Зимна приказка и неповторимо снежно изживяване в северната част на остров Хокайдо, Япония

Хокайдо - чувайки това име, винаги съм си представяла далечна и непозната земя на другия край на света, където има тонове пръхкав, мек и лек сняг, за който само знам, че е един от най-добрите в световен мащаб. Япония винаги ми се е струвала недостижима дестинация и когато се качих на самолета от Амстердам за Токио, осъзнах, че този сън се превръща в реалност. До последно не знаех къде отивам, какво ще видя, с каква култура ще се срещна - всичко беше много мътно и не можех да си го представя. След почти 3 седмици в страната на изгряващото слънце, след каране на сноуборд в едни от най-добрите снежни условия, на които съм попадала, след сливане с местния живот, пък дори и за кратко, и след опознаване на различни вкусове, смея да твърдя, че Япония е най-интересната и впечатляваща дестинация, която съм изживявала до момента. Малки и големи ски курорти, градове, покрити със сняг, постоянни минусови температури, горещи онсени, непознати храни и културни различия са само част от преживяването. Повече за него разказвам в следващите редове.

История, население и природа на Хокайдо

Хокайдо е вторият по големина остров в Япония след остров Хоншу (на който се намира Токио). Столицата на острова е град Сапоро. Старото име е познато като Едзо, Йезо или Йесо, а до 16 в. Хокайдо е непозната територия, населявана от местното население айну. Това е най-голямото етническо малцинство в Япония. Айну се считат за едни от първите заселници на японските острови, дошли от Сибир или от Тихоокеанските острови. През 1899 г. японското правителство ги определя като „бивши аборигени“, пристъпва към интеграция и им осигурява японско гражданство. Оттогава айну имат своя земя, език, религия и култура, примесена във времето с японската. 

Снежен град на остров Хокайдо

Земята на острова започва да се обработва, мелници и пивоварни започват производство и се изгражда инфраструктура. По това време на айну е наредено да преустановят религиозните си обичаи като жертвоприношения на животни или татуиране. Постепенно цялостното интегриране на айну в японското общество води до заличаване на идентичността им. Усеща се дискриминация спрямо тях, която би могла да бъде преодоляна с увеличаване на смесените бракове между айну и японци. През 1996 г. около 300 човека говорят езика айну , а към 2008 г. - едва 100. 

Ледени фигури в град Асахикава

На остров Хокайдо преобладават средни и ниски планини. Най-високият връх е вр. Асахи (2290 м), който се намира в национален парк Дайсецудзан. От върха се разклоняват няколко планински хребета, от които Токачи (2077 м) - един от осемте действащи вулкана, който имахме щастието да видим и за който разказвам по-надолу. Зимите на острова са студени и снежни, докато летата са хладни. Значителна част от валежите на острова са под формата на сняг, а изолираните снежни бури образуват дълготрайни преспи снежна покривка. Качеството на снега тук е едно от най-доброто в света, заради което островът е известна дестинация сред любителите на зимните спортове. Това беше и нашата причина да планираме пътуване до остров Хокайдо от средата на януари до началото на февруари.

Оризови полета, покрити със снежна покривка в градчето Хигашикава

Отсядане в Хигашикава

През първите 7 дни от престоя си в Япония отседнахме в предварително запазена от нас къща за гости в Хигашикава – малък град в близост до Асахикава - вторият по големина град на острова. Собственикът Тоши се оказа много готин японец, скиор и сноубордист, който знаеше добър английски. Всеки ден гледаше прогнозата и ни съветваше къде да отидем да караме в зависимост от условията за деня. За него научихме от други българи, които отсядали при него няколко години по-рано. 

Улицата срещу къщата, в която бяхме отседнали

Нощувката при него струва около 50 лв на човек, къщата има много стаи, общо помещение за хранене с маси и хладилник, кухня с всичко необходимо. Когато пристигнахме, при него имаше още двама чужденци – австралиец и датчанин. И двамата бяха там от няколко месеца. Работеха като фрирайд гидове в планините и от австралиеца получихме кратка, но ценна информация къде са хубавите места за каране. 

Къща за гости P-Dash Garden

Централна улица в Асахикава

Асахикава – вторият по големина град в Хокайдо

Както стана въпрос вече, Хигашикава е на около 20 мин. с кола от Асахикава, докъдето отскачахме за пазар или вечеря навън. Градът се намира в северната част на острова и е известен със зоологическата си градина и над 740-те моста. Най-ниската температура в японската история е измерена в града на 25 януари 1902 г. - -41 °C. Асахикава се води един от най-студените японски градове. По време на разходката ни една вечер тук беше доста зимно и ветровито, но това не попречи на местните да се разхождат с разкопчани якета и без шапки, а жените с къси поли и голи крака. 

