Рилските езера са едно от най-любимите ми места за практикуване на любимия снежен спорт. Тук се качих на дъската за първи път и в последните години най-много дни в планината ми се събират в сърцето на Рила. В следващите редове давам синтезирана информация за ски зоната, пистите, трудността им, горите, условията и цените.


Гледката от лифта

Ски зона

Ски зоната на Рилски езера е доста голяма – обхваща плато, писта, ски път, байк трасе и гористи терени. Лифтът качва до новата хижа „Рилски езера“ на 2100 м. нм. в. за около 20 мин. Дължината на трасето е 2163 м. Много от хората, идващи тук, се оплакват от бавната му скорост, но истината е, че за добро или зло той е туристически, а не скиорски. Към края на пътешествието с лифта се открива невероятно красива гледка към Боровец, Мальовица и отсрещните склонове отляво, както и към улеите и билото вдясно.

Наляво се виждат Боровец и Мальовица
Хижата и улеите вдясно


Платото

Най-горната част на ски зоната обхваща обширно плато, което се обслужва от влек тип паница. Влекът е доста стар, тежък и в началото те дърпа силно, затова се води един от най-трудните в България. Теренът нагоре е наред, стига да има сняг. При недостига на такъв, изскачат камъни и корени по трасето, което понякога е и опасно. 

Началото на влека тип паница
На платото
Изкачиш ли се с влека догоре, наляво се виждат огражденията на пистата. Още по-наляво е останалата част от билото, която също е караема, но ако човек не познава терена, може да се забие в гъста гора, да предизвика лавина в лавиноопасните склонове или да попадне на скали. Тоест излизането извън пистата е непрепоръчително и е задължително човек да бъде информиран за опасностите.

Пистата вдясно
Витоша в далечината
Вдясно от влека пък са улеите, които се намират точно срещу хижата. Улеите също са апетитни за много скиори и бордисти, но за тях е нужно изрядно технично каране. Тук често падат лавини, предизвикани както от хора, така и без човешка намеса, което ги прави изключително опасен терен.

Улеите зад мен
Пистата на платото минава покрай трасето на паницата и е с приятен наклон, обработва се редовно и докато караш, те следва прекрасна гледка към Витоша. Често при мъгла спират влека, с което опасността от травми и загубване се намалява.

Поглед към улеите вляво, пътя на влека и пистата вдясно

Пистата

От пистата покрай паницата имаш възможност да се включиш към главната писта през терен с лек наклон и клек. Това става малко преди началото на влека, завивайки вляво. Оттам в повечето случаи пътят е отъпкан и се виждат следите. Те ще те изведат на пистата, която няма как да сбъркаш.

От платото за пистата
На път за нея се минава през доста приятен за каране клек
Откъм трудност пистата е смесена – на места наклонът е лек, докато втората половина е с повече стръмни участъци. Дълга е 2 км и карайки само надолу, стигаш до начална станция на седалковия лифт. Пистата се пресича от ски пътя, който е по-тесен, но доста по-полегат.

Ски пистата
Краят на пистата

Ски път

Води началото си от долна станция на паницата и в първата си част върви под лифта. След това се отделя от него с десен завой покрай гората и излиза на равно място, където скиорите бутат, а бордистите свалят. Оттам продължава с минимален наклон и пресича пистата, но от нея отново има включване надясно. Към края си пресича пистата и те изкарва от дясната страна на начална станция на лифта. Поради факта, че е по-ниско в планината, тук често изскачат камъни, затова ако условията не позволяват, по-добре е да пуснеш последната част от трасето по пистата.


Ски пътят започва от крайната станция на седалковия лифт
Продължава под лифта
После се отклонява от лифта

Под лифта


Под лифта е караемо при достатъчно наличие на сняг. В противен случай шансът да удариш камъни и клони е голям. Не всички участъци са приятни за спускане, но возейки се на лифта, можеш да прецениш откъде да минеш. Повечето хора предпочитат горната част под лифта, тъй като снежната покривка е повече и се задържа по-дълго.

