Искърското дефиле е познато с живописния си пейзаж,< запазени манастири, екопътеки и гостоприемни хижи, но също е и предпочитано място за приключения на колела. В един топъл пролетен ден се отправихме натам с влака, обиколихме села и забележителности, карахме по стръмни и лесни участъци и се насладихме на невероятни гледки, стигайки чак до Враца. Повече за това приятно и зареждащо преживяване на колела разказвам в следващите редове. Снимка горе: kashkaval-tourist.com

Гара Черепиш

С влак до Черепиш

Може да звучи трудно постижимо, но всъщност е адски лесно да се стигне където и да е с БДЖ и колело. В 8 ч. сутринта бяхме на Централна гара в София, откъдето си хванахме влака до Черепиш. Билетът струваше 4 лв, а колелата стояха в предверието на купето. Слязохме на гара Черепиш, откъдето тръгна приключението ни за деня.

Първата точка на картата ни беше Черепишкият манастир, снимка: kashkaval-tourist.com


Черепишки манастир

Първа спирка от маршрута ни беше живописният Черепишки манастир, който се намира на около 1 км от гарата. Тук спряхме да се порадваме на красивата манастирска обител, а после се покатерихме на скалата, от която се разкрива панорамна гледка към дефилето. Времето беше обещаващо, слънцето щедро и не след дълго продължихме към Лютиброд. 

Времето беше перфектно за колела

Направихме кратка почивка тук, снимка: kashkaval-tourist.com

Отбихме се през скалата, от която се вижда целият манастир, и продължихме по план

Лютиброд

Отбихме се през това село, за да посетим братовчедката на Тошко от kashkaval-tourist.com, която ни нагости с баница и други вкусотии. След престоя си тук се отправихме да видим и снимаме Ритлите. Скалните образувания, които се извисяват на 80 м височина, се намират точно до р. Искър и са впечатляващи с формата и размера си. Не се застояхме много, тъй като ни чакаха още места за посещение и трябваше да действаме по план.

В Лютиброд, снимка: kashkaval-tourist.com

Едно от задължителните места тук са Ритилите - скални образувания, високи над 80 м

На излизане от Лютиброд се намира средновековната църква

Пътят към Челопек беше доста стръмен и на места се наложи да бутам колелото си, снимка: kashkaval-tourist.com
В крайна сметка се справихме, а на върха на хълма ни чакаше гледка към Лютиброд и целия път, който бяхме изминали

Челопек

От Лютиброд към Челопек беше най-стръмната част от целия маршрут. Пътят беше около 7 км дълъг, но доста стръмен. Хората с мен бяха с подходящи колела, но моето беше градско с 3 скорости и карането по стръмния участък беше доста по-трудно. Едно от момчетата предложи да си разменим колелата за кратко, с което доста ме улесни, но се наложи да го бута. 

Оставаше ни още малко до влизане в Челопек, снимка: kashkaval-tourist.com
Челопек - най-трудната част беше измината

Макар и кратък, пътят между Лютиброд и Челопек не е за подценяване, особено ако си с неподходящо колело. Въпреки това, беше забавно и се смяхме от сърце. А и не бързахме за никъде, просто вече си мечтаехме за по 1 сладолед в жегата. Входът на Челопек е маркиран от храм и пейка, от която се разкрива панорамна гледка към Лютиброд и пътя, който бяхме изминали. 

Ето го и входа на селото


Къщата на „Баба Илийца“

Стигайки в Челопек (ударението е на О), бяхме посрещнати от шумно събитие в центъра. Силна музика с балкански ритми и много хора, събрани на едно място, беше гледката тук. Подминахме купона и се отправихме към къщата на „Баба Илийца“, през която с Тошко, като едни видни блогъри, държахме да се отбием. Входът за нея е символичните 2 лева. 

Къща-музей "Баба Илийца"

Предметите, изложени в нея

Към цената на входа за посещение е включена и беседа

Вътре са поместени стари предмети от българския бит. Едно от най-забележителните неща тук е родословното дърво на баба Илийца, актуализирано през януари, 2020 г. Над 500 човека са част от него, разпръснати из цяла България. От беседата стана ясно, че тук се организират различни мероприятия и класове, а дори и момински партита. 

Не след дълго поехме в посока Враца, снимка: kashkaval-tourist.com

По пътя срещнахме този приятел, снимка: kashkaval-tourist.com


Към Враца

След престоя ни в Челопек предстоеше най-приятното и лесно каране за деня – към Враца. Пътят беше само надолу и дори на места развих доста голяма скорост с градското си колело. Излишно е да казвам, че за моите приятели тук беше най-големият кеф. Не след дълго стигнахме табелата на Враца. Разгледахме центъра, минахме през кулата на Мешчиите и Куртпашовата кула и седнахме на по бира и хапване с гледка към паметника на Христо Ботев и Врачанския балкан на заден фон.

Кулата на Мешчиите

Куртпашовата кула във Враца

Тук завърши приключението ни на колела, снимка: kashkaval-tourist.com

Хванахме влака обратно към София около 20:30 ч. и уморени, но щастливи от якия ден, гледахме през прозореца замръкващите села, през които минавахме. Маршрутът Черепиш – Враца е живописен и сравнително лек откъм натоварване, затова го препоръчвам на всеки ентусиаст, който търси интересен маршрут за колела в близост до София.  

0 Коментари