Снегът покрива улиците из целия град

В Асахикава дори месец след Коледа и в несъответствие с регилията все още има коледна украса

Игралните зали и казината са доста интересни отвън

В заведение в Асахикава, където си приготвяш храната сам; само гьозата в левия ъгъл се сервира приготвена

Пържените ястия са доста популярни в японската кухня, а на много места подправят ястията с къри

Хигашикава може да е малък град, но пък си има собствен ски курорт

Canmore Ski Village

Започвам със ски курортите, които обиколихме. На първия ден след пристигането ни се събудихме късно и имахме време единствено да отскочим за следобедно раздвижване в местния ски курорт Canmore. Намира се на западния склон на планината Kitoushiyama и съществува от далечната 1969 г. Тук се предлагат както целодневни карти, така и лифт карти за няколко часа. Ние си взехме за 3 часа, която струваше 27 лв. Курортът е в ниското и има само 2 седалкови лифта. Пистите са предимно червени и широки. Около тях си намерихме приятна горичка за каране, но снегът не беше нов. Точно преди идването ни казаха, че била безснежна седмица с високи температури, следователно и снегът беше стар и дори на места оскъден. Хигашикава има побратим град Канмор в Канада, откъдето идва днешното име на ски зоната.

Гледката към Хигашикава от местния ски курорт

Едно от най-предпочитаните места за фрирайд

Mt. Resort Asahidake 

Една от най-известните фирайд ски зони лежи в планината Асахи, част от Национален парк Дайсецузан в централно Хокайдо. Асахидаке Онсен е малък комплекс от хотели с онсени, откъдето тръгва единственият ски лифт - голяма гондола. Асахидаке всъщност не е нормиран ски курорт, няма обработени писти, а има само 1 ски път, което го прави изцяло фрирайд курорт. Леснодостъпните зони около лифта бързо се минават и затова идват множество групи с гидове в търсене на нови и недокоснати склонове за каране. Това, което лично на мен не ми допадна, бяха равните участъци и места, към които е нужно траверсиране. Доста неудобно за сноубордисти, но ако се ползват услугите на гид, това може да бъде избегнато. В сградата на лифта има заведение и магазин за сувенири, а цените бяха доста прилични. 

Горната част на ски зоната

Теренът на Асахидаке

Асахидаке се счита за едно от местата с най-дълбока и качествена пудра. Въпреки популярността си, курортът е по-слабо посещаван от другите големи такива. Горната част на курорта предлага алпийско каране по ребрата на склоновете, докато по-надолу теренът е горист. Горите са редки и стръмни. Често обаче времето е мрачно, примесено със снеговалеж и мъгла. И при нашето посещение видимостта горе беше доста слаба, където всъщност беше най-хубавото каране. Излизането в края на планината става по ски път, който води към гондолата. Еднодневната ски карта за възрастен за Асахидаке струва 2200 йени (~ 30 лв). Работното време на гондолата е от 9:00 до 15:40 ч. 

Редките гори на Асахкидаке предлагат богат избор на линии, но има и доста равни участъци

Малък курорт и сняг в изобилие

Kokusetsu Horotachi Ski Resort

Този малък курорт ни го препоръча хазяинът ни Тоши. Беше проверил, че тук ще вали най-много сняг и ни посъветва да отидем рано. Още по пътя снегът беше много, докато най-накрая не се озовахме в град Хороканай, където не спираше да трупа. Въпреки това, проблеми с придвижването нямаше, най-вече заради липсата на други коли. Иначе си беше хлъзгаво и добре че бяхме с 4х4. Когато пристигнахме на курорта, бяхме приятно изненадани от количеството навалял сняг през нощта. Още по-хубавото беше, че продължаваше да вали. 

По път за курорт Хоротачи

Пистата не беше обработена

Хоротачи е много малка ски зона със само четири писти и един седалков лифт. По размери се доближава до тези на Мальовица. Тук имаше малко хора, но всички бяха дошли с паудър машините си и за секунди разораха пистите. В Япония карачите са сериозни и почти всички карат дъски тип лястовица. До 11 ч. повечето хора се накараха и си тръгнаха. Сутринта си бяхме купили карта за 4 часа, която струваше 20 лв и в която имаше включен обяд - пиле терияки. За разлика от Асахидаке, тук фрирайдът беше забранен. Всъщност това беше единственият курорт с такава забрана, някакъв чужденец се затрил преди години. Навсякъде имаше табели „No entry outside the course” и го повтаряха на мегафона постоянно. Горите около пистите бяха адски примамливи и разбира се, нарушихме забраната. Получихме жълт картон, а в края на деня и втория такъв, но си заслужаваше. Излишно е да споменавам, че нямахме никакви притеснения дали ще има основа. Просто търсехме местата без следи през целия ден. 

