Производството на сол в района прави неговите обитатели едни от най-богатите в Европа. По това време солта била по-ценна от златото. Заселниците тук използват технология с изпаряване на солената изворна вода в керамични съдове. Продукцията се търгува на юг чак до Егейско море. Това води до натрупване на голямо богатство, което трябва да бъде опазено. Затова на жителите на Провадия-Солницата се налага да изградят силна отбранителна система и въпреки че част от нея е разрушена, останките й впечатляват и до днес. 

Селищната могила

Една от стените

При проучване на една от постройките, датираща към средния халколит, са открити множество керамични съдове, зърнохранилища и разпиляно зърно. Същата била опожарена, а нейните обитатели били принудени да я напуснат. Възможно е пожарът да е причинен от земетресение. Има доказателства за значими такива тук през 4-6 в. пр. Хр. Селищната могила била напусната от своите жители около 4350 г. пр. Хр. Вероятно това станало в следствие на изменения в климата и пресъхване на солените извори.

Силно препоръчвам да посетиш солницата, когато е отворена за посещение

Заради постоянно протичащите археологически дейности, посещението на Солницата се случва в определен период от годината. Можеш да следиш сайта им за възможните дати за посещение и не пропускай да видиш това уникално за ширините ни място.

Крепостта Овеч

Внушителната крепост Овеч

Средновековната крепост Овеч е разположена на възвишенията над град Провадия с височина на скалните венци 25 м. Тя се ползва от средата на 3 в. чак до края на 17 в. с малки прекъсвания. Първите заселници тук са траките. На територията на Табиите са разположени 30 скални тракийски гробници. Следват византийците, които я издигат като отбранителен пост срещу нахлуващите варварски племена. Наричат я Проватон. В превод от гръцки името означава „Овча крепост“. Най-голям разцвет крепостта изживява по време на Второто българско царство. Тогава тя се ползва като ключова линия за отбрана срещу византийците.

Крепостта отдалеч

Дървеният мост, свързващ главната порта с плато Табиите

Главната порта и кулата към нея

Овеч служи не само като отбранителна крепост, но се превръща и в административен и военен център с установено население. По-късно в източниците се споменава като епископска резиденция. С крепостта Овеч се свързват два надписа на хан Омуртаг по време на походите му срещу франките и маджарите. Овеч помни времето и на цар Петър II и цар Калоян. Цар Ивайло успява да разгроми няколко византийски похода пред вратите й. Историята на крепостта е свързана и с кръстоносци и османски нашествия. Към края на 17 в. е изоставена. По това време българското население заселва съвременния град Провадия в долината под Овеч. 

Входът на главната порта

Западната порта

Формата на крепостта наподобява кораб. В северната част на калето се издигат крепостните стени. Тук се намира и главната порта, която се свързва със съседното плато Табиите чрез дървен мост, дълъг около 160 м. На територията на крепостта можем да видим множество кладенци и щерни, отбранителните кули, северната порта, руините на средновековни сгради, сред които и църкви. В пещерите под крепостта се вярва, че се складирали жито и храна за жителите на града.

Крепост Овеч

Гробниците от времето на траките, използвани вторично през раннохристиянския период

Скален манастир „Шашкъните“

Скалният манастир, погледнат отдолу

При посещение на крепостта Овеч препоръчвам да се види и скалният манастир „Шашкъните“ в едноименната местност. Той се намира на около километър от гр. Провадия и до него може да се стигне както с кола, така и по еко-маршрут, който минава през крепостта Овеч и Провадийското плато до "Шашкъните". Манастирът се състои от 10 килии, изсечени в скалите на около 30 м височина. Височината и разположението на манастира го правят труднодостъпен. В днешни дни достъпът до него е възможен чрез метален мост, но в миналото на практика мостът липсвал и скалният манастир бил недостъпен. 

Мостът към "Шашкъните"

Мостът изглежда неподдържан, но може да се преминава по него

Килиите в скалния манастир

Скалният манастир бил издълбан и обитаван през 12 и 13 в. от местни монаси. Килиите са разделени на две групи. Първата група образуват три килии, последвани от две отделни пещери. Втората група се състои от пет килии, като две от тях са по-високо разположени от останалите. Пещерите са свързани с малки коридори. В последната килия се намира гроб, вероятно на някой от монасите. До него се вижда издълбан в стената кръст. 

Издълбаните в скалата килии

Поглед към Провадия

Гробът и издълбаният кръст в стената над него

Скалият манастир е достъпен, но трябва да се има предвид, че не е обезопасен и обиколката му изисква повишено внимание. Веднъж стигнеш ли до него, ще видиш, че рискът си струва.