 |
| Колони в скално-изсечена камера |
 |
| Един от гавитите в църквата |
В най-силните си години през 13 в. манастирът се ползвал като поклонническо място, най-вече заради реликвата - свещеното копие, използвано от римски войник, за да прониже разпънатия Христос. Този реликварий дава сегашното име на манастира, в превод „манастирът на копието“. Друга реликва е дървен фрагмент, за който се твърди, че бил част от Ноевия ковчег.
 |
| Вход към пещерите в съседство с манастира |
 |
| Еребуни |
Еребуни – предшественикът на Ереван
Крепостният град Еребуни е построен през 782 г. пр.н.е., около 20 години преди построяването на Рим, от Аргищи I, цар на царство Урарту. Името на Ереван произлиза от името на Еребуни, а за дата на основаване на Ереван се смята датата на построяване на крепостта Еребуни. Укрепеният град е построен на хълма Арин Берд на височина от 1000 м.н.в. Еребуни бил резиденцията на урартското кралско семейство и се развил като политическо и културно важно място в Близкия Изток.
 |
| Копие на прочутия клинописен надпис, в който се отбелязва построяването на крепостта Еребуни през 782 г. пр.н.е. |
 |
| Съвременна възстановка на древните стенописи |
По време на разкопките са открити много сгради: дворец с някогашни стенописи, храм на бог Халди, жилища, складове и други. Цитаделата е построена под формата на триъгълник на върха на хълма и е укрепена с три реда масивни крепостни стени. Днес виждаме само част от тях. Най-голямата постройка в цитаделата е дворецът с надпис на входа: „За величието на бог Халди, Аргищи, син на Менуа, построи тази непревземаема крепост и я нарече Еребуни“. Надписът бил открит през 1950 г. по време на археологическа експедиция.
 |
| Зала с основи на колонади |
 |
| Улица |
Според клинописни надписи, открити в Еребуни и във Ван, Армения, Аргищи I довежда в Еребуни 6600 пленници от провинцията, за да заселят града. По-късно градът минава под контрола на династията на Ахеменидите - първата персийска империя (550-330 г. пр.н.е.). Разположението на града предлага страхотна гледка към планината Арарат и достъп до плодородната Араратска равнина.
 |
Външните стени
|
 |
| Храмът Quba
Mere Diwane Temple |
Най-големият язидски храм в света
През 2019 г. е открит най-големият язидски храм в света, който се намира в село Акналич, на 35 км западно от Ереван. Язидите са едно от най-големите етнически малцинства в Армения. Язидизмът е монотеистична етническа религия, произлизаща от индоиранската традиция. Тя се изповядва предимно от говорещите кюрдски език язиди. Те вярват в един Бог, който създал света и го поверил в ръцете на седем ангели с водач Тавуси Мелек („Ангел паун“). Точно него мюсюлманите свързват със злия дух Сатана, в резултат на което векове наред преследват язидите и ги определят като „поклонници на дявола“. Язидите се заселват в Армения през 19 и 20 в., за да избягат от преследванията на османските турци и сунитските кюрди. Преследването продължава и днес в границите на съвременен Ирак.
 |
| Слънцето, на което язидите се кланят |
 |
| Куполът на храма |
 |
| Позлатена статуя на ангела-паун |
 |
| Храмът отвътре, украсен с масивен мрамор |
По време на молитва язидите са обърнати с лице към слънцето, тъй като то е свещеният символ, затова върховете на храмовете имат многолъчево слънце. Храмът Quba Mere Diwane Temple е построен до стария храм Зиарат и се извисява над него на 25 метра височина. Постройката има масивни куполи, отвътре храмът е украсен с мраморни детайли и дърворезба. В района на храма има пищна градина с паметници, мемориален парк и зала за церемонии.
 |
| Пред най-големия язидски храм |
 |
| Старият храм "Зиарат" |
 |
| Мемориален парк в близост до храмовете |
 |
| Манастирът Санаин |
Средновековният манастир Санаин
Един от най-красивите манастири в Армения е манастирът Санаин. Разположен на планински склон в района на Алаверди, издигнатите стени на Санаин пазят някои от най-добрите архитектурни паметници на Средновековна Армения, от които са останали три църкви, постройки, подобни на зали, библиотека, триетажна камбанария, сградата на академията. Каменни гробове стоят в основата на манастира, а през отворите на куполите и малките прозорчета влиза светлина в помещенията.
 |
| Църквата Св. Григорий Просветител |
 |
| Фамилни гробове |
 |
| Издялан кръст на една от опорните колони |
 |
| Олтарът |
Царица Хосровануш, съпруга на цар Ашот III Милостивия, е една от патроните на манастира Санаин, който става един от най-прочутите религиозни, културни и образователни центрове в Армения от самото му начало през 10-13 в. Строежът на куполната църква бил поръчан от царицата през 966 г. в чест на синовете й, които по-късно стават царе на Армения. Тя поискала на стените да се издълбаят техните образи, точно както в манастира Хагпат.
 |
| Част от залите с надгробни плочи в земята |
 |
| Манастирът привлича все повече туристи в района |
 |
| В делничен ден е спокойно откъм посетители |
През 1060 г. и 1063 г. е издигната църквата на Св. Григорий Просветител и библиотеката, която има уникална система от арки за поддържане на тежкия каменен свод.
