Едва ли има човек, който да каже, че Барселона не му допада. Поне аз досега не съм попадала на такъв. В представите ми каталунската столица беше едно много туристическо място и нищо повече. Туристическо е, да, дори в тези времена, но въпреки това, градът е много гостоприемен и си тръгнах с приятно чувство от него. За 4 дни се запознахме с историята му още от римско време, разгледахме най-основните забележителности, които няма как да пропуснеш, и остана време за безцелни разходки, сангрия на плажа и сливане за кратко с местния ритъм на живот. Повече за това пътуване разказвам в следващите редове. 

Първи впечатления

След пристигането ни, си оставихме багажа в хостела и се отправихме пеша към центъра. Готическият квартал беше на 20 минути пешеходно разстояние. Разбира се, първото нещо, което ни направи впечатление, е каталанският език, сходен с френски, италиански и испански език. Табелите на много места бяха на испански и каталански, повечето туристически брошури обаче са на местния език. 

Римски и средновековни стени

Готическият квартал (Barri Gotic)

Това е историческият център на стария град в Барселона. В него са разположени останки от римски стени и множество средновековни забележителности. Почти изцяло пешеходни, уличките на квартала са тесни, без дървета и се сливат в малки площади. Въпреки името си, впечатление прави, че някои от сградите в квартала не се отнасят към Средновековието. В края на 19 и началото на 20 в. сградите са реставрирани по проект и кварталът е обявен за туристическа атракция.

Добре запазена римска стена
Още с пристигането в готическия квартал, видяхме първо останките от римските стени, които на места достигаха няколко метра. Тези стени маркират града Барсино, съществувал от 1 в. пр. Хр. до началото на Средновековието. 

Casa de l’Ardiaca 
Къщата Casa de l’Ardiaca е строена около 12 в., самата тя е част от старата римска стена. В края на 15 в. е реновирана в готически стил. През 19 в. няколко архитекти я променят, а по-късно става дом на адвокатската колегия. От 1922 г. до днес в нея се помещава историческият архив на града. Вътре може да се види част от стената, две аркади на римския акведукт от началото на първото хилядолетие пр. Хр., а в средата й се намира вътрешен двор с фонтан.

Вътрешният двор
Останки от римско време

Първият ни музей беше MUHBA Plaça del Rei – билетът за него струва 7 евро и важи за още 14 други музея, включително и парка Güell. Останките в този музей датират още от Барсино през 1 в. пр. Хр. до Средновековието. Тук се разходихме по улиците на римска Барселона, видяхме части от римски къщи, стената, някои важни средновековни сгради, свързани с първото християнско общество в града. 

Мозайка
Огромен питос
Още мозайка

Имахме огромно желание да видим още музеи, свързани с града по римско време, но голяма част от тях бяха затворени в неделя и понеделник – това трябва да се има предвид. Успяхме да видим още портата към морето (Porta de mar) – най-голямата от четирите градски порти, и термалните бани, построени през 1 – 2 в. пр. Хр. за обществено ползване. Източната порта била входът, през който влизали стоките, идващи от Средиземноморието. 

Porta de Mar

Римския гробищен път (Via Sepulcral Romana) е друг исторически обект, който посетихме със същия билет. Може да се разгледа отвън и без вход. В отвореното пространство са изложени полукръгли надгробни плочи – някои малки, други с по-големи размери. В музея видяхме открити дребни предмети от района, скелет на куче и дете. В римско време погребенията са се извършвали след обреда на погребение или кремация. И двата начина се отнасят към 1-2 сл. Хр, но от 3 в. преобладава погребението. 

Via Sepulcral Romana
Едно от произведенията на Гауди

Дворецът Гюел

В Барселона произведенията на Гауди са безброй много и за да успее човек да разгледа поне малка част от тях, е нужно много време и солиден бюджет. На места входът достигаше до 40 евро. Дворецът Гюел не е от тях – входът струваше само 5 евро и затова си заслужава да се посети. Това е имение, което още като млад Гауди проектира за най-големия си клиент - индустриалист и политик Еусеби Гюел. Двамата са близки приятели. Дворецът е строен между 1886 и 1890 г. Интериорният дизайн е дело на Гауди. Преобладават дървени, стъклени и каменни орнаменти. Дворецът е дом на семейството на Гюел до момента, в който се местят в парка Гюел. Състои се от приземен етаж, основен етаж, спални и тераса на покрива. 

Къщата отвътре
Каменни колони
Баня
Дори столовете са по дизайн на Гауди
Терасата
Орнаменти
Известната катедрала

Саграда Фамилия

За един от символите на Бареселона има необятно количество информация, затова мисля да не се задълбочавам в разказите за него. Базиликата Саграда Фамилия (Светото семейство) изобразява раждането, живота и смъртта на Христос и Богородица. Главен архитект е Антонио Гауди. След смъртта му върху катедралата работят други архитекти, а различният стил на места се вижда ясно. 

