Снежни приключения в долината Цилертал, Австрия

За втора поредна година се организирахме с приятели за ски и сноуборд почивка в Австрия през март. След като се поучихме от грешките си миналата година, тази се погрижихме да не ги повтаряме. Тръгнахме рано сутринта и 16 часа по-късно, минавайки българо-сръбската, сърбо-хърватската, хърватско-словенската и словенско-австрийската граница, пристигнахме в курортното селище Тукс (Tux) в долината Цилертал, австрийските Алпи.

Гледката от къщата към курортното селище Тукс

Отсядане

Бяхме си запазили семейна къща за 8 човека, която се намираше на един от хълмовете над селото. Къщата беше супер – удобна локация, 4 топли и чисти двойни стаи, всяка с тераса, 2 кухни с телевизор и дивани, където изкарвахме вечерите. Ако се интересуваш повече от къщата, ми пиши да ти изпратя линк към booking.

Гледка от къщата към нощен Тукс

Глетчерът Хинтертукс

Ледникът Хинтертукс

На първия ден отидохме на ледника Хинтертукс, който се намираше на около 15 мин от Тукс. Целенасочено бяхме избрали къщата да е по-близо до него, защото още миналата година там ни хареса най-много. С 3 гондоли се качваш най-горе, където надморската височина е над 3200 м. Пистите тук са най-различни, но по мои наблюдения преобладават червените. 

Много слънце, но стар сняг на първия ден

Хинтертукс

За глетчера Хинтертукс трябва да се провери 1 ден по-рано дали времето ще бъде подходящо. При нас беше доста слънчево и топло, но и снегът беше стар. Тъй като бяхме голяма група – 7 човека, от които всеки кара с различно темпо, през целия ден си звъняхме и се търсехме из ски зоната, която е огромна. 2 дни по-късно се бяхме разпределили по другарчета. :D 

Втори ден, нова локация

Майрхофнер – Бергбанен

На втория ден посетихме най-близката до нас ски зона Mayrhofner – Bergbahnen в планината Пенкен. Тук разнообразието от писти е голямо, като не липсват и места за извън пистово. Отново денят беше доста слънчев и топъл и нов сняг все още липсваше. Към обяд по някои от пистите вече имаше бабуни и по ниските части имаше доста хора, което много не ми допадна, но с другарчето ми си намерихме нашето място и бързо избягахме от лудницата. 

На панорамната площадка

Тук гледките също бяха впечатляващи

С дружината

Фрирайд в Пенкен

В ски-зоната се намира най-стръмната австрийска писта Харакири, но и този път не се пуснах по нея. Наскоро приятел ми беше споделил, че е страшен лед, затова реших да не рискувам. По средата на деня направихме почивка в заведението срещу нея, гледайки трикчетата на скиорите и бордистите във Vans Penken парка.

На третия ден посетихме най-големия ски курорт в района

Цилертал Арена

За тази ски зона имах бегли спомени от миналата година, но тази ще я запомня със сигурност и след малко ще ти кажа защо. Цилертал Арена се води най-голямата ски зона в долината Цилертал. Тук в най-високите части си намерихме супер места, на които да караме.

Пистите тук бяха широки

В този ден обаче имаше мъгла от сутринта, а следобяд вече стана доста гъста и неприятна. Условията бяха ужасни, карахме и не виждахме очертанията на пистата. За малко да изпуснем последната кабина в 16:30 ч. надолу, но за наше щастие, не се наложи да идват да ни спасяват ;) 

На четвъртия ден ни очакваше изненада

Хохфюген - Хохцилертал

На четвъртия ден се отправихме към тази ски зона, която беше най-далеч от Тукс и пътят до нея ни отне около час. Времето днес беше обещаващо и чакахме да завали сняг. До обяд всичко беше като предишните дни в комбинация с мъгла. Намерихме си любимо място и го пуснахме няколко пъти, след което направихме почивка в едно от заведенията горе. 

Хохфюген

Малко след това заваля сняг на парцали и натрупа за отрицателно време. Това беше преломният момент. Карахме по пистата и извън нея, навсякъде беше меко, дъската сама вървеше и беше голям кеф! Никога няма да забравя тези 2 часа, в които може би направих най-доброто си каране през живота (малко силно изказване, но наистина беше така).

Щастливи от сбъдналата се прогноза за сняг

Последните 2 дни

След снеговалежа на петия ден отидохме отново на ледника Хинтертукс. Очаквахме там да е наваляло най-много и не бяхме разочаровани. Всички вече се изчаквахме и карахме извън пистата почти през целия ден. Забавно беше, но изядох доста сняг. 

На глетчера Хинтертукс 1 ден след валежите

Панорамна гледка от глетчера Хинтертукс

Под лифта

През целия ден се радвахме на прекрасни гледки

Всъщност карането извън писта се оказа много по-трудно – най-вече завоите и тежестта, която постоянно трябва да е на задния крак и натоварването от това, но поне при падане винаги беше меко. Забавната случка от деня беше докато се търкалях на един от склоновете. Покрай нас мина скиор и ни поздрави с „Fuck snowboarders!”. :D После ни стана шеговит поздрав и на нас.

Цилертал Арена

В търсене на недокоснати места

На шестия ден се върнахме на Цилертал Арена и отново беше супер. Топлото време бързо стопи снега отпреди 2 дни и следобяд ставаше повече за сърф. Хванахме доста слънчеви лъчи като за последно.

Последния ден изкарахме на Цилертал Арена

Гледката от Цилертал Арена

Много слънце на Цилертал Арена

С това приключи тазгодишната ски почивка в Австрия. Хареса ми селцето, в което отседнахме, както и условията, които хванахме. Не бяха перфектни, но е трудно да се предвиди времето месеци по-рано. Затова се надявахме на късмет и ето че на четвъртия ден прогнозата за сняг се сбъдна и направи всички ни щастливи.

Благодаря на Х. и П. за предоставените снимки.

P.S.: Две думи и за бирата – за разлика от района на Виена, където съм пробвала разни бири и нито 1 не ми допадна, тук бирата се оказа добра. Любима на всички ни стана Stiegl от Залцбург. Местната бира Zillertal се предлага наливна на повечето места и също е доста вкусна, може да се намери и по супермаркетите. Като цяло останах приятно изненадана от бирата в тази част на Австрия и достойно си спечели уважението ми.