Много хора искат да карат под лифта, но често има "подводни" камъни и корени
След снеговалеж едно от местата, където все още няма следи

Байк трасе

Байк трасето е за любителите на горите. Не съм сигурна къде точно е началото, но можеш да излезеш на него на няколко места. Един от вариантите е дясно от горна станция на лифта, карайки през клека, стигаш до входа на гората, където има табела със стрелка накъде продължава (наляво).

Зеленият фургон е добър ориентир
По пътя на байк трасето през гората
От другата страна на лифта – вляво, стигаш до зелен фургон в гората, където се пресича и самото байк трасе. Не е трудно да го нацелиш и в най-лявата гора, минава покрай дървена "наблюдателница". В края си байк трасето е тесен участък, минаващ през гората, но често се получава естествен улей и при наличието на сняг, карането тук е истинска забава. 


Наблюдателницата в лявата гора
Последната част от байк трасето

Горите

Горите на рилските са обширна тема и има неограничен избор на маршрути през тях. Най-лесно откриваема и често посещавана е тази между пистата и ски пътя. Пада се отляво на лифта, ориентир е отново зеленият фургон. След него линията през гората вляво те извежда на пистата.

Вдясно на лифта преди гората има приятно влизане
След него следва рехава и с приятен наклон гора
Другият вариант е да продължиш вдясно и да излезеш под лифта или да се включиш към ски пъя. Гората най-вляво на паницата е гъста и стръмна, докато тази вдясно от седалковия лифт е по-рехава и с лек наклон. 

Гората вляво от паницата на места е доста гъста
Една от най-приятните за каране е най-лявата гора, но от нея излизаш на асфалтовия път и след това има ходене пеша

Учебната писта

За учещите се е подходяща пистата пред касата на лифта, дълга около 400 м и обслужвана от влек от типа лента, върху който се возиш прав. До нея точно се намира чайната, а малко по-надолу преди паркинга има магазини за сувенири, домашно вино, домашни колбаси и други благинки.

Учебната писта, дълга около 400 м
Чайната е точно до нея

Полезно инфо

Рилските са прекрасни през зимата, но не забравяй, че в планината условията често могат да се сменят няколко пъти за един ден. Често се случва горе на платото да духа силен студен вятър, докато в гората да е спокойно и топло. При мъгливо време паницата често не работи, а при повече от 16-18 м/сек лифтът се спира. Добре е преди да отидеш там, да провериш прогнозата за вятър и ако имаш съмнения за силен такъв, да позвъниш на касата и да попиташ дали има вероятност да го спрат. Ако си там, за да караш предимно на платото, при купуването на карта от касата, можеш да попиташ касиерката горе работи ли паницата и има ли силен вятър.

Дори и да е спрян влекът, има къде да се кара
Паркингът за цял ден струва 5 лв. В близост може да се отседне в хижа Пионерска, където често има свободни места, докато на хижа Малката Юрта и хижа Ловна е по-трудно, заради ограничения им капацитет, но си заслужава (повече). На хижа „Рилски езера“ също може да се нощува. Цените на ски картите за сезон 2019/2020, информация за работното време и телефон за връзка с лифта можеш да откриеш тук.

Хижа Ловна, 1654 м.нм.в.
Дори и да няма места за спане в хижа Малката Юрта, можеш да хапнеш тук - готвят вкусно и обстановката е хубава
Хижа Рилски езера
Когато времето е слънчево и спокойно, рилските са раят на земята. Слънцето е силно обаче и въпреки че е зима, е препоръчително да не забравяш слънцезащитен крем и слънчеви очила. 

Слънчевите дни даряват с такива гледки
Един от онези слънчеви дни

Моите са с рамки от палисандрово дърво и черни поляризирани стъкла и с тях предпазвам очите си от ярката слънчева светлина и UV лъчи. Огледалните оранжеви стъкла се връзват супер с волфаджийската ми оранжева грейка. 😎 Ако ти харесват, ще ги откриеш тукВ случай, че не ти допадат моите, можеш да разгледаш всички останали модели в Trendhim.

Рилските през зимата са ми любими и се надявам тази статия да е била полезна
Рилските езера са едно от непретенциозните места за ски/сноуборд, на което няма да намериш бърз лифт, изкуствен сняг и десетки писти, но ще намериш спокойствие, обширен терен за изява, готини хора и прекрасни гледки. Приятно каране и умната! 😉

0 Коментари