Крепост Неутзикон и тракийска гробница край с. Мезек
В района на Източните Родопи край с. Мезек се издига средновековната византийска крепост „Неутзикон“, а непосредствено до нея се намира тракийската мезешка гробница. Този райски кът изобилства не само с красиви гледки, но и паметници от национално значение. С какво крепостта била обект на интерес през вековете и как под могилата на границата с Гърция била открита най-голямата на балканите византийска гробница - разказвам в следващите редове.
Село Мезек и Маришката долина
Крепостта „Неутзикон“ през византийско време
Крепостта край село Мезек се намира по пътя за връх Шейновец, на около километър от границата с Гърция. Разположена на това стратегическо място, нейната осанка охранявала Маришката долина векове наред. Счита се, че възниква вероятно по времето на император Алексий I Комнин и се отнася към 11-12 в. Тогава това била външната граница на Византия и я предпазвала от заобикалящия я варварски свят (кумани, авари, готи). Дълго време била част от система от крепости в Източните Родопи. Всички те образували граничен вал и целта им била да охраняват долината.
От древността до най-ново време това бил най-прекият път за навлизане за набези. Представлявал кръстопътят между Изтока и Запада. Най-прекият път бил и до Константинопол. Затова интересът за контрол над тази важна долина бил голям. Ето малко цифри - тази долина се намира на точно 300 км от София, 300 км от Истанбул, 180 км Бяло море и 180 км от Черно море, 30 км до Харманли и 30 км до Одрин. Това безспорно я прави място, от което всеки владетел искал да се възползва.
Външните крепостни стени и кулите
Какво означава "Мезек"?
Вероятно много хора се питат какво точно значи "Мезек". Заради географското си разположение, Мезек означава средище, мезда. Среда е между двете реки – Арда и Марица, както и между двете планини – Странджа и Източни Родопи, но и между двете полета – полето на Марица и полето на Арда.
Маришкото поле
Както вече се спомена, в този район била цяла система от крепости. Подобна на "Неутзикон" е крепостта "Версиникия", която се намира на самата бразда с Турция в село Маточина. Казват, че всички крепости в района имали пряка комуникация една с друга. При нападение си изпращали сигнали с огън, затова на най-високата кула тук имало постоянна клада.
Отвън
Размери
Крепостта Мезек се простира на 7 дк площ, като най-високата част на стената достига 2.50 м. Разполага с 9 кули - всяка една от тях е разположена според това откъде е най-уязвима крепостта. Камъни за строежа били взимани от село Петрота. Кариерата за камъни била съвсем наблизо, съществува и до днес и дори има музей на камъка.
Старите хора наричат една от кулите "бонаря" със значение кладенец.
През 1931 г. археолозите потвърждават, че в една от кулите имало скрит кладенец. Кулите са кухи и се ползвали с различни предназначения. Едната била затвор – тъмница. Днес във всяка една са разположени манекени, с които се добива представа какво било предназначението на кулите. Построена била и 10-та кула, която не е автентична и визуално се отличава от останалите.
Най-голямата кула
Манекените, разположени в кулите, пресъздават събитията от онова време
Най-голямата кула е най-добре запазена, издига се на най-високо и се ползвала за наблюдение, комуникация, но и отбрана. Вътре е разделена на 3 етажа. Най-долният бил склад за муниции.
Най-голямата кула е отворена за посещение
Покрай крепостната стена
Тайните капани
Входът на крепостта има нетипично разположение – вървейки покрай крепостната стена, той се пада отдясно, а това бил един малък капан. Така е, защото при нападение мечът отива в лявата ръка - по-неудобната. Друга тайна била пътеката, която през гората водела чак до селото, днес право във винарската изба.
Как така до 1900 г. била в перфектно състояние, а днес не?
Крепостта издържала чак до Османското нашествие. Няма данни, че някой проникнал или я превзел до тогава. През 12 в. куманите успели да разрушат едната стена, но веднага след това била възстановена. С идването на османците те я превзели, но я оставили недокосната. Новодошлите разположили своите гарнизони тук.
Крепостта била в перфектно състояние до 1900 г.
През 2010 г. първият проект, свързан с нея, имал за цел да запечата крепостта и повече да не се разрушава
Свиленград е един от най-късно освободените български градове, освобождава се чак през Балканската война. С тези събития османците започнали да изнасят материали и всичко от града било раздигнато. Крепостта не била изключение.
Въпреки тези събития, крепостта днес е една от най-добре запазените български крепости
В миналото по тези земи имало строг граничен контрол, което се счита за една от причините крепостта да се запази. От друга страна има сведения, че била обработвана като нива. С това много неща са се загубили и разрушили. При посещението си ще видиш, че има бадемови дървета, някои от които наближават 100 г. В крепостта има и бетонна останка от бункер, който никак не се връзва с останалото. Той се намира точно до 10-тата кула, за която вече споменах.
Бадемово дърво
Бункерът
През 1968 г. крепостта била обявена за паметник на културата. Разбира се, имало неофициални разкопки от иманярите, но както неофициалните, така и официалните не открили кой знае какво. Единствените открити неща били от военен характер, какъвто бил битът на гарнизоните, разположени тук.
В центъра на крепостта има и други забавления
Търсела се постройка, но и такава не била намерена. Единствената следа била от опожарен склад. От направените досега разкопки излиза, че селото се намирало отвъд крепостта, а при нападение войниците се затваряли в нея.
Крепостта е един интересен исторически паметник с обширна панорамна гледка към Маришката долина. Организират се и интересни събития, а извън нея има и различни атракциони. Препоръчвам горещо да се изслуша беседата, защото е изключително увлекателна и информативна.
