Забележителности в Токио - най-големият рибен пазар в света, исторически градини сред небостъргачи и очарованието на стария квартал

"От всички градове най-много Токио доказва, че „град“ е глагол, а не съществително." -  Тошико Мори, архитект. Най-големият мегаполис в света е интересен и динамичен град, който предлага различни забавления, забележителности и преживявания. Нашият престой в него беше само 4 дни, но за това време успяхме да видим важна част от града. Повече за първите обекти, които посетихме, разказвам тук. В тази публикация продължавам с не по-малко интересни места, като най-големият рибен пазар в града (дори в света), будисткият храм до него, отличаващ се с нестандартна архитектура, градините на шогуната Токугава, сгушени сред небостъргачите на града, Tokyo big sight и токийският залив, както и разходка и вечеря из улиците на стария квартал Янака.

Най-големият пазар за риба в света

Рибният пазар Tsukiji Outer Market

Не случайно наричат рибния пазар Цукиджи „градът на храната“, където човек освен прясна риба, може да опита различни традиционни японски ястия, приготвени на момента или да намери свежи плодове, зеленчуци и продукти. Смесица от сергии и малки ресторанти, този пазар изобилства от разнообразна храна и не е за изпускане. Рибният пазар е отворен през 1935 г., а някои от сградите в района са на над 80 години. Да видим какво хапнахме тук.

На рибния пазар идват много хора, за да си купят прясна храна, сред тях и доста чужденци, за които японската кухня представлява интерес

Пържена риба на шиш - продава се на почти всеки ъгъл

Различни видове мочи - японски традиционен десерт от оризово тесто

Порция японско вагю

Тук опитахме какви ли не храни, които за нас са екзотика. Предлагаше се печен черен дроб от кит, който изглеждаше вкусно, но беше доста мазен. Пробвахме и стек от wagyu (вагю), 200 гр от който (на снимката горе) струваше 40 лв. Цената му е висока, защото се счита за едно от най-вкусните японски меса. Говедата се отглеждат внимателно и по специален начин, за да се постигне невероятният вкус на скъпото месо. Опитахме и различни видове миди и раци, които приготвиха пред очите ни.

Освен сергии за храна, има и сергии за сувенири и дрехи

Пресни морски дарове

Миди на жар и сурови миди за най-смелите

Непосредствено до пазара се намира будисткият храм в квартала

Будисткият храм Tsukiji Hongwanji

Tsukiji Hongwanji е открит през 1617 г. като разклонение на Jodo Shinshu Hongwanji-ha и е построен близо до квартал Асакуса. През 1657 г. е разрушен от пожар. След това не е въстановен, а преместен на днешното място. Така се ражда кварталът Tsukiji, а днешният пазар бил градът на храма. През 1923 г. храмът отново е сринат до основи след пожар и земетресение. През 1934 г. е възстановен в сегашния му вид.  Разположен е близо до рибния пазар и квартала Гинза. 

Статуя на Shinran – японски монах, основател на Будизма чиста земя (форма на будизъм)

Цистерна с вода

Куполът на храма е отличителната му черта

Архитектурата на храма е уникална сама по себе си и рядкост за храм - по дизайн на университетски професор. Екстериорът е базиран на древен индийски стил, докато интериорът е по традиционния Jodo Shin будистки модел. Шин будизмът е най-разпространеният клон на будизма в Япония. Храмът Цукиджи не е толкова известна забележителност в Токио, но препоръчвам да се посети, защото така или иначе се намира точно до пазара.

Пред храма Цукиджи

Изобразени са крилати шиши (лъвове), които пазят предната част на храма

Храмът отвътре

Семейните градини на шогуната Токугава 

Градините Hama-rikyu – оазис в града

Сред извисяващите се небостъргачи на квартала Shiodome сгушени стоят зелените градини на Hama-rikyu. Някога запазени само за имперска употреба, градините са отворени за посещение през 1946 г. Тук видяхме 300-годишно борово дърво на име Sambyakunen-no-matsu. Дървото е засадено преди 300 години, за да увековечи промените в градините, направени от шестия шогун Йенобу. 

