През изминалите събрали се почивни дни прекарахме няколко дни, пътувайки из Родопите. Тръгнахме от Северозападни, минахме през средни и завършихме на изток. В първата част посетихме няколко тракийски светилища, крепост, набралото популярност с. Орцево – най-високо разположеното в България и новопостроения заслон над него. Повече за тях разказвам в следващите редове.

Родопското село Рибново

Село Рибново и тракийското селище Герилица

Първата ни спирка от списъка в Родопите беше тракийското селище Герилица. Пътят ни за него мина през село Рибново, което много ми напомни на албанските села – спретнати къщи с малки дворове застанали от двете страни на стръмни улички. Селото е изцяло съставено от помаци. По време на Възродителния процес през 1964 г. в селото пристигат агитатори, но местното население се вдига на бунт. Изгонени са християните-учители, на джамията е окачено турското знаме, прекъснати са телефонните връзки със страната. Тези събития имат широк отзвук и стигат до самия Тодор Живков, който нарежда да се прекрати акцията, преименуването става по желание и продължава така до 1970 г.

Към светилището

Пътеката до тракийското селище Герилица тръгва от най-високата част на селото, минава през гора и продължава през откритите части на североизточните склонове. Не след дълго пред нас се откри гледката към самото тракийско селище, което е разположено в източното подножие на Селски връх.

Пирин

Светилището

Герилица представлява мегалитно светилище от I хил. пр. Хр, по-късно преизползвано от тракийските племена. Запазени са арката и култови площадки върху скалата със следи от обредни действия. 

Скалният масив

Сукуленти в Родопите

Светилището на фона на Пирин

През 2011 г. се провежда теренно проучване по проекта „Тракийски светилища от Западните Родопи“, организиран от Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури, в сътрудничество с Национален археологически институт с музей при БАН – София, Народна обсерватория „Юрий Гагарин“ – Стара Загора и „Регионален етнографски музей“ гр.Пловдив. На терена са открити фрагменти от тракийска керамика, както и част от острие на железен нож. Има следи от иманярски изкопи, което доказва богато културно наследство. 

Градище

Ландшафтно-исторически парк Градище

Следващата ни спирка беше едно от най-древните мегалитни светилища в Югоизточна Европа. Комплексът е облагороден, а входът за него е символичен – 1 лв. Според проучванията, изграждането му се отнася към късния халколит. При разследванията тук са открити множество артефакти от Каменно-медната епоха и края на Желязната епоха. Скално-култовият комплекс е преизползван от тракийските племена в района. В скалите се наблюдават следи от кръгли издълбани ямки, използвани за ритуални обреди. 

В скалите се виждат обредните ямки

Мястото е облагородено по европейски проект

В по-ново време до 2002 г. мястото също има предназначение от местните българо-мохамедани. Една от арките на територията се ползва в ритуал, свързан с безплодието, ръководен от специална лечителка. Сутрин преди изгрев болният минава през провиралото със старите си дрехи и остава по нови. Върху камъка на арката дарява монети в знак на благодарност.   

Скален масив с пропаст надолу

На фона на зелените родопски хълмове

Няколко от скалите имат форма на човешки глави и могат да се видят под определен ъгъл. Тези скали са допълнително обработвани от човешка ръка – известна практика в много древни тракийски светилища. На територията на историческия парк може да се види и римски мост, който пресича някогашен римски път. 
Скала "Лицето"

Римският мост

Заслонът над Орцево


Заслон Велийца 

Намира се над с. Орцево и беше приютът ни за нощта. Намира се на 1640 м.н.в., под едноименния връх и до него се стига по черен път от селото. Изграждането му започва през 2018 г., като участие в него взимат над 80 души. За да нощуваш тук, е препоръчително да се запишеш в уведомителната система тук: https://veliytsa.divirodopi.org/uvedomitelna-sistema-za-nastanyavane/, като е хубаво да се знае, че това не ти гарантира запазено място. Заслонът има 2 помещения за спане, печка и е електрифициран. 