Забраната в курорт Хоротачи

Лифтът беше седалков без предпазен бар, което натоварва краката и в края на деня се усеща

Това беше един от най-снежните ни дни на острова

Тихо и слънчево време - идеален ден за ски туринг

Ски туринг в подножието на връх Sandan-yama

Връх Сандан-яма (1748 м) е популярно място за каране на ски. Намира се в планината Токачи и се слави с първо качество сняг. Маршрутът започва и завършва от стара ски зона с планинска хижа и смесен онсен. В един от малкото ни ясни и слънчеви дни се отправихме на ски туринг под върха. За целта си наех снегоходки, като цената беше около 2500 йени (~ 34 лв) и комплектът включваше щеки. Снегоходки под наем могат да се вземат и от хижата в подножието.

Старата ски зона

Със снегоходки и дъска на гръб, доста се озорих, но имаше защо

Върхът Сандан гледа към внушителните върхове Токачи, Камифурано и Фурано в планинския масив Дайсецудзан. Нагоре пътят ни отне около 2 часа. Имаше пантаджийска следа, която следвахме. Наклонът беше сериозен, но по-големият проблем бяха минусовите температури. Може би беше около -20 °C. Пръстите на ръцете ми бяха толкова замръзнали, че дори не си стегнах обувките за спускането. Най-впечатляваща беше гледкате срещу нас – пушещият вулкан Токачи. Още на тръгване усетихме мириса на сяра, идващ от него. Въпреки че беше ужасно студено, това беше едно от най-хубавите ми спускания с дъската. Снегът беше дълбок, пръхкав и лек и имах чувството, че карам върху облак. Заслужи си бъхтенето. След първото спускане се изкатерихме отново за още едно по-кратко спускане и накрая излязохме през гората. Разбира се, завършихме деня с разпускане в онсена.

В далечината се вижда Фурано и едноименният курорт

Връх Сандан

Страховита и респектираща гледка към пушещия вулкан Токачи

Ски курорт Камуй

Kamui Ski Links

Този курорт се намира много близо до Асахикава, само на около 20 мин от града и е много симпатичен, нито малък, нито прекалено голям ски курорт. Не пада толкова много сняг, колкото на крайбрежните курорти, но качеството на снега отново е първокласно. Дори в деня, в който бяхме ние, нямаше нов сняг, но намерихме кътчета с много добре запазена пудра. Курортът се обслужва от един кабинков лифт и 7 седалкови лифта. 

На върха на курорта, откъдето тръгват пистите

Фрирайд зоната е лежерна и лесно достъпна

Един от лифтовете, при който излизахме от гората

Пистите на Камуй

Както вече стана дума, фрирайдът е лежерен без сериозен наклон, а теренът е предимно горист и много игрив. Под кабинковия лифт също има зона с дървета и карането там е забавно и лесно достъпно. Няма нужда от катерене или ходене дълго време пеша - с малко траверсиране може да се достигнат склонове с перфектен сняг. Курортът е от разумната страна на цените – целодневната карта струва 50 лв. В началото има ски гардероб и ресторант за бързо хранене, където обядвах порция нудъли с пържено тофу и малка бира за 13 лв. 

Следващият ски курорт ни стана любим

Furano Ski Resort

Ако има място в по-централната част на Хокайдо, което да съчетава разнообразие от писти за всякакви нива, много фрирайд възможности и чудесен сняг, то това е Фурано. Повечето курорти, на които бяхме, нямат хотелска зона, но тук си има цяло градче под многобройните писти. Ски зоната е разделена на 2 големи части, свързани с лифтове и указателни табели, но това не ми попречи да не успея да се прехвърля от едната в другата и да си изпусна последния лифт. Няма проблем обаче, защото такива като мен явно има постоянно и след края на работното време шътъли извозват закъснели скиори и бордисти между двете зони.

Забавното е, че фрирайд зоната има работно време

Леснодостъпните части се минават бързо, като тази необработена писта

Горите са стръмни, а около един изоставен лифт наклонът и снегът са перфектни

С малко катерене могат да се хванат недокоснати линии

Не случайно отделихме 2 последователни дни на Фурано. На втория ден се върнахме на нов, пресен сняг и всичко беше рестартирано. Вече знаехме кои са хубавите места за каране и директно се отправихме към тях. Запознахме се с двама французи, които ни показаха уникален стръмен склон с много дълбок и пръхкав сняг. Курортът се обслужва от 10 бързи лифта и 23 писти, между които и много дълги такива. Ски картата за деня струва около 95 лв, което изпраща Фурано в графата на скъпите курорти. Тук приключи първата част от престоя ни в Хокайдо, като за следващите 5 дни се преместихме в района на Нисеко.