Работно време:
Летен сезон: от 09:30 до 20:00
Зимен сезон: от 10:00 до 17:00
Входна такса:
Възрастни: 4 лв
Ученици, студенти и пенсионери: 2 лв
Комбинирана входна такса (крепост + гробница):
Възрастни: 6 лв
Ученици, студенти и пенсионери: 3 лв
Тракийска куполна гробница с. Мезек
Историята е не по-малко интересна, затова бързам да разкажа. Името на могилата, в която се намира най-дългата на Балканите гробница, Малтепе е турско и се предполага, че означава „иманярската могила“. През 1902 г. един от местните иманяри намерил случайно бронзов глиган, тежащ 187кг. Намерил го във вида, който достигнал до нас – с отчупена муцуна, откъдето се вижда, че фигурата е куха.
Пътят към гробницата е красиво изрисуван, а една от рисунките е на намерената фигура на бронзовия глиган
При откриването й две от крачетата били счупени. Пренесъл я и заровил в двора си. По това време тези земи все още били част от Османската империя. За няколко години иманярът успял да укрие фигурата, но по неясни причини през 1907 г. я показал на турски офицер. След това турците я конфискували и отнесли в Истанбул. Днес се намира в археологическия музей.
Гробницата
Интерес за иманярите
През 1909 г. турските власти изпратили малка групичка археолози, която да проучи могилата в търсене на други ценни предмети. Малко след това прекратили проучванията. След Балканските войни тази територия вече била в границите на Българската държава. По това време цялата крепина била разрушена. През 1927 г. отново местен иманяр попаднал на друг предмет - бронзов прът, а след няколко години през 1931 г. същият този попаднал и на входа на гробницата.
Входът на гробницата
Виждайки камъните, започнал да разкопава, когато в един момент пред него се разкрил целият вход, запечатан с плочи. Разбил плочите, но пред него се открил мрак. Върнал се иманярът в селото и съобщил за откритието си. На 19.01.1931 г. влезли първите хора в гробницата. Прониквайки вътре, намерили бронзови предмети. На 24.01.1931 г. пристигнал проф. Богдан Филов, който отнесъл нещата в София и наредил входът да бъде затрупан.
Към изхода
Изкуствено създадената могила
Счита се, че първо била построена гробницата, после била "скрита". След последните погребални церемонии, около 3 в. пр. Хр., гробницата била запечатана и затрупана. Могилата, под която се намира, била засипана изкуствено. Размерите й са 90 м диаметър, 14 м е висока и е изчислено, че отгоре има насипани около 50 000 кубика пръст. Впечатляващо!
Проучени били и други могили наоколо, но не било открито нищо. В една от тях били открити основи на гробница, но тя била разрушена още в старо време, може би скоро след като била построена. В района били открити и следи от 2 погребения.
Холограма на намерения върху ложето нагръдник
Затрупването било с цел да не бъде открита и да не бъде разграбена гробницата. На входа на погребалната камера имало масивна врата. В погребалната камера нямало почти никакви останки, само един нагръдник върху ложето.
Ложето в погребалната зала
Кой бил погребан тук?
Предположенията клонят към владетел. Имало между 4 и 6 погребения и гробницата се води фамилна, а времето, към което датира, е на Одриското царство. Предполага се, че говорим за погребението на владетел на малко местно племе, което обитавало Източни Родопи.
Новината за откриването във вестник "Зора"
Фигурата на глигана по всяка вероятност била поднесена като дар, след което се оказала извън могилата, където я намерил местният иманяр. Легендата гласи, че владетелят, въоръжен с копие, трябва да убие глигана, за да докаже, че е достоен да води народа си. Още една подсказка за това, че в гробницата бил погребан владетел.
Гробница - храм
Гробницата била построена в края на 4в. пр. Хр. Строежът на гробницата бил от дялани камъни, отново добивани от гръцкото село Петрота. Тялото на погребания било поставено на ложе. Това тяло след време било извадено и изгорено. Прахът бил поставен в урна отдясно на ложето. От лявата страна имало втора урна, вероятно на най-приближения на покойния (жена или любовница).
Холограма на намерен предмет
След ритуалите гробницата започнала да функционира като храм. За това свидетелстват изтърканите прагове, както и това, че всеки следващ вход е по-нисък – целта била с влизането посетителите да се кланят пред паметта на покойния.
Предверията и погребалната камера
В 9 в. пр. Хр. следите от предишните погребения започнали да се заличават. След това били извършени 2 нови погребения, но не в погребалната камера, а в двете предверия.
В гробницата
Гробницата е ориентирана изток-запад. Входът е от изток, а погребалната камера е в западна посока. Траките вярвали, че когато слънцето залезе на запад, то умира, затова и телата на покойниците били разположени така. Счита се, че първо била построена погребалната камера, после двете предверия и накрая дромосът. В него камъните са по-грубо обработени. Гробницата се води от микенски тип, заради дължината му. Счита се, че в строежа имало гръцко влияние. В доста от предметите има и следи от гръцка изработка.
Куполът на камерата е спираловиден - считало се, че това бил пътят към безкрайността
Влезеш ли в гробницата, те очаква дълъг дромос, по чийто стени са окачени табели с информация за годините на откриването, снимка на новина от в. Зора, както и холограми на намерени предмети.
Двете апликации от входната врата паднали, която тя била разбита
Намерени са апликации от входната врата, едната от които с образа на брадат мъж. Предположенията са, че това може да е ликът на Зевс, който бил изобразяван на доста места, дори и сред други народи. Друго предположение е, че е на тракийски бог.
.jpg)
Коментари
Публикуване на коментар