4 дни в Токио - квартал Асакуса и храм Сенсо-джи, Императорският дворец, кръстовището Шибуя и други забележителности

Какво е едно пътуване до Япония без посещение на столицата Токио? От една страна безкрайни небостъргачи, лъскави бизнес сгради, големи булеварди, бляскави магазини, но и малки улички, исторически обекти, старинни сгради и хилядолетна колективност от друга - градът е смесица от бъдеще и минало. Токио ще те накара или да го заобичаш, или да искаш да си тръгнеш възможно най-бързо, но няма да те остави безразличен. По време на престоя си посетихме основни забележителности, като будисткия храм Сенсо-джи, Кулата Tokyo Sky Tree, императорския дворец, най-натовареното кръстовище в света Шибуя и други. Повече за тях и за посещението ни на японската столица разказвам по-долу.

Токио е бързоразвиващ се град с многомилионно население

История на Токио и обща информация

Токио се намира на най-големия японски остров Хоншу и първоначално възниква като рибарско селище. От 1868 г. става столица на Япония, когато идва краят на шогуната Токугава и император Мейджи премества императорския двор в замъка Едо, като го прекръства на Токио. Името на града на японски означава „Източна столица“. През първата половина на 20 в. Токио претърпява голямо земетресение и пожар, което взима хиляди жертви и унищожава стотици сгради. Следват бомбандировките от II СВ. След този крах икономиката започва подем и се възражда главоломно. Това води до днешния облик на града – небостъргачи, бизнес сгради, ново строителство и развита инфраструктура, които бързо го превръщат в един от световните мегаполиси. Към 2021 г. населението на Токио наброява почти 14 млн души.

Улицата пред хостела ни в Асакуса

Отсядане в Асакуса 

Когато слязохме от метрото в квартала Асакуса в Токио, първоначалното ми усещане беше, че съм в Амстердам. Високи сгради, широки булеварди и много колела. Всичко беше много различно от Хокайдо. Забързани хора по улиците, множество магазини, заведения за хранене и автомобили – освен в столицата, се намирах в най-големия метрополис в света. Приятел ни препоръча да отседнем в района на Асакуса, Шибуя или Шинджуку. В Асакуса си намерихме много приличен хостел с двойни стаи със собствен санитарен възел за около 40 лв на човек за нощувка. Цените за настаняване в Асакуса бяха по-ниски от тези в Хокайдо. 

Закритият пазар Shin Nakamise с множество магазини, ресторанти и супермаркети

Търговска улица в близост до храма Senso-ji

Асакуса се намира в източната част на Токио. В него има достатъчно заведения за хранене, супермаркети, магазини. Нашият хостел се намираше на централно място, а улиците около него вечерно време кипяха от живот. Сутрин лесно си намирахме местенца, в които се предлагаше закуска с хубаво кафе. Асакуса има дълга история и множество традиционни места за раглеждане, а и тук се намира най-старият будистки храм в Токио – Сенсо-джи.

Ъгъл на търговски център в Асакуса

Заведение за хранене в Асакуса, където цените бяха доста завишени, а порциите малки; за съжаление туристическите капани са немалко

Нощният живот в Асакуса кипи със заведения тип „изакая“ – японски барове, в които се сервират алкохолни напитки и храна

Закуска и кафе на 2 мин пешедно разстояние от хостела ни - районът изобилства от такива заведения

И все пак може да се открият непретенциозни заведения, в които храната е прясна, а цените не са безбожно високи

Пред красивата пагода на Сенсо-джи

Senso-ji – най-старият храм в Токио

Много се радвам, че първата голяма забележителност, която видях в Токио, беше именно Сенсо-джи. Денят, в който отидохме за първи път, беше почивен и имаше страшно много хора. Сред тях имаше млади девойки, облечени в кимоно, разхождайки се из храма. Сенсо-джи е будистки храм в квартала Асакуса. Той е един от най-цветните и известни храмове в града. Според легендата, през 628 г. двама братя откриват статуята на Каннон, богинята на милосърдието, заплетена в рибарска мрежа на река Сумида и въпреки че я връщат в реката, тя винаги се връща при тях. Сенсо-джи е построен наблизо в нейна чест. Завършен е през 645 г. 

Портата Hozomon

Търговската улица Накамисе

Дълга над 200 м, търговската улица Накамисе свързва външната порта Хозомон и голямата зала. На нея се продават характерни сувенирчета, различни неща за хапване, дрехи, козметика, картички. Търговската улица има дългогодишна история. След нея идва портата Хозомон, която на външен вид е много впечатляваща и е дом на колекция от будистки скулптури. 

По сергиите се предлагат японски сладки мочи и други традиционни храни

Портата Hozomon по залез

Голямата зала

Входът към нея

Голямата зала е посветена на Светия Канзеон Бодхисатва – главното божество на храма Сенсо-джи. Влизайки вътре, ще видиш различни ритуали и изпълняващите ги поклонници. Таванът е украсен с будистки рисунки. Вдясно на главната зала има шинтоистки храм, посветен на двамата братя, открили статуята на Каннон, и интелектуалеца за онова време Nakatomo Hajinoatai, построил главната зала.