Всяка църква в Санаин има различен дизайн и демонстрира креативност от страна на арменските средновековни архитекти. Разходката тук те връща векове назад и всеки един детайл заслужава внимание. Манастирът Санаин е част от световното наследство на ЮНЕСКО.
 |
| На тръгване можеш да си купиш традиционни сувенири от селцето |
 |
| Един от най-живописните арменски манастири - Хагпат |
Манастир Хагпат
Манастирският комплекс Хагпат е като изваден от картичка. Той е другият манастир, открит от царица Хосровануш през 976 г. Разположен е в средата на хълм в провинция Лори и гледа към река Дебед. В своя труд от 11 в., арменският историк Стефан от Тарон съобщава, че в манастирите Хагпат и Санаин живели 500 души. Двата манастира играели важна историческа роля чрез техните богослови, ученици и учители. В Хагпат имало академия, скрипторий за преписване и илюстриране на ръкописи и библиотека с богата колеция от религиозни, фолософски, исторически и научни текстове.
 |
| Хагпат насред южен Кавказ |
 |
| Входът на църквата Сурб Ншан |
 |
| Фреските по купола |
 |
| Питоси за съхранение, вградени в пода на библиотеката, превърната по-късно в склад |
Най-голямата постройка в комплекса е катедралата Сурб Ншан, построена през 976-991 г. Нейна покровителка е царица Хосровануш. В нея на фреска в апсидата е изобразен Христос Пантократор, както и синовете на царицата – князете Смат и Курике в барелеф.
До днес църквата е запазена в първоначалния си вид. Освен нея, на територията има още три църкви, библиотека, галерия, трапезария, камбанария и хачкари.
 |
| Манастирската порта с хачкари отляво и отдясно |
 |
| Изображение на Кюрике I (вляво) и по-големият му брат Смбат II |
Сурб Ншан е пример за църква, тип зала с централен купол, вътрешен кръстовиден план и двуетажни камери в четирите кули. Стенописите от това време включват изображения на Христос и портрет на княжески дарител. Днес районът на Хагпат и Санаин са известни туристически обекти, и двете включени в световното наследство на ЮНЕСКО. Лично на мен този е любимият ми от всички посетени манастир в Армения.
 |
| Манастирът е впечатляващ и препоръчвам посещението му |
 |
| Манастирски комплекс Ахтала |
Крепост и манастир Ахтала
Тази уникална забележителност с великолепна колеция от стенописи и добре запазени останки от историческа крепост се намира в най-северната част на Армения, близо до границата с Грузия. Историята на манастира датира отпреди 1000 години. Разположен е на малко плато, обградено от ждрела. На главния вход ни посрещнаха триетажните кули и високите стени - останки от крепостта.
 |
| Дворът на манастира |
 |
| Крепостните стени и единственият вход към комплекса |
 |
| Църква Света Аствацацин |
Историята на манастира започва през 10 в., когато на мястото е построена отбранителната крепост Пхинджаханк. Два века по-късно е построена и църквата "Света Богородица" (Аствацацин), а скоро след това крепостта става манастир - най-големият халкедонски манастир в Северна Армения. Халкедонските арменци говорели арменски, но изповядвали православната вяра. По-късно манастирът минава във владение на грузинската, а след това на гръцката православна църква в Кавказ.
 |
| В църквата |
 |
| Олтарът |
Манастирът „Ахтала“ съчетава елементи от арменската, грузинската и византийската архитектура и се смята за един от най-великите й образци. Стенописите в манастира са изписани през 13 в., а цветът им все още е запазен. Това се дължи на специален вид синя боя, използвана за тях. В Армения няма много други църкви със стенописи, затова тези тук са уникални. Надписите по стените са на гръцки или грузински език, а темата е историята на християнството в Армения.
 |
| Поглед отдолу към манастира и крепостните стени |
 |
| Връх Арагац (4090 м.н.в.) се вижда от магистралата към северната част на Армения |
.jpg)
Храм Гарни ми прилича на един обект в Атина. Браво Сани !
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
Изтриване