На море и фестивал в южна Албания



Съвсем доскоро Албания не беше никак популярна дестинация, но откакто и при нас алтернативният туризъм започна да набира скорост, интересът към тази част на Балканите се засили също. Албания е екзотична, прилича на Гърция, но не е същата. Албания е мистична и си признавам, че и моето любопитство преди да отида беше голямо. Изкарах 6 дни в южната й част, обикаляйки основно малки селища по крайбрежието. Как премина престоят ми и с какви впечатления останах разказвам в следващите редове. 

Албанската ривиера

Как стигнахме най-бързо?

Пътят до южната част на Албания е по-бърз, ако се мине през Гърция, тъй като в 90% от времето се пътува само по магистрали. Ние го изминахме сравнително бързо – за около 10 часа спокойно каране през седмицата и никакво чакане на границите. Доколкото видяхме и показваше google maps, пътят през Македония въобще не беше добра идея, затова заложихме на сигурно. В Албания карахме по второстепенни пътища, които се оказаха учудващо в добро състояние.

Плажът на Саранда

Саранда

Пристигайки в Албания и 2 часа след граница спряхме да хапнем в Саранда – една от най-популярните дестинации на брега на Йонийско море. Селището се намира съвсем близо до Корфу и разбираемо, гръцкото влияние се усеща значително. 

Саранда
Плажът в Саранда
Хотели, ресторанти и заведения – това беше гледката в общи линии и не ми допадна особено. Първите впечатления от Албания бяха именно тези неща и разбира се, мерцедесите, които всички караха. Нови и стари, автомобили и автобуси – почти всичко беше мерцедес. 😃 Оказа се, че слухът за мерцедесите в Албания не е случаен.

Една от сцените на фестивала Кала
Скалистите пейзажи в Дърми

Dhermi и фестивалът Кала

Фестивалът Кала, който посетихме, се провеждаше в Дърми – малко курортно селище, разположено на склона на планината Канали, която се издига над крайбрежието. Ако не беше този фестивал, Дърми спокойно може да се каже, че е място за семейна почивка. Няма толкова барове и места за купонясване, а повече ресторанти и капанчета покрай морето. Англичаните, които организираха фестивала, обаче бяха избрали идеалната локация за провеждане на фестивал. 

Сцената Сплендор беше разположена тук
Всичките плажове, които посетихме, бяха каменисти
Но пък беше красиво
В Дърми има няколко малки залива с каменисти плажове, които бяха обособени като сцени. Общо бяха 4, като партита и концерти имаше през деня и през нощта в продължение на 6 дни. Главната сцена логично беше и най-голямата, но на мен най-много ми харесаха партитата на сцена Сплендор. Една сутрин тук дори видяхме делфини в далечината.

През деня плажувахме тук
Банановите дръвчета ми напомняха за Лефкада
Озвучението на фестивала беше на ниво, фестивалната зона беше достатъчно голяма, за да има човек избор, а селекцията от не толкова популярни имена в музиката беше предпоставка да се запозная с творчеството на доста талантливи артисти. И все пак имаше гости като Hercules and love Affair, Honey Dijon, Inner City, Hunee и любимецът ми вече Job Jobse.

Централният плаж в Дърми
По залез
На територията на фестивала правеха божествено кисело мляко с плодове и ядки, а една сутрин дори отидохме на йога. Фестивалът се организира и е насочен към британци и следователно те преобладаваха, но по-интересен е фактът, че не срещнахме други българи.

Снимка: kashkaval-tourist.com

Плажната ивица на Дримадес

Дримадес

Дримадес е част от Дърми, но не толкова близо, колкото останалите плажове, затова в един от дните до него стигнахме с кола. Плажната ивица тук беше доста дълга, морето чисто и бързо след влизането ставаше дълбоко. През цялото време ми напомняше на плаж Катизма на остров Лефкада. Тук имаше няколко плажни барчета и ресторанти. 

Барът на плажа
И планината отзад
Имаше и такива легла
Водата беше чиста, а морето дълбоко
Ние обаче решихме да обядваме в кръчма, разположена на гребена на планината Канали. Пътят, който минава през нея, свързва Саранда, Химара и Дърми с други крайбрежни селища. Гледката тук беше впечатляваща. 

Къщи в планината отзад
На гребена на прохода Llogara
Планинска гледка
В заведението опитахме местни ястия с агнешко и козе месо, което се оказа страшно вкусно и го бяха приготвили много добре. Като цяло храната в Албания ми хареса доста – зеленчуците винаги бяха вкусни, месата добре направени и имаше избор от прясна риба. 

Обяд с гледка
Дримадес в далечината
Снимка: kashkaval-tourist.com

Старо Дърми

Съвсем близо до фестивала се намираше старият град на Дърми. Разположен по склоновете на планината над новата част, това място те пренася в съвсем друга реалност от зоната на фестивала. Старите албански къщи са доста симпатични и добре поддържани. Пристигайки тук, станахме свидетели на следната гледка – селското кафене с гледка към брега беше пълно с насядали хора, които сякаш бяха прекарали целия ден тук.

