Ски сезонът на Ерджиес започва през декември и продължава до април, като често вали през декември и през март. Много от пистите в курорта се поддържат от оръдия за изкуствен сняг. Ски зоните са разположени между около 2088 м и над 3300 м, което гарантира ниски температури и постоянна снежна покривка през зимата. Курортът разполага с множество писти и разнообразни терени от широки склонове. Подходящ е както за пистово каране, така и за фрирайд.

Курортът се разделя на четири ски зони - Девели капъ, Текир капъ, Хисарджък капъ и Хаджълар капъ. Всяка от тях се обслужва от модерни лифтове, пистите са разнообразни и зоните са свързани помежду си. Текир капъ е една от най-достъпните и оживени зони в Ерджиес. Тук се намират широки и сравнително полегати писти, което я прави особено подходяща за начинаещи, семейства и скиори/бордисти, които тепърва усвояват техниката на каране. Благодарение на добрата инфраструктура, лифтове и заведения, зоната често е предпочитана и от туристи, които не карат активно ски, но искат да се насладят на зимната атмосфера и гледките към планината. Срещу ски зоната има джамия, която на фона на бялата пустиня придава сюрреалистично усещане и е доста нетипична гледка.

Хисарджък капъ се счита за едно от основните ядра на курорта и често служи като отправна точка за скиорите. Тук пистите са разнообразни и с различна трудност, което прави зоната подходяща както за начинаещи, така и за напреднали. Най-високият лифт качва на височина 3400 м - това е най-близката точка до върха, който се извисява на 3917 м.

Хаджълар капъ е най-близката зона до град Кайсери и често се смята за една от най-динамичните части на курорта. Тя предлага дълги и сравнително стръмни писти, които са предпочитани от по-опитни скиори, както и възможности за каране извън писта. Благодарение на по-голямата надморска височина и открития терен, тук снежната покривка се задържа стабилно през целия сезон. Зоната е известна и с модерната си лифтова инфраструктура, която осигурява бърз достъп до високите части на планината. Гледката към близките по-малки угаснали вулкани е впечатляваща и много ми напомни за приключенията ни в Хокайдо, а под кабинковия лифт и седалковите лифтове на ски зоната има много приятен необхватен фрирайд за душата.

Девели капъ е разположена по-отдалечено и предлага по-дълги и технични трасета, които привличат опитни скиори и любители на по-предизвикателното каране. Тук теренът е по-разчупен, а условията позволяват и фрирайд спускания при достатъчна снежна покривка. Девели капъ е по-слабо посещаваната зона. Тук също има връзка с най-високия лифт. По време на нашия престой така и не го пуснаха, но пък ние си го изпантихме догоре. От най-високата точка като на длан се вижда върхът и склоновете, които тръгват от него.

Вятърът често е значим фактор за Ерджиес, особено на по-високите части на планината, и именно силният вятър е една от причините по-горните лифтове да не се пускат в някои дни от сезона. Той също така често издухва снега и оголва морените в извънпистовите части, затова е добре човек да е нащрек за подводни акули. Звучи ли ти познато? Да, Ерджиес по климат и условия доста прилича на Витоша.

Схемата с цените на Ерджиес не е стандартна лифт карта, а се базира на брой качвания (използвания) на лифта, които можеш да използваш по всяко време през сезона, без ограничение на конкретни дни, с малък интервал между използванията и с валидност само за текущия сезон. С други думи - зареждаш си картата с брой качвания, които ти решаваш колко да са, напр. 1, 7, 14, 30, 50, 100 или 200. Тези качвания можеш да ги използваш в различни дни през целия сезон. 

