Истанбул - вековна история, смесица от западна и източна култура, съжителство между ново и старо

Пътешествието ни с кола из Турция започна от вековния Истанбул. Градът е смесица от ново и старо, от западна и източна култура. Повечето обекти, които посетихме, се намират в историческата част на града, но успяхме да отскочим и до модерния град. В него преобладаваха оживените и натоварени улици, които контрастираха с павираните, тесни улички на стария град. От всички посетени места най-много ме впечатлиха цистерните на Юстиниян, с интерес разгледах Археологическия музей, с гордост влязох в българската Желязна църква, а от Златните порти почувствах важността на Константинопол. Повече за този богат на контрасти град разказвам в следващите редове.

Първият посетен музей

Музеят на мозайките

През 324 г. Император Константин Велики основополага Константинопол. Новият град се простира на 7 хълма, следвайки примера на Рим, затова е наречен Град на седемте хълма. Днешният квартал Султанахмет се простира върху хълма Sergalio, където била резиденцията на императора. До провъзгласяването на Анкара - новата столица на модерна Турция, от Мустафа Кемал Ататюрк, тук било седалището на византийските императори и османските султани. От 1935 до 1954 г. направените тук разкопки разкриват голям перистил с дворцова аула, чийто под с мозайки се простира върху немалка площ. Когато перистилът е преустроен по времето на Юстиниян I (527-565), подът на залата е украсен с великолепен паваж от орнаменти, а днес може да бъде видян в Музея на мозайките. 

Музеят отвътре

За направата на мозайките са наети най-добрите майстори от всички краища на империята. Настилката съдържа до 80 милиона многоцветна вар, теракота и стъкло. Картините описват царството на животните, лова и играта, селски сцени, пейзажи и легенди. В запазените части на мозайките се наброяват близо 150 човешки и животински фигури. Не са открити аналогии, което означава, че зрителите са разбирали изображенията без конкретика. 

Основната част от запазените мозайки насочват към природата и света на Дионисий, към екзотични плодове и животни.

Репертоарът на изображенията може да се групира по следния начин: ловуване с тигри, лъвове, леопарди, газели, глигани, зайци, ловци с меч или копие, пеша или на кон; сцени на битки между животни, напр. орел и змия, елен и змия, слон и лъв.

Сцена от животинска битка

Битка между лъв и слон

Музеят на мозайките се намира в близост до Света София и Синята джамия и входът за възрастни струва 60 турски лири. 

До декорирана колона от мрамор, 2 в. сл. Хр.

Археологическият музей

Първият музей в Турция съдържа около милион артефакти от различни култури, донесени от различни земи. Да разгледаме някои от тях, които ми се сториха най-интересни. 

Статуя на Тюхе – богиня на съдбата, щастието и благоденствието от гр. митология

Змийската глава на една от трите змии от бронзовата колона на главния площад на Истанбул. Колоната е излята от оръжията на персите, загинали в битката при Платея по време на гръко-персийските войни.

Саркофази от гр. Клазомене от 6-5 в. пр. Хр.

В древни времена се вярвало, че след смъртта човек продължава живота си в отвъдното. В гръцката и римската цивилизация там животът продължава. Затова саркофазите се изграждали във формата на къщи с покриви и възможност за поставяне на врата. В античността саркофазите се правели в различни форми, за които се ползвали материали като камък и плочки, релефни украси. 

Скърбящите жени

Впечатляващ е саркофагът на скърбящите жени – основата е украсена с фриз разкриващ ловни сцени. Капакът описва погребална церемония, отнасяща се към персийската култура. Все още има следи от синя и червена боя. Според някои мнения, саркофагът принадлежал на крал Стратон I (374-358 г. пр. Хр.), царят на Сидон.

