Един ден в столицата на древната Хетска империя - Хатуша

От 1650/1600 до 1200 г. пр. Хр. Хатуша е столица на Хетската империя, която се простира по земите на Анатолия, а на моменти стига до северна Сирия. Руините на стените и портите, храмовете и дворците, които днес могат да се посетят, представят живота през 14-13 в. пр. Хр., когато градът е в подем. Разбира се, преди това имало други поселения тук, както и селища през късната Желязна епоха и Елинистичната, Римската и Византийската епоха. 

В световния списък на древни столици Хатуша си прави компания с Венеция и Толедо, Йерусалим и Дамаск, Рим и Картаген, Теотиуакан и Мачу Пикчу. Градът е разделен на две части – долен и горен град. Под долния град се има предвид старият град. Горният град представя по-новата част. Посещението ни отне един ден, в който имахме достатъчно време да разгледаме обстойно всичко и отблизо. Да започваме с обиколката.

Възстановка на стената

Тръгвайки от долу нагоре първо ще видиш реконструкцията на стената от тухли. Според източниците, тя се ползвала от хетите през 14-13 в. пр. Хр. Модерната реконструкция на тази стена дава представа колко добре укрепен бил древният град и колко впечатляващ изглеждал за посетителите му.

Павирана улица в Големия храм

Долният град

Днес върху тази част на града се простира огромен изкуствено създаден насип, върху който се намира Големият храм -  най-великата за времето си религиозна структура на града. Разхождайки се тук, ще видиш сред останките основите на многостайни жилища. Тук си съжителствали проповедници, държавни служители, търговци и занаятчии, докато селското общество се намирало извън града в селата наоколо. Стените на къщите били построени от тухли, а плоските покриви - от греди, покрити с кал. В къщите имало печки и отворени огнища за готвене; някои дори можело да се похвалят с глинени вани. Докато водата за консумиране и домакинството трябвало да се носи от извори наоколо, много къщи били оборудвани с дренажна система, свързана към главната канализация под улиците и алеите. 

Лъвският басейн

Влизайки към Големия храм, ще подминеш първо Лъвския басейн, който бил дълъг 5,5 м., формиран от една единствена скала. Във всеки един от ъглите му имало 4 лъва. 

Входът към големия храм

Зеленият камък

Камъкът не попаднал тук нито от Египет, нито бил част от метеор. Най-вероятно играел роля в някой религиозен обред, но няма официални данни. Свещените камъни присъстват в текстовете на хетите, но нито един не се споменава като зелен. Подобен камък ще видим след малко в Горния град.  

Този малък басейн може би служел за обредни ритуали

Обредна стая с основа на статуя

Тези огромни глинени питоси, заровени в земята, са едни от малкото намерени вещи в стаите на храма. Служели за съхранение на продукти като житно зърно, бобови култури, зехтин и вино.

Аязмо в пещера

Долната западна порта

Долната и горната западна порта

И двете порти се намират от западната страна на стената на Горния град. На всяка порта имало дървени врати, които се отваряли се навътре. Те са огледални на двете големи градски порти от южната страна на стената – Лъвската и Царската порта, които ще видим след малко.

Долната западна порта от външната страна

Из Горния град

Продължавайки нагоре, останките от този град стават все по-забележителни, а интересното едва започва. Следват величествени порти, украсени с барелефи и показващи воини, лъвове и сфинксове, както и храмове и стени с йероглифи. Да видим какво ни очаква по-нататък.

Лъвската порта

Лъвската порта

Продължавайки нагоре по асфалтирания път, който се вие по хълма, ще стигнеш до Лъвската порта – един от главните входове на южната извивка на Хатуша. Както при всички големи градски порти, и тук има две правоъгълни кули, които пазят основния вход и коридора между външните и вътрешните порти. Стените на този вход са построени от огромни плочи. И двете порти разполагали с масивни дървени врати, а външните най-вероятно били обвити в бронз. 

Лиспващата глава на лъва отляво била разрушена през античността и реконструирана през 2010 г.

При определена светлина и под определен ъгъл на нея може да се види йероглиф, който, според източниците, изписвал името на портата.