Пейзажът, коойто се разкрива, идвайки от новата част
Пътят се вие покрай къщи от този тип
Албанска къща
По улиците цари абсолютен хаос, но по толкова спокоен начин, че никой тук не се ядосва, а дори напротив – както си караш, колата пред теб изведнъж спира и шофьорът започва да си говори със седналия отсреща в кафенето човек. И ти чакаш. 

Пейзажът към морето
По улиците на старо Дърми
На фона на къщите, разположени на хълма
Едно от впечатленията, които прави в Албания, са изоставените строежи и множеството бункери, строени по управлението на Енвер Ходжа. Албанският политик наредил да се изградят, тъй като смятал, че албанският строй ще навлече врагове на държавата. Бункерите наброяват 700 000 и целта им била да приютят цялото албанско население. 

На стълбите на албанска къща
С гледка към крайбрежието
Нов ден, нова локация - Яле

Плажът Яле 

В един от дните решихме да си починем от фестивалната поредица и да отидем на плаж извън Дърми в Яле. Пристигайки тук, пред нас се откри панорамна гледка към залива.

Синьозелените води на Йонийско море
Изглеждаше натоварено – навсякъде имаше чадъри с шезлонги, но всъщност откъм хора беше спокойно. Плажът тук беше най-обикновен. За 2 шезлонга с чадър взимаха някъде около 10 лв. В заведението отзад правеха кафета и продаваха напитки. Хапнахме в таверната на същия плаж и въпреки че чакахме доста време, (отново) останахме доста доволни от храната.

На разходка с лодка, снимка: kashkaval-tourist.com
За да разнообразим малко деня си, решихме да си наемем лодка с капитан. Срещу 40 евро получаваш едночасова разходка до диви плажове, скали и пещери. Пейзажът на места беше доста нетипичен – на фона на дива природа и кристално чисти сини води, отгоре се издига кариера например.

Плаж, сини води и кариера отгоре
Към пещерите

Едно от местата, които ужасно ме е яд, че не успяхме да посетим, е плажът Гипе. Див плаж, разположен в дефиле от отвесни скали. По време на престоя ни там се организираха частни партита, част от фестивала. Плажът беше ограден и достъпът на хора, които не са си платили за съответното парти, беше ограничен. 

Плажът на Гипе и дефилето отзад
Албанските Божии очи
Подминахме Гипе и спряхме в пещера, която беше мини копие на Божиите очи. Гледката беше наистина впечатляваща – едно от доказателствата, че природата в Албания е разнообразна и красива.

Разбира се, спряхме за едно бързо къпане

Лукова

Последното място, което посетихме, беше Лукова и съжалихме, че не си бяхме отделили повече време за него. Беше ни разказвано много за мястото, плажа, таверната, собственика и когато пристигнахме, се убедихме със собствените си очи, че имало защо. 

Бърза отбивка в Лукова
Пеша към плажа
До плажа се стига не толкова лесно. Асфалтовият път върви донякъде и оттам, ако ти е мила колата, тръгваш пеша надолу и си мислиш колко ли ще се мразиш обратно нагоре. Стигайки целта, пред теб се открива широка пуста плажна ивица и се чудиш в онази Албания, която видя досега, ли се намираш. 

Още преди да сме стигнали, знаехме, че този къмпинг ще е истинско бижу
И бяхме прави
Съвсем сами на плажа
Малък къмпинг, разположен в гористата част зад плажа, 5-6 шезлонга с чадъри и никакви хора. Безкрайно синьо, което те кани да се потопиш във водите му. Това е плажът на Лукова – рай в истинския смисъл на думата. 


Единствената таверна тук
Безкрайната плажна ивица

Ксамил

Препоследната спирка беше Ксамил - един от четирите скалисти острова в южна Албания, част от Национален парк Бутринт. Между четирите острова връзката се осъществява единствено по вода. Доста интересна природа, с която албанците успешно привличат туристи.

Контрастът на Ксамил
Чадър до чадър - истински Слънчак
Плажът
За разлика от Лукова, Ксамил беше един малък Слънчев Бряг – сергии, хотели и строежи, заведения едно до друго, чадъри и шезлонги.

Тук завърши морето ни в Албания. Като цяло напълно оправда очакванията ми за интересна дестинация. Фестивалът беше страхотен и с най-голямо удоволствие бих се върнала отново. От местата, които обиколихме, къмпингът на Лукова остана в сърцето ми и знам, че ще се върна един ден. В обобщение ще кажа, че тук морето е чисто, на места леко презастроено (като при нас), но се намират и диви плажове, храната е божествено вкусна, хората са мили като цяло, пътищата са доста добри и е по-евтино от България. Накратко - препоръчвам!


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Instagram