Пирати, вълнуващи легенди и приключения в курортното хърватско градче Омиш

Вероятно всеки си представя лято, плажове и синьо-зелени брегове, когато чуе хърватско крайбрежие. Освен тези три неща, курортът, до който се пренасяме днес, предлага още повече - от исторически туризъм до богат избор от възможности за активна почивка. Курортният град Омиш се оказа чудесен избор през октомври в тази част на Хърватия, където през лятото гъмжи от туристи и истинската почивка е мираж. Мекият климат позволява къпане в морето дори през есента. Кристално чистите води са доста примамливи, а в тази статия се спирам на най-интересните места за туризъм и за приятно изкарване в Омиш, Хърватия. 

Тясна уличка в стария град на Омиш

Пиратите от Омиш

Омиш е малък град и пристанище в Далмация в Хърватия. Намира се на около 25 км от Сплит на устието на р. Цетина, която се влива в Адриатическо море. През 13 и 14 в. Омиш бил дом на корсарите (пиратите), които използвайки бързите си кораби, нападали прииждащите кораби. След това бързо се връщали по реката нагоре, където търговските кораби не можели да ги последват. Омишките пирати били известни като най-страшните по адриатическото крайбрежие. Венеция и Дубровник дори сключили договор с тях за ненападение. Венецианската република и Папата опитали да сложат край на омишките пирати, като изпратили кръстоносци, но били победени. Втория път обаче успели завинаги да сложат край на омишкото пиратство.

Старият град на Омиш

История на Омиш и Старият град 

Този район на Балканския полуостров бил населяван още преди 2000 години. След ерата на пиратите Омиш официално минал под венецианско управление през 15 в. Тогава се оформил в днешния си вид. Градът се развивал в границите на високите си укрепления, заради което архитектите разполагали с ограничено пространство за изграждане на широки алеи и величествени къщи. Тесните улички в стария град, които намирам за доста чаровни, днес са именно такива, каквито били и по това време. 

Ул. Knezova Kačića

Към Мирабела

Омиш стар град

След разпадането на Венецианската република в началото на 19 в. Омиш попада под австрийско владение, а през 1807 г. заедно с останалата част от Далмация става част от Наполеонова Франция, след това отново минава под австрийско управление до края на I СВ. От 1991 г. Омиш окончателно става част от автономна Република Хърватия.

Крепост Мирабела

Интересна стълба

В сравнение с други градове и селища на далматинското крайбрежие, старият град на Омиш не е толкова голям, но пък е страшно чаровен. Тесните улички са изпълнени с малки магазинчета за сувенири, ресторанти и кафенета. Атмосферата тук много напомня на италианските градове, които всеки може да си представи. В стария град се намира църквата Св. Михаил от 17 в. и Градският музей на Омиш.

Из улиците на стария град

Река Цетина

Пеовица

Крепост Мирабела (Пеовица)

Идвайки от новия град към стария, по пътя веднага се забелязва крепостта Мирабела (или Пеовица), построена в римски стил през 13 в. от фамилията Качич. Поради постоянните заплахи откъм сушата, както и откъм морето, другата крепост на име Фортица с военния екипаж в нея не били достатъчни за отбрана на града, затова още през Средновековието Омиш бил обграден със стени от източната страна на сушата и крепост Пеовица от северозападната страна. 

Цетина е най-голямата река в Хърватия

Адриатическо море

Каньонът на р. Цетина

Крепост Мирабела се намира на скален масив над града и от нея се разкрива добра видимост към цялото пристанище. Мирабела била убежище на омишките пирати, които, както вече споменахме, след нападение се оттегляли на безопасно място в дефилето на реката. Легенда разказва как през 1537 г. по време на турско нападение, защитниците на Омиш заблудили нашествениците с виковете и изстрелите си от крепостта така, че турците избягали. Стратегическото разположение на кулата подсилва ехото и прави невъзможно локализирането на източника на звука. 

Адриатическо море, Омиш и р. Цетина

Крепостта Мирабела на скалата над стария град на Омиш

Фортица

Крепост Стариград (Фортица)

Крепостта се издига на 262 м н.в. над Омиш и до нея може да се стигне по два начина. Единият е с 45 минутно изкачване по стръмна пътека през гората, другият – по маркирана по-лека пътека, по която качването догоре отнема около 20 мин. Крепостта датира от 14-15 в. и била построена по време на хърватско-османските битки като основна защита срещу Османската империя. Целта й била да служи за укрепление в случай на нападение. По това време Османската империя окупирала Босна и Херцеговина и се стремяла да присъедини части от хърватското крайбрежие. 

Крепостта се извисява над пътеката до нея

Веднъж качиш ли се горе, се разкриват такива гледки

Добре запазени крепостни стени

Височината, на която се издига крепостта, е основната й сила, затова тя има проста отбранителна структура. В най-високата си точка има двуетажна кула, която служела за наблюдателница и за охрана. В противоположната част има бастион, който блокира достъпа откъм билото. Стените били изградени от местен варовик. Естествените нива позволявали на защитниците да се качват едно ниво по-нагоре в случай на нападение. В нея гражданите на Омиш се оттегляли в случай, че нападателите се приближат твърде много, като от крепостта можели да обстрелват нашествениците с камъни. 