Впечатляваща гледка дори след 3 хилядолетия

Портата взима името си от двете скулптури на лъвове, чиито глави, гърди и лапи са изваяни от огромни каменни плочи. В миналото се вярвало, че лъвовете са пазители и те пазели не само тази порта, но и няколко входа и портала към Големия храм. Всички имали ярки образи, озъбени и с изплезени езици, както и широко отворени очи. Оригиналните скулптури дори имали бели очи с черни зеници. 

Лапите на лъва стоят на отделна скала

Фасадата отвън

Външната фасада от лявата страна е построена от масивни блокове. Няколко земетресения разместват някои от тях, но други са толкова споени, че не може да прокараш дори лист хартия между тях. Пробвахме, не стана. 

Йеркапъ

Укреплението Йеркапъ

Най-високата и най-южната точка на градското укрепление е маркирано от изкуствения хълм Йеркапъ. Върхът на стената, извиваща се с Лъвската порта на запад и Царската порта на изток, свършва при Портата на сфинксовете, разположена точно в средата. При посещение най-добре е първо да се премине през тунела, който излиза на каменните стълби, които пък ще те качат до Портата на сфинксовете. 

Вторичната порта на Йеркапъ

Укреплението се казва Йеркапъ (в превод "порта в земята"). Тунелът представлява масивна конструкция от каменни блокове, оформени във формата на арка. Минавайки през него, ще изпиташ доза лек страх, но всъщност конструкцията е изключително стабилна, тъй като всеки един от дългите каменни блокове е вкопан здраво в земята над тунела. 

На излизане от тунела

Подът тогава имал бяло покритие, а двете страни на тунела се затваряли с дървени врати. Ако на изхода на тунела се обърнеш назад, ще видиш пред себе си огромна каменна конструкция. Вероятно това укрепление се възприемало като архитектурен монумент, който посрещал гостите и прииждащите от южната страна.

Укреплението отвън има височина 30 м, която контрастира с размерите на тунела отвътре

От всички страни имало стръмни стълби, които водели до върха на укреплението Йеркапъ

Наклонът на стълбите е 35 градуса

Една от най-впечатляващите забележителности на Хатуша

Портата със сфинксовете

В средата на най-високата част на Йеркапъ се намира Портата със сфинксовете. Името идва от четирите скулптури на сфинкс, които някога украсявали два входа от двете страни. Сфинксът е човекоподобно същество с човешка глава и тяло на лъв. Хетите приели сфинкса от Египет, където сфинксовете представят владетелите. Нежните черти на хетските сфинксове обаче предполагат, че те били женски. Единственият запазен сфинкс тук е този от външната западна страна. Въпреки че лицето и гърдите са унищожени, подобни скулптури, намерени на тази територия, ни насочват към човек с немес (забрадка). Именно това доказва египетското влияние. Такива забрадки красяли главите на фараоните. 

Сфинксът в оригинал от външната страна

Каменният блок с втория външен сфинкс липсва изцяло, най-вероятно бил разрушен и ползван за строителен материал някъде другаде. Подобна е съдбата и на другия сфинкс – намерен е извън портата, разрушен на парчета. От външната страна имало двукрила врата, докато от вътрешната нямало такава. И тук имало две скулптури на сфинкс, които не оцелели по време на пожар. Намерени са през 1907 г. в окаяно състояние, пренесени на закрито, а днес тук можем да видим техни дубликати. 

Сфинксът от източната вътрешна порта

Портата със сфинксовете не била обикновена порта. До нея може да се стигне само по двете стръмни стълбища. Входът откъм града, ограден от двойката сфинксове, разположени почти в кръг, напомня на вход на светилище. Вероятно външната врата се отваряла само по специални поводи, а огромният насип Йеркапъ вероятно служел за огромна сцена. 

Сфинксът от западната вътрешна порта

Тези два сфинкса имат големи криле, а над задните им крака им се извива котешка опашка. Женските лица имат вдлъбнати очи, а два дебели кичура коса се спускат към гърдите. Съществата носят шлем на главата. Рогата в предната част бележат тяхната божественост. 

До скулптурата на война, чийто оригинал също видяхме

Царската порта

Тази порта от източната страна на стената кореспондира с Лъвската порта от западната. Тук отново имаме две кули, които я маркират, и те отново се състоят от две предверия. Релефната украса на тази врата е от вътрешната страна и гледа към града. 

