Пролетно пътуване из Централни и Източни Родопи - известни и малко познати туристически обекти

Пътешествие из Родопите е чудесна идея по всяко време на годината, но през пролетта, когато природата се събужда, е още по-хубаво. В тази статия ще се разходим из централните и източните части, ще посетим известни места и труднодостъпни туристически обекти, ще усетим възрожденския дух, както и ще разгледаме част от местата с изсечени скални ниши, използвани в далечното минало от траките. Да потегляме към мистичните Родопи.

    Възрожденски къщи в Широка лъка

    Родопското село Широка лъка

    Близо до Пампорово и Смолян се намира китното село Широка лъка. Възрожденски къщи, калдъръмени улици, дюкяни и старинна атмосфера правят селото част от Стоте национални туристически обекта. Освен това, то е обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Къщите-паметници представят автентичния бит и култура на родопчани по онова време, като сред най-забележителните къщи са Калайджиевата, Учиковската, Богдановата, Паламарчовата и Григоровата къща. 

    Калайджиевата къща
    Изглед към Широка лъка
    Началото на историята на селото се свързва с турското робство, въпреки че в околоностите имало селища още от времето на траките. В опит да избегнат помохамеданчване, български семейства бягали в труднодостъпните части на Родопите и се установявали в долината на Широколъшката река. В селото се намира къщата на Капитан Петко войвода, която след Освобождението била неговият щаб.
    Мостът пред едната от двете църкви
    Църквата „Успение Борогодично“ е построена през 1834 г. на място, където от далечни времена вярващи се събирали да изпълняват духовни обреди. По това време Султан Махмут II започнал реформи в управлението и дал по-голяма религиозна свобода на поробеното християнско население. От местните села се събрала делегация, която отишла в Рупчоса да се помоли за изграждане на храм. Позволението било дадено, но местният управник Смаил ага не бил доволен от него. След като запонал строежът, той и други мохамедани се опитвали всячески да му пречат. Местните се оплакали в Пловдив и на място дошъл пратеник, който да въведе ред. Мохамеданите били обвинени, че не се подчиняват на султанската заповед и така престанали да идват. С помощта на млади и стари храмът бил построен за 40 дни.

    Църквата
    Калдъръмена уличка в Широка лъка
    Сред забележителностите в село Широка лъка още е Етнографският музей. Къщата била построена през 1853 г. и била предназначена за къща на турски административен служител. В музея е представен битът на собствениците й след освобождението, както и традиционните носии на родопчани. Друга забележителност в Широка лъка са сводестите мостове. Освен практическото си приложение, мостовете са издържани естетически и придават самобитност и красота.

    Сводестият мост до църквата „Света Богородица“
    Скалният свод на пещера Калето

    Пещера Калето при с. Кошница

    Малко по на юг се пренасяме към с. Кошница, което се намира в планински район и през него минава р. Арда. До него се намира проходната пещера Калето – огромен скален свод, водещ към останки от стара крепост на върха. Археологическите данни сочат два периода на съществуване на крепостта – тракийски и византийски. През Средновековието изпълнявала военна и охранителна функция. Върхът над проходната пещера бил ползван като скално светилище още 5000 г. пр. Хр. Скалната арка има впечатляващи размери. След като се изкачиш, се разкрива панорамна гледка към долината на река Арда. На върха на пещерата се намират останките от самата крепост и стените. 

    Останки от крепостта
    Панорамна гледка към меандрите на р. Арда
    Част от стените на крепостта
    Хамбар кая

    Тракийска скална гробница Хамбар кая до с. Долно Черковище

    Местим се в югоизточни Родопи, където се намира светилището Хамбар кая. В този регион на Родопите има концентрация на културни паметници, наследени от траките. Окрити са следи от тракийски селища, крепости, гробници, светилища. В близкото минало скалата на Хамбар кая била ползвана като кариера, затова повечето от гробниците в нея са унищожени, а днес откриваме останки от само четири. Множество трапецовидни ниши са издълбани на голяма височина върху отвесните скали.

    Хамбар кая в живописния район на югоизточни Родопи
    Хамбар кая е по-труднодостъпно светилище и трябва малко повече въображение при посещението му. За съжаление обектът не е облагороден, а информацията за него е оскъдна. Според някои източници, нишите били използвани от траките като място за поставане на урни с праха на обикновени покойници, докато по-висшето съсловие било погребвано в скалните гробници. Съществува и друго твърдение, че в нишите се поставяли фигури на божества. Има и други теории, но едно е сигурно – край нишите са регистрирани следи от изпълнявани ритуали, свързани с култа към слънцето и скалата. 

