Абу Симбел е една от най-значимите забележителности в Египет. Състои се от два храма, изсечени в скален масив. Оформен е по времето на Рамзес II през 13 в. пр.н.е. Монументът се намира в Горен Египет близо до границата със Судан. Големият храм е издигнат в чест на великия фараон, а Малкият храм на неговата съпруга Нефертари. 20 години били нужни за построяването му. През 6 в. пр.н.е. пясъкът вече започнал да затрупва статуите. През 1813 г. швейцарски изследовател попада на по-малкия храм и на горния фриз на Големия храм. През 1968 г. храмът е преместен от първоначалното си местоположение с цел да се съхрани, иначе съдбата му била да потъне в изградения асуански язовир Насър. Повече за тази древна забележителност и историята зад нея разказвам в следващите редове.

Град Асуан е известен като „Земята на златото“ - една от най-важните провинции на Древен Египет, която поразява със своите корени и паметници, останали в продължение на хиляди години в дълбините на историята. Той бил вратата към сърцето на африканския континент и важен търговски център за конвоите, идващи от и към Нубия. Той включва много археологически обекти и важни исторически паметници. Град Асуан е най-южният град на Египет. От него започна едноседмичното ни пътешествие с кола из Египет. С кои забележителности се слави градът и околността му - разказвам в следващите редове. 

След мизерийката на Карачи и лукса на Дубай, Мароко ми се видя някъде по средата и културен шок почти нямаше. Позната арабска картинка, но и много нови впечатления. Ще нахвърлям някои от тях.
Всичко започна в сряда с вечерен полет от Виена до Агадир, което е на около 2К километра, 4 часа полет и около 200Е пари разстояние. Малко летище, курорт на Атлантическия океан. От летището те посрещат вежливи шофьори на таксита и макар да си чувал, че в Мароко без пазарлък не става, табелата с фиксирана цена на изхода на терминала охлажда ентусиазма: 220 дирхама (22Е), с/у които получаваш бял Мерцедес 200D осемдесетарски и весел шофьор. Тогава разбрах, че в Мароко не било толкоз евтино, ама пък е забавно. След около половин час стигнахме до самия град. Беше време за среднощна разходка..
В Агадир местните кръчми са за препоръчване. Автентична обстановка, само местни, берберски маанета и яко танци. Има шиша и евтина бира. Ще ги познаете по джангърa отдалече.
Температурите през февруари са 20-25C през деня, вечер падат до 10тина.Дните са слънчеви и сравнително дълги като за извън активния сезон. На плажа тук-таме се препичат туристи, а наоколо обикалят находчиви търговци, които ще минат да ти предложат какво ли не: от вулканични камъни до хашиш. Тея са ОК, не са натрапчиви: уан дей уорк, ту дей слиип, както обобщи един продавач на шалтета.