Саркофагът на Александър

Друг феноменален саркофаг е този на Александър. Той не принадлежал на Александър Македонски, но е кръстен на сцена от война, като на една от дългите му страни има негов портрет. От другата страна са изобразени отново ловни сцени, всичките от които оцветени. Саркофагът принадлежал на последния цар на Сидон – Абдалонимос.

 

Най-големият в музея саркофаг

Саркофагът Сидамара е един от най-огромните и тежки саркофази от античния свят. Тежи над 30 тона и е открит преди 140 г. в древния град на Сидамара. Римският сакофаг се отнася към 3 в. сл. Хр. До скоро главата на Ерос била липсващата му част, но през 2022 г. година саркофагът бива съединен с прилежащия му исторически артефакт. 

На територията на археологическия музей се намират още 2 сгради – Музеят на античнiтe ориенталски занаяти и Музеят на плочките

Цената на билета за възрастни за комплекса струва 100 турски лири.

Църква, превърната в джамия

Света София

Aya Sofya безспорно е една от най-големите забележителности на Истанбул. Първата построена църква тук датира от 360 г. След нейното разрушение е построена сегашната сграда при управлението на Юстиниян I през 532 – 537 г. „Света София“ е най-старата катедрала в света. За първи път е осветена през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. За времето си църквата била пример за иновация и е считана за образец на византийската архитектура. След превземането на Константинопол от османците през 1453 г., е обновена и преправена на джамия. През 1934 г. е обявена за музей. Само преди 2 години сградата отново отваря врати като джамия, което я прави безплатна за посещение. В интернет пространството има богата информация за църквата, затова аз ще се съсредоточа върху детайлите, които ми се сториха най-интересни.

Църквата и по-късно построените минарета

Тълпата от туристи

Обект на туристически интерес, Света София е едно от най-натоварените места в Истанбул. Ние я посетихме вечерта, когато опашката за входа й беше поносима и не се наложи да чакаме дълго.

Куполът на църквата и замаскираните ангели от двете му страни

Мястото, където са коронясвани византийските императори

На входа на църквата - мозайка на Дева Мария, която държи Исус в Света София

Стените са покрити с мраморни плочи

Таваните със златни мозайки с декоративни елементи

Агиа София и площадът пред нея

"Света София" през нощта

Двата обелиска на площада

Площад „Султанахмет“ – хиподрумът на Константинопол 

Важно място по време на Византийската империя и османския период. Няма как да пропуснеш хиподрума на път към Агиа София или Синята джамия. Построен е от император Септимий Север през 203 г. сл. Хр. Мащабите му били толкова внушителни, че според някои източници хиподрумът събирал до 100 хил. зрители, но също служел като място за срещи и място за забавления и спорт през римско и византийско време. По-късно дори бил място за провеждане на публични екзекуции. През 1111 г. Василий Врач, лечител и богомилски водач от български произход, е изгорен на клада за разпространяване на еретичното учение на богомилите. Да видим запазените от хиподрума колони.

Теодосиевия обелиск

Теодосиевата колона представлява египетски обелиск, пренесен в Константинопол от император Теодосий I през 390 г. По него има йероглифи, които византийците не разбирали. Византийският император Алексий V Дука Мурзуфул е екзекутиран от кръстоносците и хвърлен от Теодосиевата колона. 

Змиевидната колона

Помниш ли змийската глава от Археологическия музей преди малко? Част е от тази бронзова колона, намираща се на площада Султанахмет. Колоната е транспортирана тук от Делфи и поставена на хиподрума. 

Колоната отблизо

Каменната колона

Обелискът на Константин (или Зиданият обелиск) е изграден от варовикови плочи и някога бил покрит с мед и месинг. Днес обаче те липсват. Причината за това е, че по време на кръстоносните походи материалът е разграбен и използван за сечене на монети. Обелискът е построен по управлението на Константин VII в памет на неговия дядо.

Колоната на Константин – намирала се в центъра на площада на форума. 

