Преди склоновете на планините ни да побелеят напълно, успяхме направим един есенен преход в сърцето на Рила до най-голямото ледниково езеро у нас – Смрадливото, както и да се качим на връх Йосифица (2696). Маршрутът ни започна от Тиха Рила, през Смрадливото езеро, х. Рибни езера, вр. Йосифица и обратно през Долно Рибно езеро към Тиха Рила. За този кръгов маршрут се доверихме на услугата „Без водач“ от Top Guides Bulgaria. Повече информация за нея, както и за приключението ни този ден разказвам в следващите редове.


Планирането и услугата „Без водач“

Това беше един от преходите, за които не съм правила никакво проучване предварително. От известно време Top Guides Bulgaria предлагат услугата „Без водач“, която планира маршрута и логистиката от тръгването до връщането, както и ти дава наготово GPS трак, който да следваш по време на планинския ден. Тук е добре да уточня, че става въпрос за самостоятелни планински преходи, но с маршрут, планиран от професионален водач, организиран транспорт, снабдяване с екипировка при многодневни преходи, както и по-специализирани неща, като палатки например. 

Кръговият ни маршрут, подготвен от Top Guides Bulgaria

Точно така протече планирането и за нашия еднодневен преход. Няколко дни по-рано получихме от планинския водач Любо инструкции по навигацията, списък с необходимата екипировка и GPS трака, който щяхме да следваме. От мен се искаше да си сваля приложението на телефона и да кача картата и трака. Подсигурихме се и с класическа хартиена карта за всеки случай, защото в района на Рибни езера няма никакъв обхват. Транспортът не беше наша грижа – появихме се в уговореното време на уговореното място и потеглихме към планината.  

Още по пътя се започна с гледките

Първият сняг по високото беше вече факт

Изходната ни точка беше кантон Тиха Рила. Добре е да се има предвид, че последният участък от пътя към него, дълъг около 5-6 км, не е асфалтиран и стигането до кантона си е цяло приключение. Силно препоръчително да се мине с високопроходима кола/автобус. Бусчето, с което бяхме, ни закара точно там, а това ни спести време, сили и излишно ходене. 

Тук ни остави бусчето

Кантон Тиха Рила – Смрадливото езеро

Първата част от маршрута ни започна с гора. Минавайки през нея, всъщност се изкачвахме все по-нависоко. С този терен и денивелация загряхме добре за предстоящия преход. Не след дълго пътеката излезе от гората и се движехме покрай скали и клекове. Имаше боровинки, заради което почивките зачестиха, но няма как да не спреш да си набереш. 

Дървеният мост преди навлизане в гората

Аз и Ели хапваме боровинки. Снимка: drumivdumi.com

А срещу нас се разкриваха ето такива красоти

След около час излязохме на спираща дъха гледка към Смрадливото езеро, което е част от езерна група от 3 езера. Те се намират между възвишението Острец и вр. Рилец. Смрадливото езеро е най-голямото високопланинско езеро в България и на Балканския полуостров. Намира се на надморска височина 2298 м и наистина е най-голямото, което съм виждала в планината. 

Смрадливото езеро (2298)

В подножието на Острец и Рилец
Тук спряхме за първата по-сериозна почивка и снимки. За пореден път осъзнах, че съм помъкнала ненужно много храна със себе си, плюс вода, плюс Club Mate, което е в стъклена бутилка и тежи още повече. Какво да се прави, обичам да ям, а пък в планината ми е най-сладко. 

Смрадливото езеро. Снимка: dumivdrumi.com

Гледката на Смрадливото езеро беше повече от внушителна. Пред нас вода, а в далечината заснежените била на Рила. Съвсем скоро беше паднал първият сняг и сезоните преливаха от есен в зима. Дори тук на височина от почти 2300 м беше паднал сняг няколко дни преди това, но днес се топеше и течаха вади от всевъзможни места. 

Есенно-зимно в Рила

Смрадливото езеро – х. Рибни езера

С мъка на сърцето трябваше да обърна гръб на Смрадливото езеро, но знаех, че преходът тепърва ставаше интересен. Следвахме си навигацията и нямахме проблеми с ориентирането. Последва кратко изкачване, а след това теренът стана доста приятен. Минавахме през други, по-малки езерца, а покрай нас се издигаха върховете в сърцето на Рила. На места имаше изградени дървени мостчета, които бяха придобили интересни форми вследствие на различните атмосферни условия. Връх Йосифица се намираше от лявата ни страна - той също беше част от плана ни за деня.