Раждането на Христос
Загледай се във фигурките - многобройни са!
Катедралата има впечатляващи размери и си заслужава да се обиколи цялата, както и да се влезе вътре. Билетът за нея струваше 29 евро, като при закупуването ни казаха в колко часа е нашата визита. Докато стане време за нея, изчакахме отвън на една пейка, разглеждайки всеки малък детайл от архитектурата на катедралата. Има 18 кули, всяка от които символизира определен християнски персонаж. Входът на катедралата е белязан с раждането на Христос. Заслужава си човек да се спре и да разгледа десетките фигурки на ангели, светци, животни и растения около Богородица и сина й. 

Таванът отвътре
Високите колони към тавана
Шарените прозорци
Храмът отвътре е впечатляващо голям и красиво изрисуван. Таваните са богато декорирани, а към тях се извисяват масивни колони. В средата под огромна шатра със свещи се намира разпятието на Христос. В сградата на Саграда Фамилия се намира и криптата, където е положен Гауди. Може да се надникне към нея от един от прозорците, който гледа към приземния етаж, а по блещукащите свещи отпред ще познаеш къде точно се намира. 

Разпятието
Криптата на Антонио Гауди
Стилът в задната част на катедралата
Гледка към града от хълма Кармел

Парк Гюел

Друга забележителност на Барселона, която няма как да се пропусне, е паркът Гюел. Замислен е като жилищен комплекс, но в последствие тази идея се разпада и е превърнат в обществен парк. Отново по проект на Гауди, тук е живял Гюел и семейството му. В парка има алеи с палмови дръвчета, къщи с чудати форми, превърнати в музеи. Огромната тераса с гледка към града първоначално била замислена да бъде ползвана за представления на открито. Тук може да поседне човек на дългата пейка във формата на змия, а на стълбището на долната тераса се намира известният саламандър, покрит с множество стъклени парченца. 

Входът за парка струва 10 евро.

Двете къщи, превърнати в музей
Гледката към терасата
Палмовите дръвчета
Стаята в хипостил
До крива стена със стъклени парченца
Известният саламандър, известен още като "дракона"
Стълбището на дракона
Триумфалната арка

Паркът на Цитаделата

Много готино местенце за разходка и почивка е паркът на Цитаделата – зелен оазис в сърцето на града. Разходката може да започне още от Триумфалната арка в мавритански стил. За разлика от всички други триумфални арки, тази е построена за световното изложение през 1988 г. Арката служела като вход, а в парка на Цитаделата продължавало изложението. В горната част на арката са изобразени щитовете на 49-те испански провинции. 

Паркът на Цитаделата
Басейнът под каскадата
В парка на Цитаделата има зоологическа градина, Каталанският парламент, няколко музея. Цитаделата е поставена през 1714 г. от крал Фелипе V, след като завзема града след дълга обсада. Каскадата представлява огромен фонтан с басейн пред него. Приликата му с фонтана ди Треви не е случайна – изграждането му е вдъхновено от него. В близост до каскадата има езеро, в което плуват патици и гълъби и където може да се вземе лодка под наем. 

Каскадата
В парка има и нещо като беседки с подиум, където се танцуваше салса
Детайли 
Езерото с лодките
С фуникуляр над града

Панорамна разходка с лифт

По време на една от разходките ни мернахме във въздуха над града планински лифт и веднага се отправихме към кулата Sebastia, която се намираше в близост до плажа Барселонета. Препоръчвам с 2 ръце лифта. Може да се купи както двупосочен, така и еднопосочен билет, какъвто си взехме ние. Кабинката се движи бавно на 70 м височина и имаш възможност да огледаш всичко под теб и града в далечината. Пътуването до хълма Montjuic отнема около 10 мин. Снимките говорят сами за себе си, затова повече няма какво кажа, освен, че еднопосочният билет струва 11 евро, двупосочният – 16,50 евро. 

От тук тръгваше кабинката
Пристанището
Дългата търговска улица Ла Рамбла се вижда там, където е линията от дървета
Градът
Към хълма Montjuic
Морето зад мен

La Barceloneta

Едно пътуване до Барселона не може да мине без посещение на плажа Барселонета и пристанището. През живота си никога не бях виждала толкова огромни яхти, коя от коя по-луксозна и скъпа. По крайбрежната алея са разположени множество ресторанти и барчета, в които се пръскаше от хора – явно гледката към морето им харесваше най-много. 

