Пейзажът

Към върха

Към върха, снимка: kashkaval-tourist.com

Цветя на фона на връх Ком

Горски плодове

Още малко и почти бяхме там, снимка: kashkaval-tourist.com

Последната част от изкачването към върха логично стана най-стръмна, но отново не беше кой знае какво предизвикателство. Горе ни очакваше мраморен паметник, издигнат в чест на Иван Вазов. Върху него беше гравирано стихотворението му “На Ком”.

На върха

Заедно за Берковица

Освен пешеходците, имаше и хора, които се бяха качили с моторите си. От връх Ком тръгва маршрутът “Ком - Емине”, който е предизвикателство за немалко приключенци, решили да го изминат пеша или на колело. Символично на таблото тук бяха налепени черноморски мидички.

Някои хора бяха дошли на мотор

За върха

Берковската планина е разположена в България и Сърбия. Връх Ком (още познат като Голям Ком) е най-високият връх в Берковската планина. Извисява се на 2016 м и се намира на 18 км от Берковица. Заедно с върховете Малък и Среден Ком формира планински рид. С приближаването към върха бяхме все по-близо до западната ни съседка и операторът на телефоните ни се смени със сръбски. Препоръчително е да изключиш мобилните данни при минаването на този маршрут или поне да го имаш предвид.

Склоновете на Берковската планина

През зимата

Освен, че е красив през ранната есен, районът около връх Ком силно ме интересува и през зимата. На разположение тук има алпийска писта с дължина 1.5 км, която тръгва от връх Малък Ком и която се обслужва от два влека. Цените са далеч по-достъпни в сравнение с големите курорти и съм сигурна, че карането тук би било доста приятно.

На слизане от върха

Към старата хижа

След няколко минути съзерцаване на есенните гледки наоколо и в далечината седнахме за кратка почивка на изградените пейки. Вятърът се усили и времето изглеждаше нестабилно, затова бързахме да тръгнем надолу с идеята да стигнем до старата хижа Ком, където да хапнем по супа.

Върхът остана зад гърба ни

Диви коне и Тошко на фона на Берковската планина

По пътя има и пейки за оддих

По пътя събирахме дренки, а на едно от местата, през които минахме, имаше и диви коне. Продължихме още малко и пейзажът стана друг - навлязохме в гора с дебела сянка и наоколо всичко се промени. Теренът беше леко стръмен и съвсем скоро излязохме при хижата, чиято ограда беше изградена от стари ски.

Гледката към Берковица

Не след дълго влязохме в гора

И излязохме на старата хижа

Слизането от върха насам ни отне около час. Старата хижа се намира на надморска височина 1620 м. Освен нея, има и нова хижа, която се намира на надморска височина 1506 м. До нея се стига по асфалтов път и в нея празнувах първия си 8-ми декември. :)

На връщане

Обратно към прохода “Петрохан”

След като се подкрепихме с топла супа, тръгнахме наобратно, този път по друг маршрут, който започваше от хижата и ни чакаха още около 2 часа спокойно ходене, без натоварване.
По пътя се радвахме на различни пейзажи, предимно гористи такива. Пътят покрай нас беше обрасъл с малинаци, заради което спирахме често.

Малини

Склоновете на фона на златната светлина

Цедено кисело мляко с боровинки за щастлив край на деня, снимка: kashkaval-tourist.com

Денят беше към края си и меката слънчева светлина се разстилаше по сконовете на планинските склонове. Скоро излязохме отново на прохода Петрохан, където за подобаващ завършек на деня хапнахме кисело мляко със сладки от боровинки.