Единственото албанско село в България – Мандрица

Ако не знаеш за Мандрица, едва ли ще предположиш, че в България има албанско село. Сгушено в пазвите на Източните Родопи, селото се намира само на 2 км от гръцката граница. С какво е интересно това малко късче българска земя и какво да очакваш, ако решиш да го посетиш - разказвам в следващите редове.

Реновирана къща с красива фасада

История на с. Мандрица

През 1636 г. селото е основано от двама братя албанци. Но историята започва по-рано. По време на турските нашествия и помохамеданчването на албанския народ, войската на султана се задържала на албанска земя. Двамата братя били наети да осигуряват на войската на Али паша-военачалника мляко, месо и други продукти. Те били скотовъдци от Южна Албания.

Улица

След като турците успяли да помохамеданчат по-голямата част от населението, тръгнали към Одрин. С тях тръгнали и братята заедно със семействата и стадата си. Пашата бил доволен от услугите им и им позволил да се заселят там, където им харесва. Освен това, им обещал да им издейства ферман, според който се забранява на турците да им взимат данъци, както и да се заселват турци в селото. Така те избрали територията на с. Мандрица. По-късно поканили и свой роднина, който бил свещеник. Той приел поканата и дошъл. Между трите заселени семейства съществували родствени връзки, затова започнали да се смесват с жители от съседните села. 

Магазинът

Типични за селото са кирпичените къщи

„Който сее черници, ще спечели жълтици, който храни буби, капитал не губи“

Основните три поминъка в Мандрица са бубарство, сусам и тютюн. Хората в селото се препитавали с бубарство, което станало един от основните начини за препитание. С бубарството е съобразена архтектурата на къщите, които са триетажни. На първия етаж били домашните животни, вторият се ползвал за отглеждане на бубите, а третият бил за семейството. Къщите в с. Мандрица са типични възрожденски източнородопски кирпичени къщи. Обикновено тези къщи външно не се измазвали. 

Архитектурата в Мандрица е впечатляваща, за жалост повечето къщи са запустели

Дом в с. Мандрица; благодаря на домакинята, че ни покани в къщата си

Типична къща на три етажа

Спомени от миналото

Още една красива фасада

Балконът на къщата на Атанас Пейкидис

Първият етаж на къщата бил превърнат в гинекологична клиника

Тъй като бубарството трае два месеца в годината, някои от мъжете ходели на гурбет в Одрин като зидари и се завръщали наесен. Друго значимо звено било таханджийството, като топлият климат благоприятствал за отглеждането на сусам. По-късно мандричани добавят още един поминък в историята си - отглеждането на тютюн. След I СВ то било внесено от бежанците, които се изселили от гръцките територии в пределите на новите български граници. 

Площадът в селото

На площада, където в миналото се виело три ката хоро

Освен бубарство, тютюн и таханджийство, във всяка къща, в която имало животни, имало и малка мандрица. Животновъдство, пчеларство, шивачество, обущарство, дърводелство и още, и още – селото било живо и развито във всички занаяти. Към днешна дата в Мандрица живеят около 50 човека, а славното минало се пази в спомените и сърцата на поколенията.

Църквата "Св. Димитър"

Църквите в с. Мандрица

Първата построена църква в селото била „Света Неделя“. Строежът й бил съобразен с наредбите на османците и затова гредите й били опушени, а една от стените й - вкопана в земята. По-късно през 1835 г. се появява църквата „Свети Димитър“, построена в средата на трите съществуващи по това време махали. Иконостасът е дъсчен, триреден с царски регистър и два реда апостолски и празнични икони. Камбанария с три камбани била поставена отделно, като по своя начин на градеж, украса, издължени пропорции и елегатност тя се различава от останалите. Днес камбаната се бие с помощта на звънец.

Камбанарията

Църквата отвътре

Красиво подреденият отвътре храм

Помещение за жените

Църквата „Свети Димитър“ е трикорпусна с балкон за религиозен хор. По време на нашето идване в селото ни посрещна баба Султана, която е на около 90 години, но много жива и будна жена. С огромно желание ни заведе и отвори църквата, за да я разгледаме и снимаме отвътре. 

Надгробни плочи от 19 в.

Смесване на албанци с тракийски българи

От средата на 17 в. в Мандрица се говорело само албански език. През 1920 г., когато мандричани посрещнали бежанците в селото, навлязъл и българският език. Мандричани и тракийци се смесили, като общата религия също допринесла за по-бързото развитие на този процес. Младежите и девойките се женели, жителите се разбъркали, като с това се смесили и традициите и ястията на трапезата. Някои от манджите от по-старо време били кайкана – блажна манджа от брашно, сирене, яйца; росница – тестени топки, хвърлени във вряла вода; тиквена каша; попара с тахън; булгурена каша. 

В селото се предлага автентично настаняване

Защо си заслужава да посетиш село Мандрица?

Ако след тази статия те убедих, че единственото албанско село в България си заслужава посещение, препоръчвам да останеш за поне 1 нощувка, за да усетиш атмосферата и истинския мандричански дух. И въпреки че в селото жителите са малко, интересът към него се разраства, а завръщането на мандричани към корените им се възражда. 

Еко къща за гости Мандрица, снимка Facebook

Еко къща за гости Мандрица, снимка Facebook

За истинско автентично изживяване препоръчвам отсядане в Еко къща за гости Мандрица. Собственикът Антон е изпипал всичко по нея до последния детайл, за да пресъздаде старинната атмосфера на с. Мандрица в уютни стаи с вкусна домашна храна и местни забавления. По време на нашето посещение къщата беше още в процес на обновяване, но Антон беше така гостоприемен да спре работата си и да ни покани на раздумка под сянката на навеса в двора. 

Къщата за гости на Антон в процес на изграждане

Разбира се, че тук ще опиташ местни продукти като тахан, тютюн и бубено семе. Не пропускай да потърсиш баба Султана, която не само ще ти разказже историята на славното минало на селото, но и ще те впечатли колко жизнена и вдъхновена е тази мандричанка. Не забравяй да я помолиш да ти поговори малко на албански, а на тръгване за спомен може да си закупиш книжката „Читанка за Мандрица“.