Пещера Съева дупка, Гложенски манастир и Тетевен

Град Тетевен събира около себе си природни забележителности, паметници на културата и прекрасна природа. Сам по себе си той също е интересен и има какво да предложи, затова решихме да го включим към маршрута си. Началната точка беше пещера Съева дупка, последва Гложенският манастир и завършихме с разходка из Тетевен. Всичко това направихме за 1 ден, а ето малко повече за тези места.

Пещера Съева дупка

Първа спирка беше пещерата Съева дупка, която се намира на около 100 км от столицата. Както в повечето пещери, интересните образувания и тук не липсват. От тавана към пода се спускат сталактити, от пода към тавана - сталагмити, а наклонените настрани  – хелектити. Екскурзоводът ни разказа, че разглеждайки ги, посетителите всеки път откриват различни фигури. Пещерата е дълга 250 м и е разделена на 5 пещерни зали.

Първа зала

Залите

Първата носи името Купена, заради сталгмит, дълъг 3.5 м и оприличен на купа сено. Дебелината на пластовете в началото е 5, по-навътре 8, а към края 12 м. Таванът се спуска ниско и е подпрян със сталактони (образуват се при сливане на сталктити и сталагмити) като с колони, които са леко пукнати, а това показва, че пещерата някога е претърпяла земетресение.

Интересните образувания

Различни форми

Втората зала се казва Срутището или Пропастна. Тук няма образувания, тъй като се откъснали заедно с огромни скални късове и са паднали в пропастта. 

Вдясно се наблюдават образувания, оприличени на част от хълма Царевец и Балдуиновата кула. На друго образувание пък се откроява потретът на поета и революционер Христо Ботев. На друго - пещерен орган. Тези образувания са плътни, различната дължина, дебелина и разстояние между тях пък издават звуци на музикален орган.

Пещерният орган

В концертната зала

Третата е концертната зала, където пяла дори Лили Иванова. Правени са и сватбени церемонии. Разнообразието от интересни фигури и тук не липсва - глава на кобра, щраус, медузи, водопади, тропически гори, Цар лъв, горила. Тук се намира най-големият сталактон в пещерата, чиято обиколка е около 60 м и по това се предполага, че пещерата е на около 3 милиона години.

Концертната зала

Пещера Съева дупка

На най-високата точка в пещерата е разположена зала Космос или космическата зала. Температурата в нея е около 11 градуса, а дебелината на скалните пластове е около 15-16 м. След като я разгледахме, се изкачихме по стълбите, разгледахме още малко, а едно дете дори ни попя в концертната зала.

Дядо Коледа

Таванът

Последната зала в пещерата се казва Белият замък, заради интересно образувание, което е оприличено на стар средновековен замък. Вдясно от него е разпятието на Исус Христос. Някои от хелектитите, които споменах по-рано, пък са оприличени на пещерна кокошка. 

Изходът на пещерата

Цялата пещера е в червени багри и тонове, заради глинестата почва над нея. От беседата разказаха, че един см от образуванията се формира за около 150-160 години. Тук всеки месец от Географския институт към БАН идват и правят измерване на температурата, влажността, както и взимат проби от водата. Посещението ни тук беше с продължителност около час. 

Пещера Съева дупка работно време

Лятно: 9:00 – 18:00 ч

Зимно: 9:00 – 17:00 ч

Вход

От 6 до 16 г. – 2 лв

Над 16 г. – 4 лв

Втората спирка от маршрута

Гложенски манастир “Св. Георги Победоносец“ 

За първи път дойдох тук преди 6 години и спомените ми бяха, че това е един от най-красивите манастири, които съм посещавала. Намира се под връх Камен Лисец на височина 870 м, откъдето се разкрива впечатляваща панорамна гледка. Издигнат бил от киевския княз Георги Глож през 13 в., а през 16 в. реконстриуран. Повечето книги в манастира са на украински и датират от 13 в.  