    Скалният масив на Хамбар кая
    В същата местност се намира Кован кая

    Тракийската скала-кошер Кован кая

    Кован кая е част от мегалитния култов комплекс в тази част на Родопите заедно с Хамбар кая, Аул кая, Бейгир кая и др. Кован кая е най-голямата от тях със 110 скални ниши, откъдето идва и името й, в превод „пчелната скала“. Нишите са ориентирани на юг и югоизток, но има и такива на запад и северозапад. Кован кая е праисторически култов комплекс, използван от древните траки в по-късната епоха. 

    Кован кая
    Останки от скалната гробница
    Легендата за Кован кая разказва за определени дни в годината, когато през нишите се отваряла врата към Космоса. В тези дни хората можели да осъществят връзка с Вселената. В скалния масив има изкуствена пещера, чието предназначение не е известно и до днес. Хипотезите, свързани с изсечените ниши, са много. Според някои теории, те били използвани от траките за поставяне на погребални урни. Друго мнение е, че те са използвани пак от тях за обредни ритуали, свързани с почитаните от тях божества.

    Кован кая и гледката към меандрите на р. Арда
    Още една скална гробница, използвана от траките, а после и през османско - дупката на поп Мартин

    Дупка на поп Мартин

    Поп Мартинова дупка представлява скална гробница в Източни Родопи. Отворът й има трапецовидна форма, а над него има 2 реда скални ниши. Според източниците, тук се поставяли урни с праха на покойниците заедно с техните дарове за отвъдния свят. Близкото разположение на дупката на поп Мартин с останалите скални ниши в района дават основание да се смята, че всички те били използвани по един и същи начин. 

    Към дупката на поп Мартин води дървена стълба, по която може да се изкачиш
    Вътрешността на скалната гробница
    Поп Мартиновата дупка и скалните ниши
    Произходът на името идва от легендата за поп Мартин, който бил част от четата на Вълчан войвода. След като османците поругали семейната му чест, той оставил монашеството и събрал дружина, с която да защитава и мъсти за безчинствата над българското население. Те обикаляли по гори и планини, като едно от скривалището им било на това място. Твърди се, че в района имало голямо богатство, което предизвиква интереса на иманярите към дупката на поп Мартин.

    Небесната пещера

    Пещерата Гоук ин

    Тази пещера с причудливо име се намира в Източни Родопи при коритото на река Дишлик дере. Стигането до нея не е маркирано с обозначена пътека. Още в далечина се забелязва огромен надвиснал скален масив с изсечени трапецовидни скални ниши отвън и отвътре. Това е част от местата, на които според източниците, траките практикували вече споменатите погребални обреди. Интересното е, че тези ниши са изсечени отвън и отвътре на изключително труднодостъпни места. 

    Скалният масив с изсечените ниши и пещерата Гоук ин
    Вътрешността на пещерата
    Името на пещерата идва от турски и в превод значи „небесна пещера“. Предверието е широко отворено, а зад него има по-малка зала, която също е достъпна. Пещерата е дом на прилепи, а от площадката й се разкрива чудесна панорамна гледка. За съжаление този обект не е облагороден, а има потенциал да се превърне в атрактивна туристическа забележителност. И все пак, ако си в района, силно препоръчвам да се отбиеш през небесната пещера.

    Пещера-утроба Гоук ин и скалните ниши по тавана
    Тук завършва пътешествието ни из централните и източните части на Родопите, което е постижимо в рамките на 3 дни. Родопите са необятна шир от мистични и красиви местности, които си струва човек да опознае. Препоръчвам да се видят и северозападните части, които са не по-малко интересни. Пътуване в Родопите през пролетта гарантира приятни температури, много зеленина, свежест и красиви гледки.

    Коментари

    1. Анонимен20/4/23

      OSVEN ZA SHIROKA LUKA,OTKUDETO E MOQTA BABA DIDI ,DRUGITE MESTA SA MNOGO INTERESNI /NEBESNATA PESTERA, .BRAVO SANKA .

      ОтговорИзтриване

    Публикуване на коментар