древни цивилизации

Светилището на Афродита в Кипър


Старият Пафос (Палепафос), на територията на който днес се простира селото Куклия, се намира на около 15 км от съвременния Пафос. Кацнал на върха на хълм, гледайки към морската шир, старият град се намирал само на няколко километра от морето. Обитаван още през неолита, старият Пафос бил център на култа към Афродита - древногръцката богиня на любовта и красотата. В светилището на богинята е запазена 12-вековна конична скала, която я представяла до римско време. При посещение на новия Пафос в Кипър, препоръчвам да си отделиш време и за светилището. Повече за този археологически обект разказвам в следващите редове.


    Сред разкопките

    Светилището на Афродита

    Влизайки в светилището на Афродита пред нас се откриват руини и разкопки от резиденция, построена през 1 в. и преустроена през късния римски период. Вярва се, че служела като място за богомолците, идващи в светилището. Сградата е построена около перистилен атриум, чиито подове са покрити с геометрични мозайки. Виждаме и малка еднокорабна църква с полукръгъл олтар, построен през 16 в. над останките на къщата от римския период. Старините, които виждаме днес, се отнасят към 12 в. пр. Хр., когато богинята била почитана като аниконичен символ (тоест без визуално представяне), припозната като коничен камък до римско време. Руините от римското светилище, издигнато през 1-2 в. са разположени до резиденцията. 

    Части от светилището на Афродита
    Според източниците, имало още едно по-малко светилище – вероятно издигнато в чест на Афродита. То се намирало близо до североизточния вход на града. За съжаление почти нищо не оцелява. Причината са многобройните земетресения и разграбвания за строителни цели. Светилището на Афродита е първото такова, съставено от храм с ограждаща стена от циклопския период. Счита се, че тук се пазели свещени предмети, които оцелели и до днес. Част от тях е каноничната скала, представяща Афродита като божество. 

    Посетител на светилището

    Раждането на Афродита

    През античността е много известен митът за раждането на Афродита от морето. Хезиод казва, че по време на формирането на света Гея, Уран и Небето създават огромни същества. Гея помолила един от синовете си, Кронос, да осакати баща си. Кронос отрязал детеродните органи на баща си и ги хвърлил в морето. Образувалата пяна родила девица, първоначално отнесена от вълните на остров Китира, после донесена в Кипър. Девойката била богинята Афродита и придружена от любовта и желанието, тя директно отишла в света на боговете.

    Храмът на Афродита
    Афродита се свързвала тясно с Кинирас, митологичен цар на Пафос, музикант и изобретател на металургията, известен със своята красота и богатство. Той бил нейният любовник. Една от дъщерите му, Смирна, обидила Афродита, която я наказала да се влюби в собствения си баща. Изплашена от него, дъщерята била спасена от Афродита, която я превърнала в миртово дърво. От стъблото на дървото се родил Адонис, когото Афродита обичала дълбоко и оплакала силно, когато починал. 

    Подът с мозайките

    Имената на Афродита

    Богинята от Кипър е спомената за първи път през 8 в. пр. Хр. от Омир, който я нарича Афродита от Кипър и от Хезиод, който я нарича Афродита, родена в Кипър. Името Афродита може да бъде приемано като гръцката адаптация на семитско име от семейство Ищар, Ащар, Астарте, по-късно обяснено като идващо от „афрос“, в превод „пяна“, тъй като се смятало, че била родена от пяната на морето.

    Запазени части от мозайките
    До 4 в. пр. Хр. богинята не била наричана Афродита. От надписи знаем, че била наричана Kyprogenea (родена в Кипър), Potnia Kyprou (любовница на Кипър), Pontia, Einalia (морската богиня), Ourania (божествената богиня) и много други.
    Скалите от циклопския период

    Връзката на Афродита с Пафос

    Палепафос (старият град) играел важна роля в генезиса на кипърската богиня, по-късно наречена Афродита. Около 1200 г. пр. Хр., когато градът бил в разцвет, жителите на Пафос били управлявани от митичния цар Кинирас. Те издигнали в култ Великата богиня от ориенталски характер – богинята на плодородието и любовта, обозначена от голи фигури с маркирани сексуални белези. 

    Колонади
    Вероятно тя била свързвана с богинята Астарте, която също имала светилище в Пафос. Наречена е пафийка/пафианка и като такава била издигната в култ на други места из острова. През 4 в. била изцяло призната като гръцката Афродита. 

    Ритуали, свързани с култа към Афродита в Пафос

    В светилището на Палепафос богинята се почитала под формата на камък до римски времена. Според традицията, нейният олтар никога не се мокрел от дъжд или кръв, защото тя се възмущавала от кръвни жертви. Предлагали й се рисунки на животни, тежки парфюми, балсами, продукти с мед, плодове. 

