Етнографски музей на открито „Етър“ е първият открит музей в България. На територията му има около 50 обекта. Намира се на 8 км от Габрово и тук се пренасяш в атмосферата и бита на живота през 18 и 19 в. в габровската околия. Какви са били основните занаяти, как са живеели заможните габровци и още факти, свързани с мястото, описвам в следващите редове.

Съдържание

Етнографски комплекс "Етъра"

Занаяти

Първото нещо, до което ни доближава Етъра, са занаятите, практикувани в сърцето на България. С влизането те посреща книгопродавницата, последвана от работилницата за ножове. Ножарството е един от основните занаяти в региона. Работилницата тук е пренесена от с. Нова махала (сега квартал на Габрово), собственост на местен майстор-ножар. В миналото се изработвали над 150 вида ножове, а ножарите, заедно с хлопкарите, празнуват своя празник на Атанасовден.

Ножарницата

Отблизо

Следва воденица-караджейка, строена около 1780 г. Името „караджейка“ идва от турската дума „кара“ – черно, заради тъмния цвят на брашното при отделяне от триците. До нея е разположена тепавицата за обработка на домашнотъкани платове, строена около средата на 19 в. и заварена директно тук. Тепането се практикувало само през лятото, тъй като през зимата водното колело замръзвало.

Воденица-караджейка

Мутафчийството също бил един от развитите занаяти, свързан с отглеждане на кози.  Хлопкарството пък било изработването на хлопки (звънци).

Хлопки

Обекти

Първият и най-забележим обект е часовниковата кула.  Тя е копие на Дряновската, строена през 1778 и съборена през 1946 г. Камбаната й е излята в Санкт Петербург и дарител за нейната направа е Иван Рашеев, чиито инициали са изписани върху камбаната. Часовниковите кули служели за известяване на началото и края на работния ден, както изпълнявали и ролята на наблюдателници.

Часовниковата кула на Етъра

Занаятчийската чаршия

Веднага след Баевия мост над река Сивек започва занаятчийската чаршия. Калдъръмената улица минава покрай китните и запазени във възрожденски стил къщи, собственост на заможни габровци. Първа от тях е Саковата къща, собственост на Петър Сака. В къщата са изложени различни предмети, част от експозицията „Градски бит в края на 19 и началото на 20 в.“. Фасадата на къщата е една от най-привлекателните с 21 прозорци.

Красивата фасада на Саковата къща

Част от екскпозицията "Градски бит в края на 19 и началото на 20 в."

Още от нея

Експозицията се намира в Саковата къща

Батошевската къща е следващата по дължината на чаршията и ще я познаеш по шарените черги, опънати на външния чардак. Приземният етаж е кожухарска работилница, а на втория се намира жилището, където е показано народно тъкачество.

Табашка къща

Изгледът към занаятчийската чаршия от нея

В края на улицата се намира църквата „Свето Богоявление“, част от която е и училище-възстановка от края на 19 в. Църквата е копие на храм от село Радовци, Дряновска община от 1868 г. и няма вид на такава, а по-скоро на къща.

Църквата

Класната стая

Бичкиджийницата, където са се бичили талпи и дъски. Пренесена от с. Топлеш, габровско

Конусовиден кош, в който се нагнетявала водата, отведена от вадата до него

И за финал на разходката човек може да опита кафе на пясък с бяло сладко...

Тук се наслаждавам на кафе на пясък, приготвено на място

Чергите и дървените маси

... черната табла с вересиите на секундата те пренасят във втората половина на 19 в.

През 19 в. в Габрово имало около 10 кафенета. В тях ходели само мъже, тъй като на жените не им било позволено да ги посещават. Ако огладнееш, на входа на музея се намира механата, в която приготвят традиционни ястия.

Механата

Етъра е чудесно място за посещение през топлите месеци

Мястото е подходящо в съчетание с посещение на Габрово и околията