Около Великден се отправихме към склоновете на Рила в търсене на сняг. Там имаше най-много от него и предвид, че пуснаха кабинковия лифт на Боровец и че лифтът на Рилските също работеше, решихме да се възползваме. Избрахме си 2 приятни маршрута - един за загрявка от хижа "Рилски езера" по пътя на влека и втори - от кабинков лифт "Ястребец" до хижа "Мусала". В следващите редове споделям повече за маршрутите, около които успях отново да се повозя на дъската си 3 седмици след официалното закриване на ски сезона в България.

Ако все още не си имал възможност да се разходиш до Драгоманското блато, в следващите редове ще се опитам да те убедя, че трябва да се поправиш. Това в кръга на шегата, разбира се, но блатният комплекс определено заслужава да се посети поне веднъж. В близост пък се намира Чепън планина, за да е още по-пълноценна разходката ти в тази част на България. Изкачването на най-високия й връх е лесно, приятно и награждава с прекрасни гледки.

Първото ми рафтинг изживяване беше с локация каньонът на река Тара в Република Сръбска, Босна и Херцеговина. След 12 часа път и отбивка в Дрвенград пристигнахме в района. За къмпинга, рафтинга, сафарито (да, имаше и такова) и цялото изживяване разказвам в следващите редове... Снимка горе drumivdumi.com

В една ранна съботна утрин се отправих към Рила. Отивах на планински преход, щях да мина през няколко от Седемте рилски езера и планът беше да обходим Урдините езера. Казвала съм го много пъти и сега ще се повторя – никога не бях виждала езерата. Пътите, в които съм се качвала, е било през зимата, когато всичко е било покрито със сняг. Хванахме лифта до хижа Рилски езера и преходът започна.

Малко повече от година след първия си път отново се качих на каяк. Арсеналът от каяци на trip-kavarna.info се разраства и този път Галин беше взел от новите – сърфски каяци, като за част от групата бяха предвидени по-късите, а за мен и него - по-дългите. Карането и този път беше доста забавно, придружено с живописни гледки и дори "плуване с медузите". 😁 Ето как премина.