловница
Орловец и Злия зъб наблизо

Връх Ловница

Тук денивелацията беше по-сериозна, но за кратко. Пътеката беше добре маркирана и не след дълго бяхме вече на върха, откъдето слизаше група туристи. Връх Ловница е висок 2693м н.в. и е част от хребета, който тръгва от вр. Мальовица, през Петлите, Орловец, Ловница и Голям Купен. Тук спряхме за обяд, времето беше като поръчано – слънчево и без вятър. Презаредихме, пощракахме се и се отправихме към Купените.

Връх Ловница рядко е единствената цел, по-често се съчетава с Мальовица или Орловец
Връх Мальовица в далечината
Към Купените

Малък, Среден и Голям Купен

След Ловница отново трябваше да се спуснем надолу, за да хванем маркировката към Купените, която представляваше каменни пирамидки. Изкачихме се по южния склон, където теренът беше тревист. По северната стена под върховете се спускат стръмни улеи и каменни сипеи. От Камилата се виждаха само те и затова ни се стори толкова страшно стигането до тях. Първи от трите върха беше най-западният – Голям Купен (2731м н.в.). Горе бяха наредени множество купчинки от камъни, които ясно го маркираха. Добри ги оприличи на "тибетско гробище". 😀

Южният склон под вр. Голям Купен
Каменните сипеи под върха
Страшното езеро все по-близо
Вр. Голям Купен - 2731м н.в.
Панорама към Среден и Малък Купен
Вр. Среден Купен и фонът зад мен
Последваха Среден (2724м н.в.) и Малък Купен (2662м н.в.). След последния дойде време да слезем към Страшното езеро. Предстоеше да минем по стръмен каменист сипей. Пресният сняг ни затрудни още повече. Камъните бяха нестабилни и се клатеха и в комбинация със снега слизането беше опасна пързалка. През цялото време бяхме концентрирани в това да не се подхлъзнем. Този участък беше изключително труден и опасен. За щастие слязохме без инциденти. 

Гледката назад и върховете, които бяхме изкачили
Сипеят към Страшното езеро
Купените и покритият със сняг сипей, погледнати отдолу

Страшното езеро

Когато стигнахме долу, се обърнах и зад мен видях една от най-впечатляващите планински гледки. Езерото на фона на могъщите Купени – просто картичка. Страшното езеро е разположено на 2465м н.в. Името му дава художникът Христо Йончев – Крискарец, който обикалял из Рила и рисувал природните й красоти. Веднъж го хванала буря точно тук, започнало да трещи и гърми, гледката била страховита. Хукнал да бяга, за да се спаси. По пътя срещнал хора, които го попитали какво е станало и откъде идва, а той уплашен им отговорил „От Страшното езеро“. На северния бряг на езерото има заслон – двуетажна каменна постройка с 16 спални места. 

Страшното езеро и Купените

Страшното езеро – ЦПШ Мальовица

След почивката тук ни чакаше последната част до ЦПШ Мальовица. Отне ни около 2 часа. По пътя минахме през Мальовишките езера. В края, преди да се слеем с пътеката, която води от хижата до ЦПШ-то, теренът беше стръмен и хлъзгав. Въпреки че за нас той беше слизане надолу, беше също толкова натоварващ и трябваше да се движим с повишено внимание.

Едно от Мальовишките езера
Връх и хижа Мальовица по залез

Преходът ни приключи по тъмно. Направихме го за 12 часа и изминахме около 19 км. По мои наблюдения, е подходящ за хора с добра физическа подготовка и издръжливост. Теренът е динамичен - има както изкачване, така и губене на денивелация през цялото време, на места е тревист, а на други каменист. Най-опасен беше участъкът от Малък Купен към Страшното езеро. За него са нужни подходящи обувки и силно повишено внимание - опасността от подхлъзване е много голяма. В раницата си носех 2 сандвича, 2 барчета, 2 л вода и ядки, които ми стигнаха перфектно за целия ден. Бях се облякла на слоеве - тениска, полар, яке, а в багажа имах резервна тениска, зимна и лятна шапка и ръкавици. Ако трябва да обобщя в едно изречение - преходът не е лесен, но умората след него е сладка и дарява с гледки, които дълго ще помниш, обещавам! 😍


0 Коментари