На фона на кв. Галата

Квартал Галата (Karaköy)

От другата страна на залива, на границата между Босфора и Мраморно море, се простира новата европейска част на Истанбул – Галата. Основната забележителност в този квартал е кулата, която се вижда от различни части на града. Ще ти направят впечатление сградите из квратала. Славата на Галата започва през 13 в., когато Генуезката република основава една от основните си търговски колонии тук. На генуезийците е позволено да строят търговски обекти, палати, църкви, бани, пекарни, къщи, магазини.

Някои от сградите в кв. Галата много напомнят на Италия

През 15 в. Галата трябва да е изглеждал като италиански квартал

Вечерно време улиците са пълни с живот

През 1348 г. генуезийските жители построяват кулата Галата

Нощна панорама от кулата към Света София

Обърни внимание на изложените предмети във вътрешността на кулата

На горната снимка е част от веригата, с която входът към Златния рог бил затворен за нежелани кораби и навлизане на чужденци. По време на завоеванието на Истанбул, Султан Мехмет Завоевателят преминава през тази верига. Днес тя е запазена като символ на победата на Османската империя. Входът за възрастни за кулата Галата струва 175 турски лири.

Пешеходната улица Istiklal Caddesi и старинните трамваи по него

Фаворитът ми от всички забележителности в Истанбул

Цистерните на Юстиниян

Дотук Истанбул беше много интересен, богат и разнообразен. Но най-впечатляващо за мен беше водохранилището, построено от Юстиниян I през 532-542 г., което е изцяло запазено с изключение на осем колони, повредени по време на реставрация. Цистерната на базиликата е най-голямото и покрито добре запазено водхранилище, построено върху 336 колони. Отвътре цистерната прилича на дворец. 

Светлините се сменят и правят обекта още по-величествен

Редица от колони

След завладяването на османците, обектът тъне в забрава до момента, в който холандският пътешественик П. Гилиус не се добира до цистерната. По това време някои от местните дори ловят риба отгоре. През 1985 г. мястото е изчистено и реновирано, а към днешна дата това е една от най-интересните градски забележителности. Още по-интересен е фактът, че тук има 2 оригинални колони с лика на Горгоната Медуза, обърнати странично и наобратно. Според легендата този, който я погледне право в очите, ще се вкамени. Билетът за възрастни за Цистерните на Юстиниян струва 190 турски лири.

Някои от колоните се различават от другите

Главата на медузата е положена наобратно, за да се предпази този, който я погледне в очите

Втората статуя на главата на Горгоната Медуза

Българската църква

Желязната църква „Свети Стефан“

Историята на църквата започва през 1849 г., когато българинът княз Стефан Богориди дарява голям двор с три постройки за духовни нужди. Една от тях – по-късно Дървената църква – е превърната в параклис след издаването на султанския ферман, позволяващ на българите да си имат собствен храм. Близо 50 години по-късно е изградена Желязната църква на същото място. 

Входът на църквата

Иконостасът на църквата

Църквата събуди в мен гордост, наистина е много красива както отвътре, така и отвън.

Храмът „Свети Стефан“ в Истанбул, известен още като Желязната църква, е единствената в света православна църква, сглобена изцяло от железни елементи. И ние сме дали нещо на тоя свят! Българският храм е трикорабна базилика с кръстообразна форма, а олтарът е обърнат към залива Златния рог. Дървеният иконостас е с позлатено покритие и е единственият нежелезен елемент в сградата. 

Следващият обект беше празен откъм туристи, но не по-малко интересен

Дворецът на багренородните

Византийският дворец датира от края на 13 в. и е един от малкото запазени примери за късновизантийска светска архитектура. Дворецът е построен като част от големия дворцов компекс на Влахернския дворец. Малкият дворец е известен и като Порфирогенет. Построен е за резиденция на Константин Палеолог. След завладяването на турците, сградата се ползвала от тях, по-късно била публичен дом, а до началото на 19 в. била работилница за керамика, после фабрика за бутилки. Входът за възрастни за Двореца на багренородните струва 24 турски лири.

