На разходка до резерват Бистришко бранище
 |
 |
| В началото на пътеката за Черни връх |
 |
| Към Бистришко бранище |
Как се стига без кола
Пешеходният ни маршрут беше следният: от метростанция Витоша (мол Paradise) хаванахме крайградски автобус номер 98. Минава често и се движи по разписание. С автобуса пътувахме около 40 мин, а на излизане от София, се насладихме на гледката към планината от едната страна и към града от другата. Слязохме на последната спирка на линията в с. Железница. Купихме си вода, дребни неща за хапване и тръгнахме покрай реката. |
| Към Черни връх от Железница |
Първата част
Според това мен беше най-лекият участък, нещо като загрявка за предстоящото изкачване. Минахме покрай поляните с беседки на Железница, които са доста популярно място за пикник през уикенда. Продължихме по пътеката и пред нас се разкри гледка към високите участъци на Витоша, където все още имаше сняг.
 |
| Нагоре |
 |
| Или просто да почетеш книга под някое дърво |
 |
| След беседките покрай реката |
 |
| Началото на гората |
Втората част
След края на първия етап започна гора – хубава, гъста и прохладна. В горещия (въпреки че беше пролет) ден тази част от маршрута беше спасение, а теренът беше приятен и ненатоварващ.
 |
| Разбира се, спирахме за почивка |
 |
| В гората беше прохладно |
 |
| Цветя на фона на Рила и Пирин |
Третата част
След известно ходене (не катерене) гората свърши и излязохме на самото Бистришко бранище, откъдето започна изкачване към хижата. В далечината наляво се виждаше София, надясно – Рила и Пирин. Денивелацията тук беше по-сериозна и изкачването ставаше на почивки, особено към края, когато се изкачихме до хижа Купена, която от 1972 г. е учебно-спортна база на НСА и носи името "Проф. Ив. Стайков".
 |
| С изкачването гледките ставаха все по-живописни |
 |
| Движехме се с нормално темпо и редовно спирахме за почивка |
 |
| Към хижа Купена |
Последна част от маршрута
Пътят към Черни връх продължаваше нагоре, но нашата крайна цел беше хижата. Направихме почивка тук, съзерцавайки природата, която се простираше пред нас. Времето беше променливо и въпреки че беше топло, на моменти слънцето се скриваше зад облаците и ставаше хладно. Не липсваше и сняг по северните склонове.
 |
| Последният участък към хижата |
 |
| Над хижата |
 |
| Направихме почивка близо до хижата |
 |
| Крайната ни точка |
 |
| Учебно-спортната база на НСА |
Слизане и хапване в Бистрица
След почивката тръгнахме бавно надолу. Слизането беше лежерно, придружено със срещи с други хора, които се бяха запътили нагоре. Прегладнели от разходката спряхме за хапване в Бистрица в ресторант на име Къри. Обстановката беше доста приятна, а хапването вкусно, така че препоръчвам.
 |
| Обратно надолу |
 |
| Отново в гората |
 |
| Гледката към снежните върхове в далечината ми беше любима |
Изкачването на Бистришко бранище за нас беше бърз и неособено натоварващ преход с красиви панорамни гледки. Взехме го за около 5 часа спокойно ходене. Не липсваха хора по пътя и горе при хижата, но в никакъв случай не беше пренаселено като на по-популярните места на Витоша. Нашата крайна цел беше хижата, но за ентусиастите пътеката продължаваше и към Черни връх.
0 Коментара