Външната част на царската порта

Скулптурата на война от Хатуша днес се намира в Музея на анатолийските цивилизации в Анкара. Облечен само в къса пола, войнът носи меч с дръжка във формата на полумесец, загащен в широк колан. В ръката си държи брадва, а на главата си има заострена шапка. Дългата му коса пада до раменете. На предната част на шлема на главата му е издялан извит рог.

Оригиналът се намира в Музея на анатолийските цивилизации в Анкара

Личността на война остава загадка. Някои археолози го считат за цар, затова портата се казва Царската порта. Рогът на шлема пък се приема за атрибут на боговете, затова е възможно това да е Шарума, синът на Бога на времето Тешуб и Богинята на слънцето Хепат. Той бил патрон и защитник на Великия цар Тудхалия IV. От друга страна отново има предположения, че тази порта била отваряна само по специални религиозни поводи. 

Войнът в профил

Много скоро след откриването на война започва да се задава въпросът дали „той“ може да е „тя“. Съмнението идва от големината на гърдите и зърната му. По-обстойно разглеждане обаче показва окосмяване в областта на гърдите, което еднозначно дава отговор на този въпрос.

Войнът от Царската порта

Камерата с йероглифите

Йероглифната камера

Когато е открита тук за първи път, се смятало, че това е гробница. Това обаче и до днес не е потвърдено, възможно е камерата символично да е представяла пътя към отвъдния свят. При откриването й някои от скалните блокове били разместени. По стените на камерата са издялани релефни рисунки, които са изключително добре запазени. На задната стена се извисява богът Слънце, облечен в дълго наметало с обувки, извити при пръстите. В лявата си ръка държи извита пръчка, а в дясната си знака на живота – анх (кръст с ръкохватка) - най-значимият символ за древните египтяни. 

Богът Слънце на стената на йероглифната камера

От лявата страна на стената е издялан Шупилулиума II, последният от известните велики владетели на Хатуша и владетелят, благодарение на когото е построена тази камера. Той е изобразен в къса пола, с меч на колана и копие в дясната му ръка, с лък през рамо. Той също е обут в обувки, извити при пръстите, а на главата си носи островърха шапка, типична за божествата. Великият цар очевидно се представил като божество, въпреки че бил жив по това време. 

Великият цар Шупилулиума II от лявата страна на камерата

Лувийски йероглифен надпис от дясната страна на камерата

Тук имаме шест реда с лувийски йероглифи върху стената. Лувийските йероглифи представляват писане на думи чрез картини, развили се в Анатолия, но нямат общо с египетските йероглифи. Ако се загледаш в тях, ще забележиш, че някои от знаците са като огледални на други. Това е така, защото йероглифите се изписвали последователно от един ред на друг – от ляво надясно и от дясно наляво.

Йероглифите описват Великия цар Шупилулиума и неговите териториални завоевания, включително това на Тархунташа, както и това, че откривал нови градове и правел жертви на различни места в името на боговете. 

Бююккале

Царският замък

Бююккале (в превод „големия замък“) била резиденцията на хетските царе. От платото, най-високата точка на стария град Хатуша, се разкривала великолепна гледка към града и долината на север. Най-ранните следи от заселване датират от ранната Бронзова епоха. Повечето от останките на сградите днес принадлежали към укрепленията на замъка през 13 в. пр. Хр. Всичко това било система от дворове с колонади, архиви, жилищни помещения, сгради за обреди и зала за аудитория върху цялата могила. Влизането ставало чрез виадукт.

Разкопки и поглед към Боязкьой в далечината

За съжаление днес са останали само останки от основи и е трудно човек да си представи как точно изглеждал замъкът. Препоръчвам при посещение в Хатуша да си закупиш книжката "Hattusha guide" от информационния център, която много добре описва всеки един от обектите тук. В нея има и снимки-възстановка на някои от местата, за които е трудно човек да развихри въображението си. Текстът и фактите в тази статия са взаимствани от тази книжка.

Скалното светилище

Скалното светилище Язълъкая

Последно, но не по-малко важно е най-голямото скално светилище на хетите – Язълъкая. Намира се на 1.5 км от Хатуша и силно препоръчвам да му отделиш време и да не го пропускаш. Служело като място за посрещане на новата година и за почитане на пантеона в началото на пролетта. По стените има издялани хуритски богове. Хуритската религия оказва силно влияние върху религията на хетите и хуритският пантеон е изобразен по скалните релефи на това така важно хетско светилище. То се състои от две помещения, разделени от огромна скала, висока 12 м. 

