Прекарахме няколко дни, пътувайки из Родопите. Тръгнахме от Северозападни, минахме през средни и завършихме на изток. В първата част посетихме няколко тракийски светилища, крепост, набралото популярност с. Орцево – най-високо разположеното в България и новопостроения заслон над него. Повече за тях разказвам в следващите редове.
 |
| Родопското село Рибново |
Село Рибново и тракийското селище Герилица
Първата ни спирка от списъка в Родопите беше тракийското селище Герилица. Пътят ни за него мина през село Рибново, което много ми напомни на албанските села – спретнати къщи с малки дворове застанали от двете страни на стръмни улички. Селото е изцяло съставено от помаци. По време на Възродителния процес през 1964 г. в селото пристигат агитатори, но местното население се вдига на бунт. Изгонени са християните-учители, на джамията е окачено турското знаме, прекъснати са телефонните връзки със страната. Тези събития имат широк отзвук и стигат до самия Тодор Живков, който нарежда да се прекрати акцията, преименуването става по желание и продължава така до 1970 г.
 |
| Към светилището |
Пътеката до тракийското селище Герилица тръгва от най-високата част на селото, минава през гора и продължава през откритите части на североизточните склонове. Не след дълго пред нас се откри гледката към самото тракийско селище, което е разположено в източното подножие на Селски връх.
 |
| Пирин |
През 2011 г. се провежда теренно проучване по проекта „Тракийски светилища от Западните Родопи“, организиран от Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури, в сътрудничество с Национален археологически институт с музей при БАН – София, Народна обсерватория „Юрий Гагарин“ – Стара Загора и „Регионален етнографски музей“ гр.Пловдив. На терена са открити фрагменти от тракийска керамика, както и част от острие на железен нож. Има следи от иманярски изкопи, което доказва богато културно наследство.
 |
| Градище |
Ландшафтно-исторически парк Градище
Следващата ни спирка беше едно от най-древните мегалитни светилища в Югоизточна Европа. Комплексът е облагороден, а входът за него е символичен – 1 лв. Според проучванията, изграждането му се отнася към късния халколит. При разследванията тук са открити множество артефакти от Каменно-медната епоха и края на Желязната епоха. Скално-култовият комплекс е преизползван от тракийските племена в района. В скалите се наблюдават следи от кръгли издълбани ямки, използвани за ритуални обреди.
 |
| В скалите се виждат обредните ямки |
 |
| Мястото е облагородено по европейски проект |
В по-ново време до 2002 г. мястото също има предназначение от местните българо-мохамедани.
Една от арките на територията се ползва в ритуал, свързан с безплодието, ръководен от специална лечителка. Сутрин преди изгрев болният минава през провиралото със старите си дрехи и остава по нови. Върху камъка на арката дарява монети в знак на благодарност.
 |
| Скален масив с пропаст надолу |
 |
| На фона на зелените родопски хълмове |
Няколко от скалите имат форма на човешки глави и могат да се видят под определен ъгъл. Тези скали са допълнително обработвани от човешка ръка – известна практика в много древни тракийски светилища. На територията на историческия парк може да се види и римски мост, който пресича някогашен римски път.
 |
| Скала "Лицето" |
 |
Римският мост
|
 |
| Заслонът над Орцево |
Заслон Велийца
Намира се над с. Орцево и беше приютът ни за нощта. Намира се на 1640 м.н.в., под едноименния връх и до него се стига по черен път от селото. Изграждането му започва през 2018 г., като участие в него взимат над 80 души. За да нощуваш тук, е препоръчително да се запишеш в уведомителната система тук:
https://veliytsa.divirodopi.org/uvedomitelna-sistema-za-nastanyavane/, като е хубаво да се знае, че това не ти гарантира запазено място. Заслонът има 2 помещения за спане, печка и е електрифициран.
