Преди склоновете на планините ни да побелеят напълно, успяхме направим един есенен преход в сърцето на Рила до най-голямото ледниково езеро у нас – Смрадливото, както и да се качим на връх Йосифица (2696). Маршрутът ни започна от Тиха Рила, през Смрадливото езеро, х. Рибни езера, вр. Йосифица и обратно през Долно Рибно езеро към Тиха Рила. За този кръгов маршрут се доверихме на услугата „Без водач“ от Top Guides Bulgaria. Повече информация за нея, както и за приключението ни този ден разказвам в следващите редове.
Дончови караули е алпийски ръб в северния пирински дял, който досега бях свързвала предимно с фрирайд срещата Дончо кани. В деня, в който се отправихме натам, щяхме да изкачим Бъндеришка порта, Спано поле щеше да се простре от едната ни страна, Муратов връх да се извиси от другата, Тодорка щеше да ни гледа гордо отсреща, а езерцата под нас да направят пейзажа още по-красив. Тръгнеш ли натам, очаквай да те обгърне величието на Пирин и да усетиш пеперуди в стомаха. Повече за това планинско изживяване разказвам в следващите редове.
Връх Орловец (2686 м.н.в.) е живописен връх в Рила, недалеч от връх Мальовица. Стигането до него е цяло приключение, но в същото време пълни очите и сърцето с постоянно сменящи се пейзажи и красиви гледки. Преходът към него започна от ЦПШ Мальовица, през хижа Мальовица, покрай Петлите, до връх Орловец, връщане покрай заслона БАК и завърши отново на ЦПШ Маловица. Повече за този разнообразен и на места екстремен маршрут разказвам в следващите редове.
В един слънчев и топъл ден с Тошко от kashkaval-tourist.com (от когото е правена снимката горе) ни се ходеше на планина. Искахме да изкачим някой връх, но не държахме маршрутът да е от трудните, затова решихме, че това ще бъде първенецът на Берковската планина - връх Ком. Изкачването беше сравнително лесно, но ни възнагради с красиви гледки по пътя и на върха. Повече за изкачването и преживяването разказвам в следващите редове.
Ако все още не си имал възможност да се разходиш до Драгоманското блато, в следващите редове ще се опитам да те убедя, че трябва да се поправиш. Това в кръга на шегата, разбира се, но блатният комплекс определено заслужава да се посети поне веднъж. В близост пък се намира Чепън планина, за да е още по-пълноценна разходката ти в тази част на България. Изкачването на най-високия й връх е лесно, приятно и награждава с прекрасни гледки.
В една ранна съботна утрин се отправих към Рила. Отивах на планински преход, щях да мина през няколко от Седемте рилски езера и планът беше да обходим Урдините езера. Казвала съм го много пъти и сега ще се повторя – никога не бях виждала езерата. Пътите, в които съм се качвала, е било през зимата, когато всичко е било покрито със сняг. Хванахме лифта до хижа Рилски езера и преходът започна.
В един доста топъл априлски ден се разходихме довитошкия резерват Бистришко бранище, тръгвайки от Железница по пътя за Черни връх. Стигнахме с градския транспорт до селото, откъдето започна лекият ни преход. Преминаването през резервата е разрешено само по обозначените места, а по пътя могат да се срещнат различни растения и цветя и се разкриват красиви панорамни гледки. Повече за маршрута, продължителността и трудността му разказвам в следващите редове.
В един много горещ летен ден търсех къде да се спася. Исках да отида хем на планина, но и някъде, където има вода. Белмекен се оказа с един удар два заека, имайки предвид, че язовирът е голям, гледките са живописни, а върхът е лесен за изкачване. Как протече изкачването и как завършихме деня разказвам в следващите редове.
Да си призная, досега не бях чувала никого от познатите си да споменава, че е извървял пътя до връх Руен. Не знам дали защото е по-малко известна дестинация, или заради друга причина, но се чудя защо и аз съм пренебрегвала тази прекрасна част на България! Както и да е, поправих грешката си. След нощувка в хижа Осогово на следващия ден хванахме пътя към върха.
В този и следващия пост ще споделя с Вас историята от изкачването ми на най-високия връх на Балканите - Мусала. Не крия, че беше предизвикателство и че може би няма да повторя, но определено ме зареди с положителна енергия и колкото и нескромно да звучи, гордея се, че го направих. Планината е място, на което човек може не само да си почине добре и да е физически активен, но и където може да се слее с природата и да събере мислите си. Станахме рано и в 9ч. вече бяхме на кабинковия лифт. Първата спирка беше хижа Ястребец (2369м).
.jpg)