Мястото за хранене

Зад дървения бар има места за спане

Помещението за спане на втория етаж

Най-високото село в България

С. Орцево е най-високо разположеното село в България. Намира се на надморска височина от 1550 до 1650 м. Населението му е около 160 души. То е едно от селата на Бабяците – население, което събирало овце за султанския двор. Според различни автори името на Бабяк идва от „бабун(и)“ – едно от имената на богомилите, които по-късно приели исляма.

Село Орцево

Къща в Орцево
Името Орцево идва от "хоро, хорце" – тук се играли най-хубавите хора. В последните години селото става все по-популярно за почивка и активен туризъм. Препоръчвам силно да се влезе в магазина на площада – истинско връщане в миналото, за който помни.

Селският магазин

И пренасяне в детството

Бабяшка чука

Последната ни спирка около село Орцево. Тук се намира тракийско светилище, което функционирало над 14 века. До откриването му се стигнало при строежа на телевизионната кула. Най-ранните следи тук датират от XII-XI в. пр. Хр. и съществувало през къснобронзовата, ранножелязната, късножелязната и римската епоха. На място са открити множество предмети и дарове, полагани в чест на Великата тракийска богиня заедно с мъжко божество. В римската епоха били почитани Хера и Зевс. 

Пътят от Орцево към Бабяшка чука

Гледката е към Рила този път

Към Бабяшка чука ни упъти една баба от селото. Каза, че всеки ден ходи до него и се връща заредена с необяснима енергия. Сподели ни също така, че като малка често ходела горе и местните пълнели чували с предмети от него, без да осъзнават стойността им. На място видяхме фрагменти от керамични предмети, но като цяло нямаше много запазени останки от светилището. 

Гледката към Орцево от Бабяшка чука

Придвижвайки се от Северозападни Родопи към Западни спряхме в кръчмата Бей Иво в центъра село Краище, където за обилен обяд за двама платихме скромните 13 лв. Оставихме родопските села зад нас и се отправихме в посока Велинград.

Гледката към с. Дорково от Цепина


Крепостта Цепина

Някога тук имало тракийско селище, което продължило да съществува през римската и късноантичната епоха. Основите му послужили за по-късно изградената крепост, която влиза в пределите на българската държава през IX в. Византия я завладява през XI в., но през управлението на Калоян отново е възвърната в българските предели. Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител. След смъртта на владетеля, Алексий Слав се самообявява за независим владетел.

Кулата-донжон

Останки

Останки от постройка, V-VI в.

Крепостта е една от последните, които падат под османска власт. Легедната разказва за дете, което избягало от пределите на крепостта и било заловено от османците. Те обещали на майка му, че ще й го върнат, само ако им каже как да превземат крепостта и така тя паднала под тяхно владичество.

Останки от крепостта

Едно от двете водохранилища

Славеева скала

Славеевата скала е планинско скално светилище, проучено съвсем наскоро, през 2001 г. от Димитър Байраков. Датира от I хил. пр. Хр. До него се стига от Велинград по обозначен с табели маршрут.

Скалното светилище

Гледката от Славеева скала
От десетметровата скала се разкрива панорамна гледка към Чепинската котловина, Велинград и Родопите. При проучванията тук са открити множество натрошени глинени парчета, резултат от ритуални дейности, при които се чупели глинените съдове. Виждат се жертвени олтари и ямки за жертвоприношение. Към върха на скалата е поставена дървена стълба, по която може да се изкачи човек. 

Стълбата към върха на скалата

Процеп през скалата в посока изток

Тук завърши обиколката ни из Северозападни Родопи. Голяма част от местата, които си бяхме избрали, не са толкова популярни и стигането до тях ставаше с катерене и постоянно боравене с карта. Следващите, за които предстои да разкажа, са разположени в централни и източни Родопи и са не по-малко интересни и впечатляващи - от пещери, през крепости, до скални манастири и музеи. 😊


0 Коментари