Югозападните части на Рила са едни от най-спокойните и ненатоварени откъм хора и туристи места. В тази публикация описвам двудневния преход, който направихме от хижа Бодрост, през хижа Македония, двата върха над нея – Ангелов и Голям Мечи връх, както и връщането ни през билото на резерват Парангалица към ски-парк Картала. Красиви панорамни гледки, спокойствие, милион звезди и пълни шепи с боровинки са само част от нещата, с които си припомням тази част на Рила. Повече за магията й разказвам в следващите редове.

Пътят от хижа Бодрост към хижа Македония

Ски-парк Картала – хижа Македония

До хижа Македония ни заведе чакълеста пътека с обща денивелация 600 м. Дълга е около 8 км. Намерихме я лесно, тук човек няма как да се обърка. По пътя имаше само 1 място, на което можехме да си налеем вода, затова е хубаво да се заредиш с поне 1,5 л на тръгване. Около нас пейзажът беше разнообразен - назад бяха пистите на младия ски курорт, пред нас - хълмовете под хижата, а встрани се простираше горският пояс. На места можеше да се влезе и в гората. В нея беше по-прохладно и приятно, а тук-там имаше малини, които правеха прехода по-вкусен.

През гората, снимка: kashkaval-tourist.com
Хижа Македония, кацнала над нас

Не след дълго пред нас се разкри и самата хижа Македония. Решихме да хванем по-краткия, но и по-стръмен път в последния участък, за да спестим време. Последва кратко изкачване и вече бяхме горе. Хижа Македония се намира на 2166м н.в. в местността Мечи проход. Построена е през 1937 г. на доброволчески начала. Хижата е уютна и добре поддържана. Разкрива се прекрасна гледка както към близките и далечни върхове, така и към долината на Благоевград. 

Последната част от пътеката може да се съкрати, като се хване по това мостче само нагоре към хижата

Когато пристигнахме, имаше само още трима туристи. Настанихме се в едно от спалните помещения, което, поради липсата на хора, си беше изцяло само за нас. Подкрепихме се с един вкусен боб и тръгнахме към близките върхове. 

Хижа Македония, 2166м н.в.
Столовата
По пътеката над хижата

Ангелов и Голям Мечи връх

Първият връх, до който стигнахме, беше Ангелов връх (2643м н.в.) - най-високият връх в Мечивръшкия дял. Единственото по-трудно изкачване е от хижата до билото, откъдето тръгва пътят към върха. Веднъж озовеш ли се горе, става лесно и приятно. А знаеш ли кое е най-хубавото? Вероятността да срещнеш други хора е минимална, а гледките са не по-малко впечатляващи от местата, на които човекопотокът е голям. 

По билото, снимка: kashkaval-tourist.com
Снимка: kashkaval-tourist.com
Есенното било на Мечивръшкия дял

След това се отправихме към Голям Мечи връх (2617м н.в.). Към него имаше леко изкачване. От едната ни страна се простря панорамна гледка към Рила, а от другата към Пирин и Родопите. Пейзажът беше впечатляващ. Есента вече беше дошла и склоновете около нас бяха позлатени. Липсата на хора затвърди наименованието Рилска пустиня. 

Върховете на Пирин сякаш покрити със сняг
Пътят към Семково
Тук минава международният пешеходен маршрут Е4, снимка: kashkaval-tourist.com

Решихме да изчакаме залеза. Вятърът беше силен, но есенното слънце ни сгряваше, а в небето нямаше нито един облак. Нямаше как да пропуснем възможността за златен завършек на деня с гледка към първенците на Рила, мраморните върхове на Пирин и зелените родопски склонове. 

В очакване на залеза, снимка: kashkaval-tourist.com
Ангелов връх, окъпан в злато
Залязващото слънце на фона на морето от планини
Любима снимка от kashkaval-tourist.com
Чакането и студа накрая си заслужаваха - залезът беше магически

Вечерта изкарахме около час, снимайки звездите. Беше студено, но си заслужаваше - небето беше осеяно с безброй много звезди. 

Благодарим за гостоприемството, хижа Македония!

По билото на резерват Парангалица

На сутринта след закуска напуснахме хижата. Денят започна със слънце и по всичко личеше, че времето щеше да е на наша страна. Планът беше да минем по билото и някои от върховете от другата страна, като накрая се върнем до ски-парк Картала. Следвахме маркираната пътека, която минава под Малък Мечи връх. Позабавихме с времето, защото имаше страшно много боровинки по пътя, покрай които спирахме и похапвахме. 

Хижата от другата страна

Изкачването от хижата през Мечи Проход беше най-стръмната част, след това стана лесно и приятно. От едната ни страна се показаха някои от най-южните рилски езера. Над тях се извисяваха големи гранитни скали и стръмни улеи. Липсата на хора ме караше да се чувствам сякаш съм на края на света. Беше доста приятно – само ние и планината – тиха и спокойна.

Малък Мечи връх беше над нас, но ние минахме под него
Последните рилски езера преди Пирин
Отвесните скали на югоизток от нас

Движейки се по билото на резервата, денивелацията беше осезаема само на някои места. Още по-лесен за ходене терена правеше ливадната почва. Парангалица е вторият най-стар резерват в България. Под алпийския пояс навлязохме в клекови насаждения, между които се виеше маркираната пътека. Сред растителния свят тук се срещат някои видове, записани в Червената книга.  

По маркираната пътека, снимка: kashkaval-tourist.com
Пирин в далечината
На убийствения фон, снимка: kashkaval-tourist.com

Не след дълго пред нас се разкри лифтът на ски-парк Картала. Вече бяхме близо до края на прехода ни, но нямахме идея какво ни очаква за десерт. Картата показваше, че трябваше да минем през стръмните писти, но нямахме друг вариант. 

Лифтът на Картала
Наложи се да слезем по стръмната ски писта, снимка: kashkaval-tourist.com
Последната част беше една идея по-добре

След цялото трамбоване през деня, това ни довърши и когато стигнахме долу, си отдъхнахме, че сме се разминали без инциденти. Ако изключим това преживяване накрая, Картала си остава сред любимите ми места за каране на сноуборд. Едно от нещата, които слагам в списъка с желания, е да посетя хижа Македония и през зимата. Ако търсиш спокойствие, далеч от тълпите, препоръчвам този маршрут. Подобен на него е и преходът до хижа Рибни езера и връх Йосифица. За мен местата, към които масовият интерес не е насочен, си заслужават всяко едно  усилие. 

0 Коментари