Минералните басейни в Япония се наричат онсени

Разпускане в горещите минерални онсени

Онсените са обществени бани с минерални басейни. Заради вулканичната си активност, японските острови имат много минерални извори – около 25 000, като 3000 от тях са обособени в онсени. Онсените са външни и вътрешни, смесени и разделени на мъже и жени. В смесените онсени са позволени банските или специални рокли за жените, докато в разделените онсени носенето им е абсолютно забранено. Дори веднъж отнесохме критика, че сме с бански. В началото е малко смущаващо, че трябва да си чисто гол, но каквито са приетите норми, такива. 

Съблекалня в онсен

Вътрешен басейн

Външен басейн

В онсените е прието да се пази тишина

В повечето онсени не се допускат хора с татуировки, заради групировката Якудза, чийто членове са нашарени по цялото тяло. В онсените е забранено пиенето на алкохол. Само в един се пиеше бира, но той беше пълен с чужденци. Обикновено в онсените има басейни с различна температура на водата. Всеки ден след каране разпускахме мускулите в онсен за около 30 мин. Има онсени с макаци, но те бяха твърде далеч от нас и не успяхме да ги посетим. След цял ден на минусови температури и влага, в края на деня един онсен върши чудеса. Как се ползват онсените - душът е задължителен преди ползването им, а след като си се накиснал добре в горещите води, е препоръчително да не минаваш повторно през душа, за да може лечебната сила на водата да остане върху кожата ти за по-дълго. 

Домашно приготвен рамен

Заведения, магазини, храна и напитки

О, да, храната в Япония е много странна! Като сложим настрана добре познатите ни суши и рамен, всичко останало е ново и различно за нашия вкус. Оризът е добавка към всички ястия. Той е заместител на хляба и присъства на всяка маса. На третия ден вече ми беше втръснал, но за японците той е насъщният. Раменът представлява нудъли с бульон и някакво месо или тофу. В супермаркета има всякакви видове сушена риба, сушени морски дарове, водорасли и подобни. Като стана въпрос за супермаркети, влизаш и нищо не разбираш. В такива моменти препоръчвам приложението Google Translate, като с помощта на Google Lens и камерата си превеждаш директно от японски или друг език на български. Падна голямо зяпане, а отстрани изглеждаше сякаш снимаме всеки един продукт в магазина. Така открихме кофичка българско кисело мляко, заради което всички японци знаеха къде е България. 

Пържени прави скариди, гарнитура ориз и супа мисо в заведение в Iwanai

Чукадон - ориз, зеленчуци, лук, гъби и месо или яйце

Джобчета омлет вляво, малки скаридки и завити рулца от водорасли

Заведение за рамен с обособени маси за по един човек

Рамен с панирано тофу

От ляво надясно - гьоза, вид туршия с китайско зеле и сладка гьоза

Паста с няколко вида сирена

От снаксовете са вкусни оризовите крекери, които могат да бъдат сладки (с разни пълнежи) или солени (със соеви зрънца или водорасли). Много ми допадат туршиите им, които са добре овкусени. Омлет във всякакви форми също е разпространено ястие. В супермаркетите има топла витрина и вечеряхме предимно от нея. Предлагат се готови тарелки със суши, пържена риба, морски дарове. Любима храна ни стана гьоза – тестени джобчета с плънка от месо и зеле, овкусена с чесън, джинджифил и китайски лук. Адски сочни и хрупкави са. Забелязах, че почти във всички пакетирани храни има захар. И въпреки това японките са доста фини. И последно, но не по важност – ягодите им през зимата са адски вкусни. Разбира се, отглеждат се в парници. Преди да замина гледах едно предаване, в което една ягода от някакъв си специален сорт струваше 350 паунда. В супермаркета цената на тарелка ягоди беше около 10 лв. Японците се хранят с клечки и в повечето заведения няма вилици. Лъжиците се ползват за рамен, а месото чето се реже с ножица.

Една от хубавите бири - Asahi Super Dry по рецепта от 1987 г.

Suntory Malt - една от масовите бири на пазара

Цените – пазар в супермаркета (вечеря, закуска и нещо дребно за през деня) ни излизаше около 30 лв на човек. В заведенията вечеря с бира – около 20-25 лв. Алкохолът в магазините е евтин, ако изключим бирата. Кенче бира струваше около 2.50 лв, а в Токио дори пих такава за 5 лв кенчето от магазина. Японската бира е приятна и пивка. Най-известните имена са Sapporo, Suntory, Asahi. Общо взето гледах да купувам бири, на които не пишеше нищо на латиница. Това, което препоръчвам да се опита, е японското уиски. Има различни видове и марки на пазара и цените варират. Разбира се, сакето е широко разпространено и има както висок, така и нисък клас сакета. 

В следващата публикация разказвам за ски курортите около Нисеко, океанския град Iwanai, как се придвижвахме и какви трудности трябваше да преодолеем, кои са странностите в Япония и колко ни струваше цялото пътуване.