Странично от входа

Шинтоисткият храм

Пагодата в Сенсо-джи вдясно

Други постройки

Пагодата е една от най-впечатляващите сгради в храма и една от малкото пагоди в Токио. Пагодата е будистка и по-рядко индуистка религиозна постройка. В Япония пагоди се наричат многоетажни кули, използвани като храмове. Тази в Сенсо-джи е много красива, а по залез е още по-магнетична.

Залез в Сенсо-джи

Статуите Нисонбуцу

Малко извън Сенсо-джи се намира двойката статуи Nisonbutsu. Отляво фигурата носи милост, от дясно – мъдрост. Каменните статуи са изработени през 1687 г. от Такасе Зенби, за да изплати дълга на благодарност към семейството на търговеца на ориз, което му помогнало. Бащата носи милост към поклонниците, а синът носи мъдрост. 

Токио скай три по залез

Tokyo Sky Tree

Втората най-висока кула в света се намира в Oshiage, на пешеходно разстояние от Асакуса, от другата страна на река Сумида. В превод името й значи „Токийско небесно дърво“. Размерите й са толкова впечатляващи, че може да бъде видяна от много части на града. Кулата има футуристичен дизайн, а през 2011 г. печели рекордите на Гинес за най-високата сграда в света. Освен за туризъм, кулата служи и за събиране на данни за атмосферни проучвания, като измерване волта на мълниите, облачните частици, аерозоли и парникови газове като атмосферен въглероден диоксид. 

Улица в квартал Ошиаге

Поглед към Токио скайтри от Асакуса

Мостове на река Сумида

Tokyo Sky Tree отдолу

Билети за кулата могат да се купят както предварително, така и на място. Ние не бяхме подготвени и се наложи да чакаме на опашка, а за Токио скай три тя беше сериозна. Има два вида билети – комбиниран и единичен. Единичният включва гледка от етаж 350, комбинираният – от етаж 350 и етаж 450. Билетите бяха откъм скъпата страна, някъде около 50 лв. Всеки билет си има час на влизане, за който трябва да се изчака. Когато дойде твоят час, догоре те отвежда асансьор за 50 секунди. Подът му е стъклен и можеш да наблюдаваш как се извисяваш, ако не те е страх. 

Гледка към нощно Токио

Ние се качихме вечерта и видяхме нощния живот в града отвисоко. При хубаво време и през деня може да се види планината Фуджи. Вечер се виждат небостъргачите и други сгради с цветни светлини. Гледката е 360-градусова и Токио се вижда от всички страни. Ако не ти остане време да се качиш на Tokyo Sky Tree, напълно достатъчно е да я видиш отвън, особено ако не ти се чака на опашка и бута с още стотици туристи.

Море от светлини

Квартал Акихабара е известен сред аниме феновете

Акихабара – рай за всеки гийк

Едно от най-известните места в Токио и въобще в Япония за любителите на техника, манга, аниме и японската субкултура е кварталът Акихабара или още познат като „Електрическият град“. Ние посетихме мол, в който се продаваше всякаква техника, аниме и манга играчки. В известния квартал има множество аркадни и геймърски центрове, в които посетителите могат да играят различни игри. На японски сленгът „moe” оначава нещо сладко и мило. Сега си представи  кафене, в което сервитьорките са облечени в сладки, кукленски ризки с яка, подобни полички и носят на главата си дантелени диадеми. Такива кафенета са хит в Акихабара.

Магазин за техника

В магазините в Акихабара могат да бъдат открити стоки на изгодни цени

Въпреки че Токио е метрополис, има няколко необитаеми зони

По улиците на Marunouchi – там, където няма живущи

Бизнес кварталът Маруноучи се намира между Tokyo Station и императорския дворец. В работни дни улиците гъмжат от хора, но през уикенда, рано сутрин или късно вечер те са спокойни. Кварталът е избран за седалище на големи японски банки и търговски компании. Високи бизнес сгради и широки булеварди са основният пейзаж. Ако бях дошла в делничен ден, вероятно нямаше да ми хареса, но неделната разходка из спокойните му улици беше приятна.

Огромните бизнес сгради, извисяващи се над нас

Въпреки концентрацията на хора в този квартал, улиците са изрядно чисти

Минавайки през Marunouchi, стигнахме до парка на императорския дворец

Императорският дворец

Дворецът в Токио е резиденцията на държавната глава. Сегашният император на Япония е Нарухито, който се възкачва на престола на 1 май 2019 г. Императорският дворец представлява голяма паркова площ с множество сгради, където се провеждат церемонии и където живее императорското семейство. Дворецът Fukiage е главната резиденция на Негово Величество и за жалост, е затворена за посещение, освен на 2 януари и 23 февруари (рожденият ден на императора). Паркът около двореца е отворен за посещение целогодишно без понеделник и петък.

