Съвсем доскоро Албания не беше никак популярна дестинация, но откакто и при нас алтернативният туризъм започна да набира скорост, интересът към тази част на Балканите се засили също. Албания е екзотична, прилича на Гърция, но не е същата. Албания е мистична и си признавам, че и моето любопитство преди да отида беше голямо. Изкарах 6 дни в южната й част, обикаляйки основно малки селища по крайбрежието. Как премина престоят ми и с какви впечатления останах разказвам в следващите редове.
 |
| Албанската ривиера |
Как стигнахме най-бързо?
Пътят до южната част на Албания е по-бърз, ако се мине през Гърция, тъй като в 90% от времето се пътува само по магистрали.
Ние го изминахме сравнително бързо – за около 10 часа спокойно каране през седмицата и никакво чакане на границите. Доколкото видяхме и показваше google maps, пътят през Македония въобще не беше добра идея, затова заложихме на сигурно. В Албания карахме по второстепенни пътища, които се оказаха учудващо в добро състояние.
 |
| Плажът на Саранда |
Саранда
Пристигайки в Албания и 2 часа след граница спряхме да хапнем в Саранда – една от най-популярните дестинации на брега на Йонийско море. Селището се намира съвсем близо до Корфу и разбираемо, гръцкото влияние се усеща значително.
 |
| Саранда |
 |
| Плажът в Саранда |
Хотели, ресторанти и заведения – това беше гледката в общи линии и не ми допадна особено. Първите впечатления от Албания бяха именно тези неща и разбира се, мерцедесите, които всички караха. Нови и стари, автомобили и автобуси – почти всичко беше мерцедес. 😃 Оказа се, че слухът за мерцедесите в Албания не е случаен.
 |
| Една от сцените на фестивала Кала |
 |
| Скалистите пейзажи в Дърми |
Dhermi и фестивалът Кала
Фестивалът Кала, който посетихме, се провеждаше в Дърми – малко курортно селище, разположено на склона на планината Канали, която се издига над крайбрежието. Ако не беше този фестивал, Дърми спокойно може да се каже, че е място за семейна почивка. Няма толкова барове и места за купонясване, а повече ресторанти и капанчета покрай морето. Англичаните, които организираха фестивала, обаче бяха избрали идеалната локация за провеждане на фестивал.
 |
| Сцената Сплендор беше разположена тук |
 |
| Всичките плажове, които посетихме, бяха каменисти |
 |
| Но пък беше красиво |
В Дърми има няколко малки залива с каменисти плажове, които бяха обособени като сцени. Общо бяха 4, като партита и концерти имаше през деня и през нощта в продължение на 6 дни. Главната сцена логично беше и най-голямата, но на мен най-много ми харесаха партитата на сцена Сплендор. Една сутрин тук дори видяхме делфини в далечината.
 |
| През деня плажувахме тук |
 |
| Банановите дръвчета ми напомняха за Лефкада |
Озвучението на фестивала беше на ниво, фестивалната зона беше достатъчно голяма, за да има човек избор, а селекцията от не толкова популярни имена в музиката беше предпоставка да се запозная с творчеството на доста талантливи артисти. И все пак имаше гости като Hercules and love Affair, Honey Dijon, Inner City, Hunee и любимецът ми вече Job Jobse.
 |
| Централният плаж в Дърми |
 |
| По залез |
На територията на фестивала правеха божествено кисело мляко с плодове и ядки, а една сутрин дори отидохме на йога. Фестивалът се организира и е насочен към британци и следователно те преобладаваха, но по-интересен е фактът, че не срещнахме други българи.
 |
| Плажната ивица на Дримадес |
Дримадес
Дримадес е част от Дърми, но не толкова близо, колкото останалите плажове, затова в един от дните до него стигнахме с кола.
Плажната ивица тук беше доста дълга, морето чисто и бързо след влизането ставаше дълбоко. През цялото време ми напомняше на
плаж Катизма на остров Лефкада. Тук имаше няколко плажни барчета и ресторанти.
 |
| Барът на плажа |
 |
| И планината отзад |
 |
| Имаше и такива легла |
 |
| Водата беше чиста, а морето дълбоко |
Ние обаче решихме да обядваме в кръчма, разположена на гребена на планината Канали. Пътят, който минава през нея, свързва Саранда, Химара и Дърми с други крайбрежни селища. Гледката тук беше впечатляваща.
 |
| Къщи в планината отзад |
 |
| На гребена на прохода Llogara |
 |
| Планинска гледка |
В заведението опитахме местни ястия с агнешко и козе месо, което се оказа страшно вкусно и го бяха приготвили много добре. Като цяло храната в Албания ми хареса доста – зеленчуците винаги бяха вкусни, месата добре направени и имаше избор от прясна риба.
 |
| Обяд с гледка |
 |
| Дримадес в далечината |
Старо Дърми
Съвсем близо до фестивала се намираше старият град на Дърми. Разположен по склоновете на планината над новата част, това място те пренася в съвсем друга реалност от зоната на фестивала. Старите албански къщи са доста симпатични и добре поддържани. Пристигайки тук, станахме свидетели на следната гледка – селското кафене с гледка към брега беше пълно с насядали хора, които сякаш бяха прекарали целия ден тук.
