На разходка до резерват Бистришко бранище

В един доста топъл априлски ден се разходихме до витошкия резерват Бистришко бранище, тръгвайки от Железница по пътя за Черни връх. Стигнахме с градския транспорт до селото, откъдето започна лекият ни преход. Преминаването през резервата е разрешено само по обозначените места, а по пътя могат да се срещнат различни растения и цветя и се разкриват красиви панорамни гледки. Повече за маршрута, продължителността и трудността му разказвам в следващите редове.

В началото на пътеката за Черни връх

Към Бистришко бранище

Как се стига без кола

Пешеходният ни маршрут беше следният: от метростанция Витоша (мол Paradise) хаванахме крайградски автобус номер 98. Минава често и се движи по разписание. С автобуса пътувахме около 40 мин, а на излизане от София, се насладихме на гледката към планината от едната страна и към града от другата. Слязохме на последната спирка на линията в с. Железница. Купихме си вода, дребни неща за хапване и тръгнахме покрай реката.

Към Черни връх от Железница

Първата част

Според това мен беше най-лекият участък, нещо като загрявка за предстоящото изкачване. Минахме покрай поляните с беседки на Железница, които са доста популярно място за пикник през уикенда. Продължихме по пътеката и пред нас се разкри гледка към високите участъци на Витоша, където все още имаше сняг.

Нагоре

Или просто да почетеш книга под някое дърво

След беседките покрай реката

Началото на гората

Втората част

След края на първия етап започна гора – хубава, гъста и прохладна. В горещия (въпреки че беше пролет) ден тази част от маршрута беше спасение, а теренът беше приятен и ненатоварващ. 

Разбира се, спирахме за почивка

В гората беше прохладно

Цветя на фона на Рила и Пирин

Третата част

След известно ходене (не катерене) гората свърши и излязохме на самото Бистришко бранище, откъдето започна изкачване към хижата. В далечината наляво се виждаше София, надясно – Рила и Пирин. Денивелацията тук беше по-сериозна и изкачването ставаше на почивки, особено към края, когато се изкачихме до хижа Купена, която от 1972 г. е учебно-спортна база на НСА и носи името "Проф. Ив. Стайков".

С изкачването гледките ставаха все по-живописни

Движехме се с нормално темпо и редовно спирахме за почивка

Към хижа Купена

Последна част от маршрута

Пътят към Черни връх продължаваше нагоре, но нашата крайна цел беше хижата. Направихме почивка тук, съзерцавайки природата, която се простираше пред нас. Времето беше променливо и въпреки че беше топло, на моменти слънцето се скриваше зад облаците и ставаше хладно. Не липсваше и сняг по северните склонове. 

Последният участък към хижата

Над хижата

Направихме почивка близо до хижата

Крайната ни точка

Учебно-спортната база на НСА

Слизане и хапване в Бистрица

След почивката тръгнахме бавно надолу. Слизането беше лежерно, придружено със срещи с други хора, които се бяха запътили нагоре. Прегладнели от разходката спряхме за хапване в Бистрица в ресторант на име Къри. Обстановката беше доста приятна, а хапването вкусно, така че препоръчвам. 

Обратно надолу

Отново в гората

Гледката към снежните върхове в далечината ми беше любима

Изкачването на Бистришко бранище за нас беше бърз и неособено натоварващ преход с красиви панорамни гледки. Взехме го за около 5 часа спокойно ходене. Не липсваха хора по пътя и горе при хижата, но в никакъв случай не беше пренаселено като на по-популярните места на Витоша. Нашата крайна цел беше хижата, но за ентусиастите пътеката продължаваше и към Черни връх.