В един слънчев и топъл ден с Тошко от kashkaval-tourist.com (от когото е правена снимката горе) ни се ходеше на планина. Искахме да изкачим някой връх, но не държахме маршрутът да е от трудните, затова решихме, че това ще бъде първенецът на Берковската планина - връх Ком. Изкачването беше сравнително лесно, но ни възнагради с красиви гледки по пътя и на върха. Повече за изкачването и преживяването разказвам в следващите редове.

Горска къща

Изходната точка

Тръгнахме по нормално време сутринта в посока прохода Петрохан, който се намира на 50 км от София и се стига за около час до него. Подкрепихме се с мекици и домашно сладко в заведението и се отправихме към високите части на Западна Стара планина.

Първата част започна с гора, където поставяха маркировка

Маршрутът, разделен на части

Изкачването започна от асфалтовия път на прохода Петрохан. Първата част мина през гора, успоредна на пътя към Берковица. След това пътеката ни изведе сред обширни полени. Теренът беше полегат и денивелация почти нямаше. Беше по-скоро приятна разходка без особено натоварване.

Излизайки от гората

Пред нас се откриха изрисувани полени
Бяхме си взели храна за из път, но недостатъчно вода и малко по-късно установихме, че по пътя нямаше хижа, чешма или поточе, откъдето да си налеем. Затова ако тръгнеш натам, съветът ми е да се заредиш с достатъчно вода, за да не го мислиш.

Пейзажът
Към върха
Втората част от маршрута продължи сред ниска растителност и пред нас вече се виждаше връх Малък Ком. Гледките в далечината бяха красиви, а тук-там се появяваше и някой смърч. Последващите пейзажи бяха украсени с лилави цветя на преден и позлатени планински склонове на заден план.

Към върха, снимка: kashkaval-tourist.com
Цветя на фона на връх Ком
Горски плодове
Още малко и почти бяхме там, снимка: kashkaval-tourist.com
Последната част от изкачването към върха логично стана най-стръмна, но отново не беше кой знае какво предизвикателство. Горе ни очакваше мраморен паметник, издигнат в чест на Иван Вазов. Върху него беше гравирано стихотворението му “На Ком”.

На върха
Заедно за Берковица
Освен пешеходците, имаше и хора, които се бяха качили с моторите си. От връх Ком тръгва маршрутът “Ком - Емине”, който е предизвикателство за немалко приключенци, решили да го изминат пеша или на колело. Символично на таблото тук бяха налепени черноморски мидички.

Някои хора бяха дошли на мотор

За върха

Берковската планина е разположена в България и Сърбия. Връх Ком (още познат като Голям Ком) е най-високият връх в Берковската планина. Извисява се на 2016 м и се намира на 18 км от Берковица. Заедно с върховете Малък и Среден Ком формира планински рид. С приближаването към върха бяхме все по-близо до западната ни съседка и операторът на телефоните ни се смени със сръбски. Препоръчително е да изключиш мобилните данни при минаването на този маршрут или поне да го имаш предвид.

Склоновете на Берковската планина

През зимата

Освен, че е красив през ранната есен, районът около връх Ком силно ме интересува и през зимата. На разположение тук има алпийска писта с дължина 1.5 км, която тръгва от връх Малък Ком и която се обслужва от два влека. Цените са далеч по-достъпни в сравнение с големите курорти и съм сигурна, че карането тук би било доста приятно.

На слизане от върха


Към старата хижа

След няколко минути съзерцаване на есенните гледки наоколо и в далечината седнахме за кратка почивка на изградените пейки. Вятърът се усили и времето изглеждаше нестабилно, затова бързахме да тръгнем надолу с идеята да стигнем до старата хижа Ком, където да хапнем по супа.

Върхът остана зад гърба ни
Диви коне и Тошко на фона на Берковската планина
По пътя има и пейки за оддих
По пътя събирахме дренки, а на едно от местата, през които минахме, имаше и диви коне. Продължихме още малко и пейзажът стана друг - навлязохме в гора с дебела сянка и наоколо всичко се промени. Теренът беше леко стръмен и съвсем скоро излязохме при хижата, чиято ограда беше изградена от стари ски.

Гледката към Берковица
Не след дълго влязохме в гора
И излязохме на старата хижа
Слизането от върха насам ни отне около час. Старата хижа се намира на надморска височина 1620 м. Освен нея, има и нова хижа, която се намира на надморска височина 1506 м. До нея се стига по асфалтов път и в нея празнувах първия си 8-ми декември. :)

На връщане

Обратно към прохода “Петрохан”

След като се подкрепихме с топла супа, тръгнахме наобратно, този път по друг маршрут, който започваше от хижата и ни чакаха още около 2 часа спокойно ходене, без натоварване.
По пътя се радвахме на различни пейзажи, предимно гористи такива. Пътят покрай нас беше обрасъл с малинаци, заради което спирахме често.

Малини
Склоновете на фона на златната светлина
Цедено кисело мляко с боровинки за щастлив край на деня, снимка: kashkaval-tourist.com
Денят беше към края си и меката слънчева светлина се разстилаше по сконовете на планинските склонове. Скоро излязохме отново на прохода Петрохан, където за подобаващ завършек на деня хапнахме кисело мляко със сладки от боровинки.


0 Коментари