Към един от входовете на двореца

Fujimi-yagura вдясно – охранителната сграда във вътрешния двор на императорския дворец

Входът към парка на императорския дворец

Наричан още токийският дворец, той се намира в сърцето на Токио, заобиколен от ровове с вода. По-голямата част от зоната в него е затворена за посещение с изключение на източната градина, за която входът е безплатен. Красивият парк е пълен с исторически артефакти, тъй като се намира на мястото на бившия дворец Едо. 

Тази част от градината някога била мястото на двореца на наследника на шогуна 

Чайна, построена от Император Мейджи през 1912 г. Преместена е на това място през 1968 г., за да добави нотка елегантност към източните градини, когато са отворени за посещение

Останки от отбранителна кула

Тази кула служела за отбрана на замъка Едо. По това време била най-високата кула в Япония. След опостушителен пожар през 1657 г., четвъртият шогун Tokugawa Ietsuna започва работа по възстановяване и завършва основите през 1658 г. По-късно работата по издигането на кулата е преустановена със забрана от вуйчо му, тъй като според него, мирна Япония няма нужда от такава конструкция. 

Концертната зала Tōkagakudō 

Освен колоездачи, в неделния ден около императорския дворец имаше и бегачи

Лудницата на Гинза

Шопинг кварталът на Токио – Ginza

Гинза е името на квартал в централно Токио с много магазини на известни марки, бутици, ресторанти и кафенета. Името „Гинза“ идва след създаването на монетен двор за сребърни монети през 1612 г. в периода Едо. Гинза се води един от най-скъпите и луксозни квартали в световен мащаб. 

Широки булеварди, трафик и тълпи от хора

Станичните улички на Гинза са чаровни и една идея по-малко натоварени

Всяка неделя от 12 до 17 ч. главната улица през Гинза се затваря за пешеходци. Наричат го „пешеходният рай“. Лудницата е пълна – тълпата от хора те носи по големите булеварди, а заведенията за хранене са пълни (особено по-бюджетните). Без резервация човек трудно може да се добере до маса за обяд. Точно като в мегаполис с безброй хора. 

За наш късмет успяхме да си намерим ресторант за хапване в Гинза; повечето са заети и се чака, за да те настанят

Ресторантът, в който обядвахме, приличаше на немска бирария и имаше наливна любимата ми японска бира – Yebisu

Храната беше вкусна, но порциите бяха малки, а цените – двойни на тези в Хокайдо

Пренасяме се на следващото гъмжащо от хора място

Кръстовището в Shibuya

Едно от най-натоварените кръстовища в света е Шибуя в Токио. Когато светофарът светне в зелено, броят на пресичащите може да достигне до 3000 човека. Шибуя е място, на което се събират млади и алтернативни хора и затова се води център на младежката култура. Въпреки това, не видях много алтернативни хора. Имаше тук-там някой с пиърсинг, но татуировки почти не видях. Вероятно защото в Япония те се свързват с престъпната организация Якудза. Разбира се, лудницата от хора привлича много фотографи, модели, инстаграм звезди и пр., които използват тълпите от хора за фон на своите снимки. 

Кварталът се пукаше по шефовете в късния следобед на неделя

Кръстовището събира 7 улици на едно място

Осрещната страна

Когато светофарът светне в зелено, хората се разпръскват във всички посоки

Кръстовището е включено в редица филми, като „Lost in Translation”, Resident Evil: Afterlife, The fast and the furious: Tokyo Drift, както и в няколко музикални клипове. Кафенето Starbucks е идеалното място за наблюдаване на пресичащите хора, тъй като е остъклено отгоре до долу. Тук се намира и статуята на Хачико – кучето от порода акита ину, което е известно със своята вярност и преданост към стопанина си години след неговата смърт. За снимка с него се чака на опашка.

Статуята на Хачико

В пешеходната зона има множество магазини за дрехи обувки, сувенири, музика, козметика, храна

Меню на ресторант на улицата

Главните улици са претъпкани, но страничните са спокойни и в много азиатски стил

Интересен е фактът, че през 2015г. Шибуя става първата японска община, която издава сертификат за партньорство от един и същи пол

Неоновите светлини на Шибуя

Крсъстовището на Шибуя често е сравнявано с Time Square в Ню Йорк и Picadilly в Лондон.

Кварталът изобилства от ресторанти и барове

Трафик в Шибуя

С това приключиха първите два дни от престоя ни в японската столица. Следващите дни бяха посветени на открития рибен пазар Цукиджи, който беше вълнуващо преживяване и където опитахме какви ли не странни храни, последван от будисткият храм Tsukiji Hongwanji, градините Hama-rikyu с 5 чайни, разходка с влак из Токио и историческият квартал Yanaka. Повече за тях разказвам в следващата статия.