Първото ми рафтинг изживяване беше с локация каньонът на река Тара в Република Сръбска, Босна и Херцеговина. След 12 часа път и отбивка в Дрвенград пристигнахме в района. За къмпинга, рафтинга, сафарито (да, имаше и такова) и цялото изживяване разказвам в следващите редове... Снимка горе drumivdumi.com

В една ранна съботна утрин се отправих към Рила. Отивах на планински преход, щях да мина през няколко от Седемте рилски езера и планът беше да обходим Урдините езера. Казвала съм го много пъти и сега ще се повторя – никога не бях виждала езерата. Пътите, в които съм се качвала, е било през зимата, когато всичко е било покрито със сняг. Хванахме лифта до хижа Рилски езера и преходът започна.

Малко повече от година след първия си път отново се качих на каяк. Арсеналът от каяци на trip-kavarna.info се разраства и този път Галин беше взел от новите – сърфски каяци, като за част от групата бяха предвидени по-късите, а за мен и него - по-дългите. Карането и този път беше доста забавно, придружено с живописни гледки и дори "плуване с медузите". 😁 Ето как премина.

Островът Гозо е един от трите населени от малтийския архипелаг. Свързан е с остров Малта чрез ежедневен фериботен транспорт. По-малко популярен от Малта, но лично на мен ми хареса повече. Тук е абсолютната дивотия – малки градчета, между които преобладава пустинен пейзаж с кактуси тук-там на фона на заобикалящото синьо море. 

Град Тетевен събира около себе си природни забележителности, паметници на културата и прекрасна природа. Сам по себе си той също е интересен и има какво да предложи, затова решихме да го включим към маршрута си. Началната точка беше пещера Съева дупка, последва Гложенският манастир и завършихме с разходка из Тетевен. Всичко това направихме за 1 ден, а ето малко повече за тези места.

Престоят ми в Малта включи посещение на третия населен остров от малтийските – Комино. Еднодневни екскурзии с лодки се организираха всеки ден от Малта. Цената на двупосочния билет беше 10 евро, а лодки наобратно имаше на всеки час, което ми позволи да остана на острова колкото поискам. Малко повече за това райско кътче и какво да очакваш от него в следващите редове...

В един доста топъл априлски ден се разходихме до витошкия резерват Бистришко бранище, тръгвайки от Железница по пътя за Черни връх. Стигнахме с градския транспорт до селото, откъдето започна лекият ни преход. Преминаването през резервата е разрешено само по обозначените места, а по пътя могат да се срещнат различни растения и цветя и се разкриват красиви панорамни гледки. Повече за маршрута, продължителността и трудността му разказвам в следващите редове.

За Париж съм чувала какви ли не мнения, но тръгнах без очаквания и без да ми влияе чуждо мнение. За четирите пълни дни в града обиколих част от основните забележителности. Времето беше неочаквано топло за април, през деня температурите стигаха до 30 градуса. Ето малко повече за екскурзията ми до френската столица...

Ако поне веднъж минеш по международен път Е79, не може да не забележиш реката, която върви успоредно на пътя и го следва дълго време. Вероятно ще ти направят впечатление групите от хора с еднакви неопренови костюми, които или вървят покрай пътя в посока Гърция, или гребат от надуваеми лодки и се пускат по течението на реката. Наскоро станах част и аз от тези хора, дошли на рафтинг приключение по река Струма.