Стените откъм вътрешния двор

Останки от параклиса на южната страна

Стената от външната страна

И до днес този исторически обект се ползва за официални събития и празненства

Златните порти на Константинопол

За влизане в Константинопол имало няколко порти, между които и триумфалната арка, позната като Златните врати, построена от Теодосий I Велики. Тя била най-важната – много императори влизат триумфално през нея, включително и император Флавий Ираклий Август с колесница, теглена от 4 слона през 628 г. след победата му над сасинидите. Императорът имал добри взаимоотношения с хан Кубрат, когото през 635 г. удостоил с титлата патриций (представител на аристократичното съсловие в Древен Рим). Портите били идеалното място за празненства. С огромни размери и необикновени декорации, портите били покрити със злато и множество статуи. Златните порти оцеляват до османската ера и са частично разрушени от земетресение през 1509 г. 

Алтън капи

Една от кулите

Поглед към Босфора и чакащите да преминат в Азия кораби

Отсядане, хапване, пийване и впечатления от Истанбул

Хапвахме на различни места в Истанбул - както в ресторанти, така и в заведения за бързо хранене. Подобно на посещението ни в Барселона, и тук попадахме предимно на туристически капани, затова нямах търпение да продължим пътешествието си нататък и да опитам нещо традиционно на някое автентично и непретенциозно място. 

На броени места се предлагаха безмесни ястия и тези лозови сарми бяха едно от малкото предложения в заведение в центъра

Балък екмек – в превод риба и хляб

На заден план - пиде - традиционно турско хлебче с кашкавал или сирене; разядка с патладжани – беше много вкусна; дюнер 

Турско кафе на пясък. Имаше стабилна утайка и цената му беше близо 5 лв, но е интересно, когато го приготвят пред очите ти. В случая търговецът беше сириец. 

Търговска улица, осеяна с магазини, които в повечето случаи са туристически капани. Моят съвет е да не се хвърляш веднага на тях.

Из централните части има множество бутици за баклави и сладки изделия. Търговците ще те примамят на улицата, като ти дадат хапка от най-вкусния им десерт, ще те почерпят чай, но и в замяна ще очакват от теб да си купиш нещо. 

В близост до Света София попаднахме на пазар, където се продаваха екзотични плодове, предлагаше се прясно изцеден сок от нар, имаше павилиони с няколко вида сирене, маслини, зеленчуци и плодове. 

Учудващо тук цените бяха нормални и се възползвахме от възможността да си купим някои пресни и вкусни продукти.

Тези „салами“ са смес от халва и ядки и са безбожно вкусни. Можеше да дегустираме от който вид пожелаем и за 200 турски лири да си купим 1 кг кутия от комбинирани видове. 

Много се чудихме какви са тези зелени неща. Продавачът им викаше „melon“, но всъщност се оказаха краставици. Той ти ги бели и осолява и струват стотинки, а са доста освежаващи.

Уличка близо до хостела ни, който за жалост, беше разочарование

Не посмях да попитам в никое заведение дали се предлага бира, затова залагахме на айряна

Нещото, което за нищо не света не трябва да пропускаш от турската кухня, е кюнефе. Приготвя се от кашкавал, облечен с кадаиф и се полива със захарен сироп.

Изглед към европейската част на Истанбул от другата страна на Босфора

Истанбул е пълен с история. Изключително интересни ми бяха всички места, които посетихме. От друга страна имах чувството, че целият свят се е изсипал на едно място – задръствания, тълпи от хора, бързина – трудно мога да издържа повече от три дни на такава лудница. Шегувахме се помежду си, че градът е един огромен мол. Въпреки всичко, със сигурност бих се върнала да разгледам още исторически обекти, да си припомня защо не живея в мегаполис и да усетя специфичния дух на този космополитен град. Пътешествието ни след това продължи към древната столица на хетите - Хатуша....