Екопътека Бели Искър - зеленият рай в ниските части на Рила


    Екопътека Бели Искър


    В района на р. Бели Искър се намира екопътека, разположена в ниските части на Рила планина. Маршрутът на пътеката е подоходящ както за лежерна разходка сред природата, така и за пикник в хубаво време. До нея се стига от Самоков в посока Говедарци, след с. Бели Искър. Началото си води от паркинга с табелите.

    Един от 8те моста, изградени тук
    Река Бели Искър
    Означената с маркировка екопътека следва пътя на реката, на която е кръстена. По нея има множество дървени мостчета. Дължината на пътеката е 7.5 км, а денивелацията е едва 300 м. Изминава се за около 2 ч. и 30 мин. в посока. Вървейки през смесена от бял бор и смърч гора, тук се чуват единствено песните на птиците и шумът на реката.

    Пътеката си проправя път през гората
    Дървените мостове правят мястото изключително живописно

    Най-голямата балканска ледникова долина

    Преди хиляди години тук лежала най-голямата на Балканския полуостров ледникова долина. Снеговалежи имало през цялата година, а наличието на морени е едно от многото доказателства за ледниковата дейност. По-късно нейната разрушителна и транспортна сила оформят облика на мястото днес.

    Някога тук климатът бил в пъти по-студен
    Районът изобилства от обрасли с растителност морени, някои от които под буйните води на реката

    Флора и фауна

    Растителността тук е разнообразна – иглолистни, но и широколистни дървета, както и растения като ягода, здравец, мащерка, жълт кантарион, боровинки и различни видове гъби. 

    Различни видове дървесни видове могат да бъдат наблюдавани по време на разходката
    Животинският свят също е богат и разнообразен


    Не е изненада, че животинският свят тук е див и богат. От птиците се срещат много защитени видове – синигерчета, дрозд, чинка, гарван и др. От бозайниците се среща кафява мечка (за предпочитане не на живо), вълк, дива свиня, златка. 

    Поредното дървено мостче
    Реката те следва през цялото време

    По пътеката

    Изградените дървени мостчета са 8 на брой и всяко от тях носи своето име. Най-голям интерес привлича винаги табелата пред мост „Големия“, преведен на английски като “Dalgia”. 

    Най-големият мост
    Това езерце също е част от пейзажа

    Първата част от екопътеката е по-еднообразна и минава покрай асфалтовия път, който върви успоредно с нея. На места има кътове за отдих и пикник с изградени пейки и беседки. Реката те следва през целия маршрут, а маркировката й криволични през дървета и мостове. На места се излиза на автомобилния път, но не за дълго.

    Първата по-голяма беседка, подходяща за пикник

    Следвайки маркировката, не можеш да се изгубиш. В един момент се влиза навътре в гората и става по-влажно, тъмно, но и по-зелено. Появява се втора, по-малка рекичка, която минава от горната страна на р. Бели Искър.

     По-тъмната част от гората

    Краят на пътеката е белязан от малка къщурка-заслон, който в средата на гората изглежда сякаш е изваден от приказка. Тук можеш да спреш, да направиш почивка и да се възнаградиш за добре свършената работа. 

    Заслонът


    Еко-хижи „Орловите скали"

    След като стигнеш края на пътеката имаш възможност да се върнеш обратно по нея или да продължиш нагоре по асфалтовия път и да се разходиш до еко-хижите „Орловите скали“. Пътят до там обаче е около час, което след изминаването на екопътеката удължава разходката. Когато посетихме еко-хижите, не работеше нито хотелската част, нито ресторантът. Имай предвид, ако се запътиш натам с идеята да хапнеш или пийнеш. 

    Еко-хижи "Орловите скали"

    Панорамната площадка

    Връщайки се обратно към началото на екопътеката, препоръчвам да не изпускаш панорамна площадка „Тис“, която се пада вляво на автомобилния път. До нея отново се стига през гора, но изкачването е сравнително лесно. Веднъж стигнеш ли до площадката, пред теб ще се покаже панорамният изглед към Орлови скали, Арамлийски дол, Долен и Горен Сухар. 

    Орлови скали
    Панорамната площадка "Тис"
    Тези високи скали са дом на скалния орел и дивата коза – животински представители от защитен вид, обект на наблюдение. Дивата коза е символът на Национален Парк „Рила“, а по време на прехода си със снегоходки до хижа „Мусала“ с представител успях да се срещна и аз.

    Орлов поглед към р. Бели Искър
    Сняг по високите части в далечината
    От панорамната площадка човек може да съзерцава както заснежените бели върхове горе вдясно, така и синьо-зелените води на реката ниско долу. Гледката е впечатляваща и дава добра представа за мащабите на местността. Има изградени пейки за отдих, както и ограден мравуняк пред табелата с информация за скалния орел и дивата коза. Слизането надолу от дясната страна става по изградени стълбички.

    Пейките за отдих и оградения с дървени греди мравуняк
    Пътят надолу
    Екопътека „Бели Искър“ е чудесно място за разходка, подходящо за всеки, тъй като маршрутът на пътеката е лек и денивелация почти няма. С множеството места за отдих, тук може да стане приятен пикник. Моля, на тръгване не забравяй да огледаш за забравени боклуци. Къмпингуването е разрешено на малко места и те са обозначени с табели.


    Може още да ви хареса

    0 Comments