Мисълта за пътуване до Пелопонес ме развълнува и си признавам, че нямах търпение да видя повече от това непознато за мен кътче в Гърция. Отделен от централната ѝ част чрез Коринтския канал, пейзажът на полуострова е смесица от зелени планини, портокалови дръвчета и плантации с маслини. След като пристигнахме в курортното градче Порто Хели, се отправихме към плаж Малинди. Залив с невероятна гледка и кристално чиста вода бяха нещата, които ни посрещнаха. Морето беше леко хладно все още, но синият цвят на водата беше толкова примамлив, че трудно можеше да ѝ се устои. Няма да е изненада, ако кажа, че мога да изкарам доста дълго време там, съзерцавайки красотата на това място. А черешката на тортата беше красивият залез, на който станахме свидетели.

Едно от местата, които не пропускам да посетя в стария център на Атина, е Монастираки. Обикновено не си купувам нищо от там, но ми харесва да се разхождам с часове. Едни от най-добрите гироси в града могат да бъдат опитани там, както и свежи сезонни плодове.

Почивните дни ме изпратиха в Атина за седмица. Вчера се разходих по крайбрежието на квартал Палео Фалиро - паркинг за кораби и яхти не далеч от любимата ми Пирея (залеза в Пирея).

Не знам за Вас, но аз не съм почитател на паметници и никога не са представлявали интерес за мен. Паметникът на Шипка обаче прави изключение. От първия момент, в който се озовах там, почувствах силата на това място. Паметникът на свободата е разположен в прохода Шипка в Стара Планина. Посветен е на тези, които са загубили живота си в сюблимната битка при Шипка по време на Руско-турската война от 1877-78г. Всяка година на 3ти март на това място се събират хиляди, за да почетат паметта на героите, загинали в битката. Сами можете да се досетите колко много може да ме развълнува подобно място.

Преображенският манастир се намира на 7км северно от Велико Търново сред богата и красива природа. Основан по времето на Втората българска държава, главно се свързва с личността на втората съпруга на българския цар Иван-Александър - Сара и сина им цар Иван Шишман. Важен духовен център по това време, след падането на българите под турско робство, манастирът е опожаряван и плячкосван, а по-късно разрушен. Възстановен е отново през 19в. Украсен е със стенописи от Захарий Зограф.

Арбанаси е малко село в близост до Велико Търново. Ако се озовеш в района, препоръчвам задължително да го посетиш. Известно е с богатата си история, както и със запазените от 17 и 18в. къщи. Разхождайки се, ще намериш доста механи в поддържани дворчета. В селото се предлага и настаняване в типично български къщи за гости. Арбанаси е архитектурно-музеен резерват и предпочитана дестинация. Лично аз за първи път посетих селото преди 10 години и си спомням, че много ми хареса.