След едночасово изкачване е време за награда с гледка

Крайбрежието на Омиш

А сега да надникнем отвътре

С крепостта Фортица се свързва легендата за влаха Франо и неговата любима Михаела, дъщеря на благородно семейство. Франо служил като страж в крепостта, когато една нощ се развихрила невиждана буря. Същата нощ казал на колегите си, че планира да се види с Михаела от знатната фамилия Дидич на тайна среща. Един от пазачите казал: „Трябва да си луд, за да излезеш в тази буря“. Франо все пак отишъл. Като видял запалената свещ в стаята на Михаела от другата страна на реката, той взел гребна лодка и тръгнал. Тази нощ той така и не успял да стигне до нея. На другия ден се носели слухове, че Франо избягал при турците, но Михаела разпознала лодката в устието на р. Цетина. Франо загинал по време на бурята и реката го погълнала, а Михаела никога не можела да разкрие истината пред никого. 

Крепост Фортица

По пътя надолу

Адриатически пейзаж

Плажът в Омиш, снимка: Катето К.

Плажове и развлечения

Освен с чаровния си стар град и живописните си крепости, Омиш се слави като място, където забавленията никога не спират и място, на което човек може да си почива активно. Ограден от високи скали, Омиш е един от най-добрите хърватски катерачни обекти, наричан от любителите на скалното катерене „хърватското Шамони“. Друга популярна дейност е рафтингът и каякингът по р. Цетина. Реката минава през тесни и високи каньони и прави изживяването истинско приключение. Планинските преходи също са възможни с маркирани туристически пътеки. 

Паркинг за яхти и лодки

Адриатическо море през октомври

За любителите на планинското колоездене Омиш е място с поддържани пътеки с уникални гледки към Адриатическо море. Парапланеристите и деплапланеристите също намират своето място тук, където остават във въздуха от два до три часа. В Омиш има клубове, предлагащи курсове за начинаещи водолази. Освен в сините морски води с подводни пещери, гмуркачите могат да изследват и дълбините в каньона на р. Цетина, където се намират останките от Давидовия мост и Мостина – някогашен каменен насип, направен от местните пирати за приземяване на вражески кораби. За любителите на адреналина – зиплайн над р. Цетина е едно от най-известните забавления на хърватския курорт.

Разходка между курортите с колело е добра идея за раздвижване и разглеждане

Плаж Немира

Плажовете са предимно каменисти или с груб пясък. Централният плаж е изпълнен с ресторанти, кафенета и магазинчета. Дълъг е блиизо километър. Плаж Немира е разположен в края на омишкия залив и има страхотна гледка към високите скали над града. По дължината му върви пешеходна и велоалея. 

Мечтана почивка след спортен полуден

Слънцето залязва в посока Сплит

Каравани в къмпинг Галеб

Отсядане и заведения за хранене

Омиш е туристическо градче с разнообразни места за настаняване в стария и новия град, както в хотели и семейни къщи, така и на къмпинг. Ние отседнахме в къмпинг Галеб, където освен парцели за палатки, каравани или кемпери, има и бунгала, всяко от които със собствен санитарен възел и веранда. Къмпинг зоната е разположена в приятен парк с тополи, брези и липи, които осигуряват естествена сянка. Близо до нея е пясъчният плаж, а на заден фон се извисяват страшните скали. 

Плажът на къмпинга

Къмпинг Галеб

Едно от бунгалата

Стане ли въпрос за хапване, в Омиш има множество заведения за хранене. Тъй като ние бяхме извън туристическия сезон, повечето от тях бяха затворени, но ние бързо си намерихме любимо – ресторант Sagita, където порцията чевапчици беше класическа. Любителите на морската храна без притеснения може да поръчват такава – в повечето случаи е прясна. Далматинската кухня е част от средиземноморската, в която влизат 6 държави - Италия, Гърция, Испания, Португалия, Мароко и Кипър. Освен прясна риба, популярно да се хапва тук е далматинското прошуто, пашкият сир от остров Паг и сопарник. Сопарникът е традиционно ястие от района и е защитено културно наследство на Министерството на културата на Република Хърватия. Приготвя се от тесто, швейцарско зеле, лук, зехтин и чесън, изпечено на жар. 

Чевапчици и наливна бира Пан

Октопод на фурна с картофи и зеленчуци

Тук приключва разходката ни из Омиш  - едно нечувано, но пълно с изненади място на хърватското крайбрежие. От всичко най-много ме впечатлиха двете крепости и гледките от тях, тесните улички и духът на стария град. Тази част на Хърватия разбираемо има малко по-различен привкус от столицата Загреб и Омиш се усеща повече като курорт. Останах с много приятни спомени и със сигурност знам, че бих се върнала един ден отново.