Плажът на Барселона
Самият плаж не е нищо особено, но и тук идват страшно много хора. Пясъкът е груб и едър, а във водата изглеждаше да става доста дълбоко веднага след влизане. Октомври месец водата беше студена, но имаше ентусиасти и за нея. По плажа, а и навсякъде по парковете, вървят търговци и предлагат огромни шалове за плаж, джунджурии, коктейли, бири, вода. В неделя на площада зад плажа имаше пазар за домашни продукти и на един щанд правеха вкусна сангрия. Имаше и местна крафт бира, различни сирена от региона, месо и тестени изделия.

Красив залез на фона на палми и огромна яхта
От плажа вечерта
Едно от местата, които ми хареса най-много

Кралския площад

Какво по-хубаво от това да се изгубиш в уличките на непознат град и да се слееш с духа му и живота, който кипи? Площадът, който не е за изпускане, е Кралския площад (Plaça Reial) – дублиран с площад Garibaldi в Мексико сити. Намира се в квартал Barri Gotic. Затворен в квадрат от сгради от 19 в., това е единственият неокласически затворен площад в Барселона. В центъра на площада има фонтан, а фенерите край него са първата творба на Гауди. Тук се организират много събития на открито, има голям поток от туристи, но си заслужава човек да седне и да изпие една бира в някое от заведенията, съзерцавайки палмовите дръвчета и красивата архитектура.

Фонтанът
Все едно е Мексико
Спота

Скейт квартал Jardins de les Tres Xemeneies 

Ако се чудиш къде е скейт спотът на Барселона – ето го. Разположен в идеалния център, тук стените на изоставения строеж са истинско произведение на графитеното изкуство. Трите комина, които се издигат отгоре, отдалеч изглеждат много грозно, но в последствие виждаш истинската страна на тази ърбан зона. Препоръчвам да се мине и да се разгледат графитите, някои от които са наистина добри. 

Градско изкуство
Angry birds
Добра случайно намерена находка
Емпанада - ние пробвахме с пълнеж от шунка и кашкавал

Ресторанти и заведения

Първите два дни постоянно попадахме на tourist trap-ове и нямаме много добър опит с испанската кухня. Пробвахме паея, пробвахме кесадия (омлет с картофи), пробвахме и тапас (буквално манджа) и не бяхме очаровани. Но пък за сметка на това открихме най-добрите такоси, които препоръчвам с цялата си душа. Да, такосите са мексикански, не испански, но тези бяха върховни! El Pachuco e такотерията – намира се малко встрани от центъра и е съвсем малко помещение, в което влизаш, след като те пуснат. Тук бяха най-вкусните такоси, предлага се мичелада и мексикански бири, а цените са добри. 

Въпросната такотерия
Machete е другата такотерия, в която ядохме 2 пъти. Тя е по-централна и вътре обстановката доста ни допадна, но е една идея по-малко вкусна и по-скъпа от El pachuco. 

Коктейл с джин

Нощният живот в Барселона е точно такъв, какъвто си го представях – богат, разнообразен и див. Rubi bar е джин бар, в който се предлагат основно коктейли и напитки на джин основа. Барът е приятен, музиката също. Барманът от Machete пък ни препоръча бар Nevermind. Определихме го като Grindhouse-a на Барселона. Голямо хале, маси и пейки, направени от скейтове, наливна бира (към която ти дават комплимент пуканки) и приятна музика.


Как се пътува в Испания?

Важно е да се знае, че в момента в Испания се влиза само с попълнен формуляр и свален QR код на министерството на здравеопазването. Формулярът може да бъде открит тук: https://spth.gob.es/modifyqr. На летището на случаен принцип избират 1 от няколко човека, на когото правят бърз тест. Маските са задължителни в магазините и мерките се спазват по-строго, отколкото при нас. Никъде не са ни искали сертификат или PCR тест, но без въпросния QR код не може да се пътува до Испания.

Транспортът в града е уреден и редовен, метрото ходи навсякъде. Ние си взехме карта за 10 пътувания – важи за всички линии и всеки вид транспорт, а билетчето с нея излиза 1 евро, като редовната цена е 2,90 евро. 

Единия от дните си наехме колела – придвижването с тях ставаше по-лесно и бързо, велоалеи има почти навсякъде (внимание – на еднопосочните улици е добре да караш в разрешената посока, иначе правят забележки). В центъра има достатъчно места, където дават колела под наем. Наемът за цял ден е около 12 евро в зависимост от това дали велосипедът е с 2 или 3 скорости. Има и електрически, за които съответно цената е по-висока. 

Единствената улица с дървета, която видях в готическия квартал

За 4 пълни дни успяхме да видим толкова. Стори ми се, че не е никак малко, но всъщност има страшно много още за виждане. Барселона остави едно много приятно чувство в мен на гостоприемен град, в който културният туризъм се съчетава чудесно със забавленията и при първа възможност бих се върнала отново.

0 Коментари