Връх Орловец (2686 м.н.в.) е живописен връх в Рила, недалеч от връх Мальовица. Стигането до него е цяло приключение, но в същото време пълни очите и сърцето с постоянно сменящи се пейзажи и красиви гледки. Преходът към него започна от ЦПШ Мальовица, през хижа Мальовица, покрай Петлите, до връх Орловец, връщане покрай заслона БАК и завърши отново на ЦПШ Маловица. Повече за този разнообразен и на места екстремен маршрут разказвам в следващите редове. 

Първа част ЦПШ - хижа Мальовица

Веднъж съм идвала насам и тогава идеята беше да кача връх Мальовица, но по извинителни причини преходът си остана дотук. Сега денят беше повече от прекрасен за планина. След 50 мин стигнахме до хижата, а там се беше изсипал целият свят. Противно на повечето мнения, които чух, доста се изкефих, че толкова много хора бяха на планина. Браво, хора, само така! 

С бодра крачка към хижа Мальовица

Освен хижата, бунгалата също са ремонтирани и са доста симпатични

Направихме кратка почивка, хапнахме по някой друг сандвич и продължихме нагоре. Знаехме, че ни чака дълго ходене, затова почивките трябваше да са бързи. Хижата е последното място, на което може да си налееш вода преди изкачването към Орловец, затова е препоръчително да се заредиш с поне литър и половина, тъй като повярвай ми, ще ти е нужна. 

Продължаваме навътре в планината

Гледката към върховете


Втора част през Мальовишката долина

Тази е най-лесната и приятна част с почти неосезаема денивелация. Вървяхме покрай реката, където спряхме за втора бърза почивка. В този момент осъзнах, че съм си забравила памет карта за фотоапарата, без която не можех да снимам. Освен фотоапарата, бях помъкнала и втори, допълнителен обектив. Сутринта преди тръгване гледах раницата ми да е възможно най-лека, но с този излишен за деня багаж, си останах само с мерака. 😅

Една от почивките направихме край реката

Прекрасно време за планина

Отдавна ми се ходеше на планина и бях супер щастлива

След около час и половина стигнахме до втора тераса, откъдето тръгваше пътеката към Еленино езеро под връх Мальовица. Тук потокът от хора се раздели на такива, които бяха тръгнали към едноименния връх, и на такива като нас, които бяха тръгнали към Орловец. Гледката към извървяното зад гърба ни беше умопомрачителна. Имаше останали преспи снежец на места.

Насам беше връх Орловец, а надясно връх Мальовица

Долината остана под нас

Ей там е Мальовица, но аз днес не съм за нея😄

Продължаваме нагоре
Започна изкачването, което ни задъха. Беше стръмно, но сравнително стабилно под краката ни, за разлика от местата, които следваха в прехода ни по-нататък. Веднъж щом се изкачихме, пред нас се откри гледка, която ни остави безмълвни. На юг в далечината се синееше Пирин, на преден план се виждаше Рилският манастир и светата обител, на запад се виждаше връх Маловица, а хората, вървящи към него, изглеждаха миниатюрни. 

Първото по-сериозно изкачване

Съзерцавайки природата наоколо

Море от планини

Трета част покрай Петлите

Тук започна по-техничният маршрут, който обикаляше скалните върхове Петлите. На места си беше страшничко – вървяхме по тясна пътека. От едната страна се прикрепяхме за скалите, а от другата беше пропаст надолу. Групата вървеше в колона по един като се изчаквахме на по-трудните места и спазвахме дистанция. Имаше едно място, където слизахме един по един и неведнъж новото на адреналин се повиши. 

Теренът започва да става по-техничен

Зелена Рила

Скалите

Към връх Орловец

Заобиколихме Петлите

Тук дори имаше слизане по скалата

Връх Орловец беше близо

Връх Двуглав вляво



Финално изкачване

На върха

4 часа и 30 мин след тръгването ни от ЦПШ Мальовица бяхме на върха. Появилите се облаци ни дойдоха на помощ и ни пазеха хладно по време на изкачването. Връх Орловец се намира на 2686 м.н.в. Последната част към него беше песен в сравнение с това, което бяхме изминали досега. Алпийският връх впечатлява с невероятна 360 градусова гледка. Тук имахме около 40 мин да се подкрепим с храна, вода и да се насладим на красотата на Рила. Под Мальовица се виждаха Еленските езера. 

Една от многото гледки от връх Орловец

Умората все още не се усещаше

Рила планина

Връх Орловец - 2686 м.н.в.

Еленските езера под връх Мальовица в далечината

Към заслон БАК

Планинският водач реши да направим връщането през заслона на БАК, а ние единодушно приветствахме идеята да се върнем по различен маршрут. Отново на места се минаваше през тясна пътека над стръмна пропаст. Следваше сипеят, водещ към заслона. 

Връщането беше също толкова живописно

Сипеят
Слиза се по стръмен каменист участък и усещаш колко нестабилно е под краката ти. Напрягайки цялото си тяло, стъпваш съсредоточено и внимаваш да не се подхлъзнеш, а и да не изпратиш някой камък в главата на слизащите под теб. Минахме го лазейки и ходейки, но за щастие, без проблеми. Ето тук щеките идват на голяма помощ. Винаги съм подхождала с недоверие към тях, но в случая една щека назаем доста ме улесни.

Стръмният участък беше кратък

Поглед отдолу към връх Орловец

След сипея последва кратък траверс и отново каменист участък, но поне тук скалите бяха по-големи и преминаването беше по-леко. Връщането не беше много по-бързо от изкачването. Хубавото е, че беше по друг маршрут и денят беше дълъг. 

Красотата на Рила и преспи сняг тук-таме

Тук камъните вече станаха по-едри и преминаването беше по-лесно

След заслон БАК срещнахме един човек, на когото се бяха скъсали обувките. Див късмет е, че си носеше еспадрили в раницата

Последна част

В един момент пред нас се откри долината на реката, а слизането стана по пътечка покрай клека към скалата с плочите на загиналите алпинисти. Скалите над хижа Мальовица ни подсказаха, че вече сме близо. Последва най-лесната и приятна част от прехода – към хижата. 

Виждайки реката, вече усещахме, че сме близо

Последната част

Мальовица вече беше далеч

Когато пристигнахме, умирах за 1 бира, но също както на тръгване, и сега имаше адски много туристи и дълга опашка за бюфета. Вече не харесвах тези хора. 😃Направихме кратка почивка и поехме към ЦПШ-то, където щяхме да хапнем и да обсъдим прехода в едно от заведенията долу. Общо целият преход ни отне около 9 часа с много почивки и средно темпо, имайки предвид, че бяхме 12 човека група. 


Планински цветя, красива гледка и чист въздух - мога всеки ден да съм тук

Преходът до връх Орловец е вълнуващо изживяване, което дарява с красиви гледки, но и вдига новата на адреналин в кръвта. Техничният на места маршрут е подходящ както за напреднали, така и за средно-напреднали планинари, но без страх от височини. Изкачването не е много, на места е по-екстремно, но тръпката си е тръпка. Определено си заслужава и препоръчвам на всяка авантюристична душа с любов към планината. 💚

4 Коментари

  1. Супер. Разходила си фото техниката да си отпочине на свеж въздух :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Рила е божествена! Просто ВЕЛИКОЛЕПНА!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за коментара. Съгласна съм на 100%.:)

      Изтриване