Мъжките божества отляво в помещение А 

Божествата са изобразени в два реда - жени от дясната страна и мъже от лявата. Името на всяко божество е изписано в лувийски йероглифи. Тези божества са обърнати към кулминационната сцена в края на скалата, където Тешуб, Богът на бурята, и Хепат, Богинята на слънцето, се срещат. Най-голямото изображение е на стената срещу тази сцена и представя Тудхалия IV, Великия цар на Хатуша. По време на неговото управление, през късния 13 в. пр. Хр., този комплекс се оформя в сегашния си вид.

Срещата между Бога на бурята и Богинята на слънцето

В кулминационната сцена брадатият бог застанал върху раменете на двама планински бога. Зад него наблюдаваме фигури върху два планински върха. Вероятно едната от тях е Богът на времето. Богинята на слънцето също носи пола и дълга шапка. Тя е застанала върху гърба на дива котка и четири планински върха. 

Великият цар Тудхалия

Както вече споменахме, срещу кулминационната сцена се издига най-голямата фигура в светилището. Царят носи дълга роба и наметало, извити при палците обувки и кръгла шапка. Той стои върху два кълбовидни обекта, подобни на планини. Над опънатата му дясна ръка е изписано името му и титлата му с йероглифи. 

Демон, пазещ входа на помещение Б в светилището

Тесен проход свързва двете помещения. Издълбаните скулптури тук са много по-запазени, тъй като помещението било отчасти зарито с пръст и открито чак в средата на 19 в. 

Помещение Б - дванадесетте бога на отвъдния свят и ниши за дарове вдясно

Предполага се, че това помещение било поглебалното място на Великия цар Тудхалия IV, оформено от сина му Шупилулиума II. На стената отдясно са издялани Боговете на отвъдния свят. Те са облечени в ризи, колани, къси поли и обувки, извити при пръстите. Всеки от тях носи меч през рамо, а островърхите им шапки ги определят като божества. 

Помещение Б, Великият цар Тудхалия IV в прегръдките на Бог Шарума (хуритски планински бог)

Бог Шарума, патронът на Тудхалия IV, извежда хетския цар (може би след смъртта му). Шарума е облечен в къса пола с колан, а кичур от косата му пада върху плещите му. Шарума прегръща Тудхалия с лявата си ръка, като държи китката на дясната ръка на царя. Зад шапката на бога има картограма с името и титлите на царя. 

Нергал, богът на меча

Богът на подземния свят или Богът на меча, е една от най-нетипичните скулптури тук. Той носи халка на ухото, а косата му пада към плещите му. На мястото на ръцете и раменете му има два приклекнали лъва. Така завършихме обиколката си из скалното светилище.

Сутрешен чай в заведение за бързо хранене в Боязкьой

Градът Боязкьой

Центърът на древна Хатуша се простира над днешния град Боязкьой, в централна Мала Азия. От Истанбул се намира на около 640 км и пътят ни отне около 7 часа с кола в посока. Пътуването е дълго, но е предимно по магистрали. Градчето прилича по-скоро на село, но е доста спретнато. В центъра му има няколко супермаркета, магазини и заведения за хранене (в които преобладават сандвичи с месо, дюнери и под.). Използвах момента, че сме в провинцията да си напазарувам стоки и продукти, тъй като цените бяха значително по-ниски от тези в големите градове.

На тръгване от Хатуша спряхме през местен ресторант на име Hitit Naturapark Bogazkale , където хапнахме турска супа от кисело мляко, приготвена с различни билки, ориз и нахут.

Обстановката беше много уютна, а собствениците ни разпитваха за пътуването ни, за България, за ски курортите ни

Аз се възползвах от възможността да хапна прясна пъстърва; всичко тук беше много вкусно приготвено

Тук приключва нашият ден в столицата на Хетската империя Хатуша и турския град Боязкьой. Целта ни в тази част на Турция вече беше изпълнена и тръгнахме към следващата спирка – столицата Анкара. От цялото ни пътешествие из Турция Хатуша ме впечатли най-много. Столицата на Хетската империя несъмнено е примамливо място за всеки, на когото са интересни древните цивилизации.