Първи преход със снегоходки и борд из Рила


Около Великден се отправихме към склоновете на Рила в търсене на сняг. Там имаше най-много от него и предвид, че пуснаха кабинковия лифт на Боровец и че лифтът на Рилските също работеше, решихме да се възползваме. Избрахме си 2 приятни маршрута - един за загрявка от хижа "Рилски езера" по пътя на влека и втори - от кабинков лифт "Ястребец" до хижа "Мусала". В следващите редове споделям повече за маршрутите, около които успях отново да се повозя на дъската си 3 седмици след официалното закриване на ски сезона в България.

Снежна пролет в Рила

По пътя на паничката до хижа "Рилски езера"

В първия ден от почивните дни се отправихме към добре познатите Рилски езера. Идеята беше да се качим с лифта до новата хижа и оттам да изкатерим трасето на влека тип-паница догоре. Времето беше доста топло и слънчево, следователно ни беше жега и изгоряхме. Катеренето ни отне около час. При по-добра физическа подготвка от моята ще бъде и по-кратко.

Трасето на паницата
По склоновете все още имаше доста сняг
С усмивка нагоре, въпреки жегата
Бяхме горе към 13 ч. Снегът беше тежък и бавен, но карането си е каране и за него бяхме дошли. След кратка почивка и съзерцаване на склоновете срещу хижата, направихме второ изкачване по пътя на паницата. Този път се пуснахме по пистата, която горе беше супер, в долната си част беше доста оголена и към края се наложи да повървим пеша.

По билото 
В отсрещните склонове се виждаха паднали лавини
Почивка преди спускането
Пейзажът
Бяла приказка

Рилските е едно от любимите ми места през зимата и сега гледките отново не разочароваха. Красив пейзаж създаваха цъфналите минзухари на фона на снежните склонове. Въпреки че направихме само 2 спускания този ден, останах доволна от късноаприлското каране.

Минзухари
Пред хижата
Втори ден, нов маршрут

От кабинков лифт "Ястребец" до хижа "Мусала"

На втория ден бяхме в Боровец и планът беше да се разходим до Новата хижа "Мусала", след което да се пуснем по писта Ястребец. Този преход беше по-дълъг и труден за начинаещ като мен, но си заслужаваше всяко усилие. Екипирани със снегоходки, щеки, храна и вода се отправихме към хижата.

С кабинковия лифт се качихме до хижа "Ястребец", оттам се спуснахме до лифта на Маркуджик 3
Зимен планински пейзаж
По пътя към хижа "Мусала"
От кабинковия лифт „Ястребец“ до хижа "Мусала" пътят ни отне към час и 20 мин ходене със снегоходки и бордове на гръб. Времето този ден беше облачно, а по прогноза трябваше и да завали. С наближаването към хижата времето захладня и дори се чуваха гръмотевици от върха, който беше обвит в облаци. Въпреки това, ходенето ни загря и дори се движехме без якета. 

Пред нас се спуснаха облаци
Хижата вече беше пред очите ни
Въпреки мрачното време, гледките отново бяха умопомрачителни. Имаше доста сняг, на места се пропадаше до коляно, но снегоходките значително улесниха прехода ни. Над в. Мусала бяха надвиснали черни облаци, но над Боровец се отвори прозорец и дъждът ни подмина.

Почти там
Стигайки до хижата, силите ми вече се поизчерпаха и си мечтаех да вляза на топло и да изпия 1 чай. Това обаче не се случи. Оказа се, че хижата няма необходимите разрешителни за посрещане на гости. В резултат на това не ни допуснаха вътре, успяхме само да си купим чай. Старата хижа, която се намира точно до хижата, пък беше заключена, но през прозорците се виждаше, че спалните помещения бяха разбивани. 

Седмо мусаленско езеро, покрито със сняг
Старата хижа, за съжаление не работеше
Отпред
Терасата на новата хижа с красива гледка
Пред старата хижа
След кратка почивка на терасата на хижата, се отправихме обратно към Боровец. Този път минахме отгоре, пресичайки Маркуджиците на „траверс“. Небето се изчисти и слънцето се показа – поредното доказателство, че времето в планината е непредвидимо. Минавайки покрай спрените лифтове, се питах защо не удължиха ски сезона при наличието на целия този сняг.  

Хижа "Мусала" остана зад гърба ни
Към Маркуджиците
Доста тъжно изглеждаше лифтът в далечината
На някои места положението беше така
Пътят, който бяхме изминали
След като стигнахме обратно до горна станция на лифта, се пуснахме по писта Ястребец. Въпреки че снегът беше мокър и тежък, оголените места бяха съвсем нарядко. На следващия ден го карахме мързеливо и се изкачихме само до началото на писта Сухар. Пускането до междинка беше супер за края на април и като цяло си заслужаваше катеренето за „двата завоя“.

Последно каране за сезона
Преходът от кабинков лифт „Ястребец“ до хижа "Мусала" е лесен и подходящ за начинаещи. Мисля, че беше добро решение като за първи преход с борд на гръб. А и гледките в планината бяха незаменими. Не сме си давали много зор и умората беше в рамките на нормалното. И въпреки че беше краят на април, по високите части на Рила имаше още много сняг...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Instagram