 |
| Мястото за хранене |
 |
| Зад дървения бар има места за спане |
 |
| Помещението за спане на втория етаж |
Най-високото село в България
С. Орцево е най-високо разположеното село в България. Намира се на надморска височина от 1550 до 1650 м. Населението му е около 160 души. То е едно от селата на Бабяците – население, което събирало овце за султанския двор. Според различни автори името на Бабяк идва от „бабун(и)“ – едно от имената на богомилите, които по-късно приели исляма.
 |
| Село Орцево |
 |
| Къща в Орцево |
Името Орцево идва от "хоро, хорце" – тук се играли най-хубавите хора. В последните години селото става все по-популярно за почивка и активен туризъм. Препоръчвам силно да се влезе в магазина на площада – истинско връщане в миналото, за който помни.
 |
Селският магазин
|
 |
| И пренасяне в детството |
Бабяшка чука
Последната ни спирка около село Орцево.
Тук се намира тракийско светилище, което функционирало над 14 века. До откриването му се стигнало при строежа на телевизионната кула. Най-ранните следи тук датират от XII-XI в. пр. Хр. и съществувало през къснобронзовата, ранножелязната, късножелязната и римската епоха. На място са открити множество предмети и дарове, полагани в чест на Великата тракийска богиня заедно с мъжко божество. В римската епоха били почитани Хера и Зевс.
 |
| Пътят от Орцево към Бабяшка чука |
 |
| Гледката е към Рила този път |
Към Бабяшка чука ни упъти една баба от селото. Каза, че всеки ден ходи до него и се връща заредена с необяснима енергия. Сподели ни също така, че като малка често ходела горе и местните пълнели чували с предмети от него, без да осъзнават стойността им. На място видяхме фрагменти от керамични предмети, но като цяло нямаше много запазени останки от светилището.
 |
| Гледката към Орцево от Бабяшка чука |
Придвижвайки се от Северозападни Родопи към Западни спряхме в кръчмата Бей Иво в центъра село Краище, където за обилен обяд за двама платихме скромните 13 лв. Оставихме родопските села зад нас и се отправихме в посока Велинград.
 |
| Гледката към с. Дорково от Цепина |
Крепостта Цепина
Някога тук имало тракийско селище, което продължило да съществува през римската и късноантичната епоха. Основите му послужили за по-късно изградената крепост, която влиза в пределите на българската държава през IX в. Византия я завладява през XI в., но през управлението на Калоян отново е възвърната в българските предели. Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител. След смъртта на владетеля, Алексий Слав се самообявява за независим владетел.
 |
| Кулата-донжон |
 |
| Останки |
 |
| Останки от постройка, V-VI в. |
Крепостта е една от последните, които падат под османска власт. Легедната разказва за дете, което избягало от пределите на крепостта и било заловено от османците. Те обещали на майка му, че ще й го върнат, само ако им каже как да превземат крепостта и така тя паднала под тяхно владичество.
 |
| Останки от крепостта |
 |
| Едно от двете водохранилища |
Славеева скала
Славеевата скала е планинско скално светилище, проучено съвсем наскоро, през 2001 г. от Димитър Байраков. Датира от I хил. пр. Хр. До него се стига от Велинград по обозначен с табели маршрут.
 |
| Скалното светилище |
 |
| Гледката от Славеева скала |
От десетметровата скала се разкрива панорамна гледка към Чепинската котловина, Велинград и Родопите. При проучванията тук са открити множество натрошени глинени парчета, резултат от ритуални дейности, при които се чупели глинените съдове. Виждат се жертвени олтари и ямки за жертвоприношение. Към върха на скалата е поставена дървена стълба, по която може да се изкачи човек.
 |
| Стълбата към върха на скалата |
 |
| Процеп през скалата в посока изток |
Тук завърши обиколката ни из Северозападни Родопи. Голяма част от местата, които си бяхме избрали, не са толкова популярни и стигането до тях ставаше с катерене и постоянно боравене с карта. Следващите, за които предстои да разкажа, са разположени в централни и източни Родопи и са не по-малко интересни и впечатляващи - от пещери, през крепости, до скални манастири и музеи. 😊
Коментари
Публикуване на коментар