    Менхир в светилището на Афродита
    Богат жрец, вероятно царят на града, заедо със своите жрици и близки прислуги обслужвали Афродита. “Свещеният брак”, нетипичен в близкия изток ритуал, бил практикуван между царя и жриците, за да му се предаде божествената сила. Накитите на Афродита, поднасяни от служителите на специални церемонии, са описани няколко пъти в поеми на Омир.

    Предполага се, че проституцията била част от практиките в свещените градини на светилището. Вероятно имало церемонии, по време на които на участниците е давано бучка сол и модел на мъжки полов орган.

    Изложени разкопки, сред които има интересни примери

    Образът на Афродита от Кипър

    В древния свят се смятало, че Афродита имала универсална сила. Богинята проповядвала плодородието със страст и любов. Тя била покровителка на здравия брак и малките деца. Като богиня на плодородието, тя закриляла агрикултурата и металургията, както и всички натурални продукти. Имала свещени градини в светилището си.

    Огромна била силата й. Ако не била уважавана, си отмъщавала жестоко, но от друга страна била милосърдна. Закриляла царските династии и градове. Била патрон на морето, откъдето се родила. Закриляла моряци и мореплаватели. Била наричана Красавицата, Златната Афродита, Богинята със златната корона и златното колие. За повече от 2000 години останала кипърската богиня, докато не била идентифицирана като гръцката Афродита през 4 в. пр. Хр.

    Части от светилището

    Афродита и мидените черупки

    Основната асоциация между мидените черупки и Афродита е очевидна и останала като образна репрезентация на богинята, издигаща се от морето върху мидена черупка. В древни времена мидените черупки също се свързвали с плодородието. Красотата на мидените черупки и връзката им с Афродита довели до тяхното използване за съхраняване на козметика. Освен тези асоциации, някои видове миди са свързвани с Афродита и заради формата си.

    Руините

    Свещеният камък

    Този камък (зеленочерен вулканичен камък) се счита за култов символ на Афродита от светилището в Палепафос. Подобен обект се появява на известни изображения. Култът към него вероятно е усвоен от древни практики в Ориента, където е известно почитането на свещени камъни, за които се вярва, че олицетворяват даденото божество. Древните писатели го описват като култ към божеството в Пафос.

    Свещеният камък на Афродита
    Глинен питос
    На територията на светилището има музей с експонати, сред които глинен питос, който при откриването бил заровен до ръба на кръгла яма, вкопана в пода на колонадната зала. Отнася се към 14 в.пр.Хр. Една от дръжките му е декорирана с фреза, следвайки практика от Близкия Изток. Фрезата представя животни, дървото на живота и сфинкс. Вероятно питосът има ритуално значение и бил използван в церемонии.

    Модел на храм
    Друг обект е модел на храм, направен от варовик, измазан с гипс. Съдържа няколко части, които били преизползвани в сградата на римското светилище на Афродита. Датира от края на елинистичния период или началото на римския период (около 1 в.пр.Хр). Оброчните храмове са изключително редки обекти (този е единственият, намерен на острова), и принадлежали на важни личности в светилищата.

    Глинена вана, открита в гробница на местния Хаджи Абдула. Формата на ваната е подобна на тези, използвани в Минойския свят и изглежда, че се свързвала с гръко-ахейското присъствие в Кипър. Отнася се към късната Бронзова епоха (1650-1050 г.пр.Хр.)
    Надпис в чест на Онасихарис, кралят на Пафос (6 в.пр.Хр.)
    Глинени глави на статуи на жена и на лъв
    Криле на внесена мраморна статуя на сфинкс с оцветени декорации
    В двора на музея

    Къщата на Леда

    Един от обектите в светилището е къщата на Леда. Само част от западното крило на трапезарията в тази къща се запазила. Подът е декориран с мозайка, която представя Леда и Зевс, превърнат в лебед. Панелът с митичната репрезентация тук е копие на оригинала, който се намира в местния музей.

    Мозайка от Къщата на Леда
    Така завършва разходката ни из древен Пафос и светилището на Афродита. И въпреки че вниманието остава встрани от този археологически обект, той е не по-малко значим, още повече това е първият кипърски обект, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1980 г. Идвайки тук, препоръчвам да си отделиш достатъчно време за разглеждане и да събудиш въображението си, потапяйки се в античния свят на богинята на любовта и красотата.

    Stanislava E.

    Може още да ви хареса

    2 Коментара

    КАТЕГОРИИ

    Follow on instagram