300-годишен бор зад чайната Nakajima-no-ochaya

120-метров мост свързва двата бряга на езерото, което е пълно с морска вода от токийския залив

Чайна Taka-no-ochaya 

На територията на градините има 5 чайни. Те са запазени, за да покажат на туристите японската култура от периода Едо. Чайна Nakajima-no-ochaya е най-голямата, построена през 1707 г. Taka-no-ochaya била основната чайна за ловците на патици. Тези градини са историческо място, където кралското семейство ловували птиците. Пракиката да се ловува със соколи била усвоена от Китай около 4 век и кралското семейство я превръща в хоби. По-късно самураите използват техниката, за да наблюдават враговете си и да проследяват вътрешната им комуникация.

Чайна, сгушена в сянката на стария бор

В градините има дори храм

Градината на Hama-rikyu си има светилище на име Kyu-Inabu. Не се знае откога датира храмът, но е сигурно, че съществувал на това място преди късния Едо период. Автентичната сграда е разрушена от земетресение няколко пъти. През 2005 г. била извършена основна реконструкция. 

Пред храма

Градините са пълни със зеленина и дървета; тук видяхме първите цъфнали вишни в началото на февруари

Токио - град на развити технологии

До Tokyo Big Sight и из града с влак

Най-големият експо център в Япония се намира на брега на Токийския залив. Масивна сграда, висока 58 м, открита през 1996 г. Отвън сградата има четири обърнати пирамиди, монтирани върху опори. Използва се за големи събития, експозиции и може да побере много хора.

Обърнатите пирамиди на експо центъра

Гледка към града от експо центъра

Токийският залив е историческият център на риболовната индустрия в града, която се свива с индустриализацията на залива през 20 в. В него са разположени няколко големи пристанища – Йокохама, Чиба, Токио, Кавазаки и др. Токийското пристанище е едно от най-големите в Япония и Тихия океан. Разпределя хранителни продукти, различни видове стоки и превозни средства из Япония до региони като Хокайдо. Освен това, има международни търговски отношения с Китай, Южна Корея, страните от Югоизточна Азия, Северна и Южна Америка, а също и Европа.

Влакова линия

От експо центъра си тръгнахме с влак. Пътуването през града с него беше забавно преживяване. В мотрисите няма ватман, а влакът се движи на гуми. Освен че пътят му минава над булевардите, улиците, хората и сградите, от влака се разкрива чудесна панорамна гледка към целия град. Може да се сравни с услугата в някои европейски градове - Hop on, hop off. 

Токийската кула – висока 333 м, построена през 1958 г.; освен за предаване на телевизия и радио, служи и като туристически обект

Токио – смесица от древна култура и модерни технологии

Yuyake Dandan – в превод „стълбите при залез“

Yanaka - старият квартал на Токио

Yanaka е очарователен исторически квартал в Токио, известен със старите си сгради, криволичещи улички и ретро търговската улица Yanaka Ginza, която датира от далечната 1940 г. Стълбите, които се славят с красива гледка по залез слънце, позволиха и на нас да усетим атмосферата на този квартал. На търговската улица са разположени сергии с местни продукти, бакалии, магазинчета със сладки, жилищни сгради и ресторанти.

Търговската улица Yanaka Ginza

Малък храм в Янака

Капанче за суши на семейство японци

Сушито беше много вкусно и приготвено със свежи продукти

Интериорът

Този малък ресторант за суши се държеше от семейство японци. Жената взимаше поръчки и ги сервираше, а мъжът приготвяше сушито зад бара. Нямаше меню - поръчваш си просто така. След като си изядохме порциите суши, получихме още една допълнителна като комплимент от тях. Хората знаеха къде е България и бяха много учтиви и гостоприемни.

Усмихнатите собственици, при които вечерята беше изключително преживяване

С това приключва престоят ни в Токио - 4 дни, изпълнени с интересни места, културни различия и нови преживявания. Силно препоръчвам посещение на Токио при пътуване до Япония. Разбира се, има още много други градове, които да се видят и които остават в списъка за следващия път. Разликата на Токио с градовете от Хокайдо е ясна - бизнес настроено население, друг вид туристи, технологии, модернизация, западно мислене - тенденция, която започва още от Реставрацията на Мейджи през 19 в. и продължава и до днес.