Входът на манастира

Гледката

Пейката, на която всички се снимат 😃

Към двора на манастира

На територията на манастира се намира музеят на Васил Друмев. Тук той изнасял проповед против католицизма, за да защитава православието. През 1893 г. бил осъден на вечно заточение, по-късно отменено след падането на правителството на Стефан Стамболов. 

Манастирът отвътре 

Музеят

Панорамната гледка

През 2008 г. манастирът бил подпален от йеромонах Панкратий, след като стрелял с газов пистолет по група посетители. 

Манастирът се намира сред красива природа

На фона на впечатляващата гледка

Гостилницата

След като разгледахме и църквата, седнахме в гостилницата, където сервираха рибена чорба и други готвени ястия. Докато похапваш, се наслаждаваш на спиращата дъха природа около теб.

Река Вит в Тетевен

Тетевен

Последната спирка от маршрута ни беше живописният Тетевен. Разположен е между пет старопланински върха и през него минава река Вит. След пристигането ни се отправихме към историческия музей. На първия етаж са изложени открития от I в, когато римляните завлядяли тетевенския край. 

Из уличките на Тетевен

Красивият Балкан

В Тетевен се намира най-широкият пояс от букови гори в страната, затова голяма част от населението се занимавала с дърводобив и дървообработване.

Сред експозицията в музея има римски и византийски монети, железни брадви, гипсова отливка с надпис от римска кула и други предмети. Следвайки вековете, тук може да се види султанският ферман от 1799 г., в който се споменават привилегиите на тетевенци. Изложено е също така разрешението за паша на овце от 1290 г.

Центърът на Тетевен

Входът на историческия музей

Една от най-интересните зали беше тази с килими, като най-старият беше от 1847 г. 

На втория етаж видяхме облеклото от тетевенския край - носии и градска мода, накити и колани. Освен тях, имаше експозиция на ветленици – оригинални термоси за греяна ракия, изработени от калай и олово.

През втората половина на 18 в. Тетевен се оформил като център на иконописа. Освен за населението, тетевенци шиели облекло за турската войска и стоките им били познати не само в Османската империя, но и извън пределите й.

В музея може да се види първата внесена в България цигулка, произведена в Брашов и донесена от тетевенски гурбетчия. През 1870 г Васил Левски основал Тетевенски революционен комитет в старото класно училище.

Исторически музей в Тетевен работно време:

понеделник - петък 09:00 ч. - 17:00 ч. с обедна почивка от 12:00 ч. - 13:00 ч. 

събота и неделя 10:00 ч. - 17:00ч. с обедна почивка от 12:00 ч. - 13:00 ч.

Вход

деца и ученици - 50 ст. 

възрастни - 2 лв.

беседа - 3 лв.

Манастирът

Манастир Св. пророк Илия

След музея се отравихме към тетевенския манастир. Намира се в подножието на вр. Острич и ни посрещна с голям поддържан двор и гледка към града.

Дворът на манастира

След реставрацията изглежда нов, но всъщност манастирът бил основан по време на Втората българска държава. През вековете бил важен книжовен център с килийно училище. Когато през 1801 г. кърджалиите изпепелили Тетевен, манастирът оцелял.

Пред двукуполната църква

Къщата във възрожденски стил

На територията му има и къща, но беше затворена. Достъпът до двора и църквата е свободен.

Следващата спирка беше църквата

Църквата "Св. Свех Святих" 

В центъра на града се извисява този храм, строен около 1834 г. Преди него на това място имало друга, по-стара църква, която изгоряла след опожаряването на града. На нейно място издигнали сегашната, която впечатлявала с размерите си за онова време.

В двора 

Стените на църквата са дебели около 1.5 м

На фона на Балкана

Църквата фронтално

След това направихме кратка разходка към центъра и край реката.

По пътя ни следваше този Шаро

Още веднъж живописната гледка към Балкана

Хаджи Ивановата къща, която за жалост беше затворена и ми дава повод да се върна отново

На стълбите към площада

Площадът в Тетевен в близост до реката

Така завърши денят ни, посветен на този район на България. Разбира се, тук има още много други места, които остават в списъка за следващи пътувания.