Поредното езерце по пътя ни и заснежените сконове към връх Йосифица на заден план

Едно от дървените мостчета над мочурливите места

Река Рилска и Зъбците на заден план

След около 45 мин пред нас се появиха двете Рибни езера и хижата. Тук спряхме за втората почивка и някой друг сандвич. За съжаление точно тогава в хижата нищо не беше готово за обяд. Малко се стреснах на идване от едното от кучетата – не беше особено дружелюбно, но пък на връщане ни посрещна най-милото четириного на света, така че то компенсира ударното ни посрещане. В хижата течеше някакъв ремонт. След паузата я оставихме и се отправихме към върха, който си бяхме набелязали.

Пред х. Рибни езера с Ели. Снимка: drumivdumi.com

Хижата и р. Рилска

Х. Рибни езера – вр. Йосифица

От хижата започна изкачване към билото по серпентини. Колкото по-нависоко се качвахме, толкова по-красива ставаше гледката към Рибни езера. Още по-внушителна беше на самото било, където спряхме за момент да видим къде сме били и къде се намирахме сега.

Долно Рибно езеро

Горно Рибно езеро

Колкото по-нагоре се качвахме, толкова по-хубава ставаше гледката

Тук минава пътят към х. Грънчар и Семково, но навигацията ни показваше, че върхът беше наляво. На места преминавахме по участъци със стръмни пропасти, за наше щастие се справихме. Снегът се появяваше все по-често и не след дълго изцяло започна да скърца под краката ни. Това беше чисто нов, пресен сняг и аз умирах от кеф. Студеният вятър на моменти се обаждаше и си стана зимно отвсякъде. 

Към връх Йосифица

Отсрещните била

Почти зимен пейзаж
Последната част от изкачването на върха беше леко екстремна. Тук движението трябваше да се случва с повишено внимание, а и с този сняг стана бая хлъзгаво, но помагайки си, стигнахме догоре. Тъй като напреднахме доста с времето, престоят ни на вр. Йосифица беше кратък. Но все пак си изпих Mate-то на уникална панорамна гледка. Времето се сменяше за секунди, а облаците се движеха под нас като дим. 

Групата ни на връх Йосифица. Снимка: drumivdumi.com

Сняг и мъгла

Тръгването от върха беше една идея по-леко, след като знаехме вече горе-долу колко и какво ни очаква. С ръка на сърцето признавам, че бая се изморих и помолих да спрем за почивка преди слизането до хижата. А и тази гледка към Рибни езера беше толкова впечатляваща, че исках да си открадна още малко време да й се порадвам. 

Облаците под нас

Връщането 

На хижата спряхме за няколко минути почивка и вода. Бяха се събрали хора, които щяха да нощуват тук, и леко им завидях. Споменах за адски милото куче, което ни посрещна пред хижата, нали?  Всъщност едно момиче ни каза, че чак от Семково ги следвало и дошло тук с тях. По всичко личеше, че му се идваше и с нас, но преценихме, че няма да го заведем на по-хубаво място, затова трябваше да го изгоним за негово добро.

На връщане към хижата

Новият ни приятел пред х. Рибни езера. Снимка: drumivdumi.com
От х. Рибни езера поехме към Долно Рибно езеро. Следвахме си GPS-а, който ни изведе в ниските части през иглолистна гора. Както всеки път в края на дълъг преход, и този имахме чувството, че слизането няма край, но с навигацията виждахме колко горе-долу ни остава. 

В края на деня вр. Йосифица беше вече без сняг
Пристигайки на уговореното място, бяхме позакъснели с около 3 часа по план, но никога не можеш да предвидиш колко точно време ще ти отнеме един планински преход, поради ред обстоятелства. Готиното на услугата „Без водач“ е, че можеш да завършиш прехода си на различно място от мястото на тръгване. Честно да си призная, хич не обичам да шофирам наобратно след такъв изтощителен преход, а с тази услуга си само и единствено пътник. А пък и си бях заслужила 1 почтена бира за усилията този ден. 

Още една снимка от върха, направена от drumivdumi.com

Обаче знаеш ли кое беше най-хубавото на върха и като цяло на целия този преход? Че нямаше други хора. Казвам го това, защото леко се разочаровах от ходенето си на Мальовица това лято, където се беше изсипал целият свят. Вече като че ли предпочитам по-малко известни места, особено пък по планините. Ако и ти си като мен, препоръчвам ти да метнеш едно око на програмите без водач на Top Guides Bulgaria. Предлагат преходи във високите части на планините ни, обиколки из Родопите, както и уикенди за крос кънтри преходи. Като цяло много яки неща за приключенци, които искат да избягат от тълпите. 

През октомври времето за планински преходи не е така стабилно, както през лятото, и плановете могат да се променят във всеки един момент. С добре обмисления план на Любо успяхме да извлечем максимума от този ден. Не на последно място благодаря и на планината, че ни допусна до себе си тогава.

0 Коментари