 |
| Пейзажът, коойто се разкрива, идвайки от новата част |
 |
| Пътят се вие покрай къщи от този тип |
 |
| Албанска къща |
По улиците цари абсолютен хаос, но по толкова спокоен начин, че никой тук не се ядосва, а дори напротив – както си караш, колата пред теб изведнъж спира и шофьорът започва да си говори със седналия отсреща в кафенето човек. И ти чакаш.
 |
| Пейзажът към морето |
 |
| По улиците на старо Дърми |
 |
| На фона на къщите, разположени на хълма |
Едно от впечатленията, които прави в Албания, са изоставените строежи и множеството бункери, строени по управлението на Енвер Ходжа. Албанският политик наредил да се изградят, тъй като смятал, че албанският строй ще навлече врагове на държавата. Бункерите наброяват 700 000 и целта им била да приютят цялото албанско население.
 |
| На стълбите на албанска къща |
 |
| С гледка към крайбрежието |
 |
| Нов ден, нова локация - Яле |
Плажът Яле
В един от дните решихме да си починем от фестивалната поредица и да отидем на плаж извън Дърми в Яле. Пристигайки тук, пред нас се откри панорамна гледка към залива.
 |
| Синьозелените води на Йонийско море |
Изглеждаше натоварено – навсякъде имаше чадъри с шезлонги, но всъщност откъм хора беше спокойно. Плажът тук беше най-обикновен. За 2 шезлонга с чадър взимаха някъде около 10 лв. В заведението отзад правеха кафета и продаваха напитки. Хапнахме в таверната на същия плаж и въпреки че чакахме доста време, (отново) останахме доста доволни от храната.
За да разнообразим малко деня си, решихме да си наемем лодка с капитан. Срещу 40 евро получаваш едночасова разходка до диви плажове, скали и пещери. Пейзажът на места беше доста нетипичен – на фона на дива природа и кристално чисти сини води, отгоре се издига кариера например.
 |
| Плаж, сини води и кариера отгоре |
|
 |
| Към пещерите |
|
Едно от местата, които ужасно ме е яд, че не успяхме да посетим, е плажът Гипе. Див плаж, разположен в дефиле от отвесни скали. По време на престоя ни там се организираха частни партита, част от фестивала. Плажът беше ограден и достъпът на хора, които не са си платили за съответното парти, беше ограничен.
 |
| Плажът на Гипе и дефилето отзад |
 |
| Албанските Божии очи |
Подминахме Гипе и спряхме в пещера, която беше мини копие на Божиите очи. Гледката беше наистина впечатляваща – едно от доказателствата, че природата в Албания е разнообразна и красива.
 |
| Разбира се, спряхме за едно бързо къпане |
Лукова
Последното място, което посетихме, беше Лукова и съжалихме, че не си бяхме отделили повече време за него. Беше ни разказвано много за мястото, плажа, таверната, собственика и когато пристигнахме, се убедихме със собствените си очи, че имало защо.
 |
| Бърза отбивка в Лукова |
 |
| Пеша към плажа |
До плажа се стига не толкова лесно. Асфалтовият път върви донякъде и оттам, ако ти е мила колата, тръгваш пеша надолу и си мислиш колко ли ще се мразиш обратно нагоре. Стигайки целта, пред теб се открива широка пуста плажна ивица и се чудиш в онази Албания, която видя досега, ли се намираш.
 |
| Още преди да сме стигнали, знаехме, че този къмпинг ще е истинско бижу |
 |
| И бяхме прави |
 |
| Съвсем сами на плажа |
Малък къмпинг, разположен в гористата част зад плажа, 5-6 шезлонга с чадъри и никакви хора. Безкрайно синьо, което те кани да се потопиш във водите му.
Това е плажът на Лукова – рай в истинския смисъл на думата.
 |
| Единствената таверна тук |
 |
| Безкрайната плажна ивица |
Ксамил
Препоследната спирка беше Ксамил - един от четирите скалисти острова в южна Албания, част от Национален парк Бутринт. Между четирите острова връзката се осъществява единствено по вода. Доста интересна природа, с която албанците успешно привличат туристи.
 |
| Контрастът на Ксамил |
 |
| Чадър до чадър - истински Слънчак |
 |
| Плажът |
За разлика от Лукова, Ксамил беше един малък Слънчев Бряг – сергии, хотели и строежи, заведения едно до друго, чадъри и шезлонги.
Тук завърши морето ни в Албания. Като цяло напълно оправда очакванията ми за интересна дестинация. Фестивалът беше страхотен и с най-голямо удоволствие бих се върнала отново. От местата, които обиколихме, къмпингът на Лукова остана в сърцето ми и знам, че ще се върна един ден. В обобщение ще кажа, че тук морето е чисто, на места леко презастроено (като при нас), но се намират и диви плажове, храната е божествено вкусна, хората са мили като цяло, пътищата са доста добри и е по-евтино от България. Накратко - препоръчвам!