За сезон 2025/2026 цените са както следва: 

1 качване: 120 TL (възрастни) / 100 TL (деца) 

7 качвания: 800 TL / 600 TL 

14 качвания: 1 500 TL / 1 000 TL 

30 качвания: 3 000 TL / 2 500 TL 

50 качвания: 4 000 TL / 3 500 TL 

100 качвания: 7 500 TL / 6 000 TL 

200 качвания: 14 000 TL / 11 000 TL 

Ориентировъчно за 4 дни каране ние платихме 110 лв на човек. Имайки предвид четирите зони и липсата на хора през седмицата – за мен Ерджиес е бюджетен и разумен избор за ски почивка.

Цените в заведенията за хранене и апре ски баровете в курорта са високи, а за алкохола да не говорим - една бира е не по-малко от 10 евро. В Divan храната е вкусна, но един обяд излиза солено, не като на на ски в Грузия например. Вместо това, препоръчано от местен ни беше заведението Kardan Adam. Било един вид "държавно" и затова цените в него са нормални. Проблемът е, че винаги е пълно, особено в часовете около обяд.

Градът лежи на около 1050 м надморска височина в подножието на планината Ерджиес и е стратегически разположен на древни търговски пътища, които свързвали различни части на Анадола и Близкия изток. Съвременният Кайсери има население от над 1,4 милиона души, което го прави един от по-големите градове в страната с развита икономика, университет и международно летище, и често служи като отправна точка към известни туристически зони като Кападокия.

Старият град на Кайсери се отличава с атмосфера, където историята и модерното ежедневие си съжителстват. В историческия център се откриват забележителности от османската и селджукската епоха, включително важни обществени и религиозни постройки. Тук улиците и сградите носят следи от различни епохи. Улиците са осветени от топли, кехлибарени светлини, които подчертават каменните стени на традиционните сгради. Архитектурата е характерна за района, с исторически каменни къщи, някои от които са превърнати в бутикови хотели и изискани ресторанти.

Ключова историческа забележителност с древен произход, спомената за първи път на монета от времето на римския император Гордиан III (238–244 г.), е крепостта. Каменните й стени и 18 кули дават впечатляваща представа за военната и градска архитектура през различни периоди на турската и местната история.

В центъра на града се намира историческият покрит базар Капалъ чарши, който е сред най-старите и значими търговски обекти в региона. Тази огромна и оживена търговска зона е изградена още през османската епоха и представлява древен пазар със структури и алеи. Базарът разполага с около 600 магазина, които предлагат богат асортимент от стоки като текстил, килими, подправки, сувенири, занаятчийски изделия, бижута и местни продукти, а с търговците, както традицията в Турция повелява, може да се пазариш за цените.

Най-известното ястие, с което градът се свързва не само в Турция, но и на международно ниво, е мантъ – малки тестени джобчета, пълнени с кайма, които се сваряват и се сервират с кисело мляко, чесън и разтопено масло, често поръсени с червен пипер или сух джоджен. Това ястие се счита за едно от най-типичните ястия на града. Други традиционни ястия за региона са говежда пастърма, суджук от говеждо месо, ağlama (ястие от тънки слоеве тесто с плънка от кайма между тях, сервирано със салца и кисело мляко), което наподобява запеканка или лазаня, както и nevzine - традиционен десерт от брашно, сусамово олио (тахан), орехи и сироп и др.

В Кайсери отседнахме в хотел в централната част на града близо до основните градски улици и забележителности. Нощувката в двойна стая ни излезе около 39 евро. Взехме си и кола под наем, за да се придвижваме до курорта с нея. Наемът струваше 20 евро на ден, което мисля, си заслужава. В Кайсери инфраструктурата е на космическо ниво и шофирането е удоволствие, но ако нямаш желание за кола под наем, цените на такситата също са доста приемливи. 

Това, което най-много ми хареса на пътуването ни до Ерджиес, е, че курортът не се натрапва с претенции, а в същото време често предлага хубав сняг, модерни лифтове, достъпни ски карти и каране без лудницата на големите курорти. За мен Ерджиес е от онези места, които тепърва ще се чуват все по-често сред хората, които търсят нещо различно.

× ‹ ›