Снежни приключения в района на най-известния японски ски курорт Нисеко и наоколо

Най-северният японски остров Хокайдо е популярна дестинация сред любителите на зимните спортове, заради обилните количества снеговалеж и първо качество сняг, с който се слави из целия свят. Централно Хокайдо и северните части бяха първата ни среща с острова, посетихме и сравнихме малки и големи ски курорти, след което се отправихме към района на Нисеко и планината Йотей  за следващите 5 дни. Отскочихме до крайбрежния град Иванай, където разгледахме шинтоистки храм и попаднахме в снежна буря. Повече за този район на острова и нашия престой разказвам по-долу, а в края обръщам внимание на някои интересни особености в Япония.


    На път към Сапоро

    Отсядане в Кутчан

    Кутчан е малък град северно от планината Йотей, на около 50 км от Сапоро и съвсем близо до най-големия ски курорт в Хокайдо – Нисеко. Избрахме го, заради стратегическото му разположение, но няма да лъжа – не беше лесно хем да е на добро място, хем да не чупим касичките. Къщата за гости на снимките изглеждаше потресаващо и психически се подготвяхме за нещо ужасно, но останахме много приятно изненадани, когато пристигнахме. Оказа се чисто, топло и уютно място с няколко стаи, обща кухня и всичко необходимо.

    Къщата за гости в Кутчан и ресторантът до нея

    Къщата се казва Rental room Narita в случай, че на някого би му било полезно. Пред нея има ресторант, но работното му време от 11:00 до 14:00 ч. така и не ни позволи да го посетим, тъй като в този часови диапазон бяхаме по пистите. Къщата се намира на около 20 мин от ресторанти и магазини в Кутчан. В интернет пише за нея "Male only", което не разбрахме защо е, но няма проблем да отсядат и жени. В района има множество онсени, а заради известния курорт Нисеко, някои от тях са и доста туристически. В тази част на Хокайдо имаше много повече сняг, отколкото около Асахикава. Всяка сутрин се будехме с нови 20-30 см нов сняг върху колата ни. Собственикът имаше малък снегорин, с който разчистваше снега и веднъж ни помогна да излезем. Този път курортите бяха на по-кратко разстояние и не се налагаше да пътуваме с часове до тях. 

    Къщата за гости беше скромна, но топла и с всичко необходимо

    Sapporo Kokusai ски курорт

    Този ски курорт се намира близо до столицата на Хокайдо - Сапоро и затова много от местните карачи идват тук, а понякога през уикендите е доста натоварено. По размер курортът не е голям – има два кабинкови лифта и няколко седалкови. Още с идването си намерихме склон, по който имаше доста следи, но поне се беше запазил хубав сняг. Приятното спускане свърши бързо и излизането после беше адски дълго, затова не повторихме повече.

    Уникална гледка към Кокусай
    Бялата премяна на борчетата
    Пистите бяха доста натоварени откъм хора
    Куротът гледа към Японско море
    Около пистите има приятни гори за каране
    Намерихме си леснодостъпен склон, който излизаше директно на лифта. Не знам как беше опазен още, но ние го карахме няколко пъти и бяхме доволни, че въпреки липсата на нов сняг, си намерихме приятно място и тук. Един от най-ярките ми спомени този ден беше гледката към Японско море от горната част на курорта. Винаги съм мечтаела да карам сноуборд с гледка към море и ето че в Япония това ми се случи!

    Опашката за лифта на Нисеко

    Ски курорт Niseko United

    Един от най-известните сред чужденците ски курорти в Хокайдо е Нисеко. Примамлива ски дестинация за всички любители на пудрата е, заради количеството сняг, което пада тук – 15-18 метра за сезон. Разделен е на 4 огромни зони – Niseko Annupuri, Niseko Village ski resort, Niseko Tokyu Grand Hirafu и Niseko Hanazonu Resort. Честно казано, нищо не разбрах от този курорт, освен, че има хиляди лифтове, много хора, зажадняли за дълбок сняг, ужасно високи цени и повече австралийци, отколкото японци. Нисеко не ми допадна. Цял ден се возих на лифтове в опитите си да се върна там, откъдето бяхме тръгнали. Да, имаше нов сняг и беше хубаво, но толкова огромно нещо не се кара за ден. Времето беше люто - обилен снеговалеж с мъгла и вятър, а цените твърде надути. Ски картата струваше 120 лв за ден, но заради лошото време, дори не беше отворен целият курорт, а в ресторанта топъл шоколад струваше 8 лв. С две думи – Банско на стероиди. 

    Цял ден не спираше да вали, но това не попречи да се събират опашки на лифтовете
    Част от Niseko Tokyu Grand Hirafu зоната 

    На върха на Niseko United лежи връх Нисеко Аннупури, висок 1308 м. Малко под него е границата на курорта, откъдето тръгват четрите склона. Лифтовете тук са бързи, някои от които свръхмодерни, напр. кабинков лифт с кожени седалки с подгряване. Заведенията се пукат по шевовете, независимо от скъпите цени. 

    Извънпистовото каране в Нисеко е на следващо ниво, затова е и толкова популярен курорт

    Фрирайдът тук навсякъде е разрешен и логично най-леснодостъпните места се нападат веднага. Това, което ми направи впечатление, е липсата на култура на каране, най-вече от австралийците. На склонове с много сняг се изсипваха десетки хора заедно – беше като бойно поле. Многото чужденци обират японския дух на курорта. Дори ски и сноуборд инструкторите бяха чужденци. Под Нисеко е разположено градчето и е пълно с хотели, ресторанти, магазини и барове. Атмосферата тук е далеч от японска – такос ресторант тук, индийски ресторант там, стек хаус, американски бургери... само кюфтета не видяхме. Добре е да се знае, че ресторантите са затворени от 15:00 до 17:00 ч, но защо- така и не стана ясно.

    След 4 дни сняг и мъгла, вулканът Йотей най-накрая се показа, за да го видим точно преди да си тръгнем

    Rusutsu Resort

    Ако трябва да посоча курорт в Хокайдо, който най-много ми харесва, това ще е Русуцу. И тук, подобно на Фурано, отделихме 2 поредни дни за каране. На първия имаше силен снеговалеж и мъгла, но на втория беше раят на земята. Много нов сняг, синьо небе (blue bird) и учудващо малко хора. Русуцу е голям курорт, но по-малък от Нисеко, и е чудесен вариант за всеки, който иска да избегне тълпите от хора. Тук има 3 зони за каране, като първа и втора зона са свързани с кабинков лифт. При хубаво и ясно време се вижда неактивният вулкан Йотей. Фрирайдът тук е позволен навсякъде и има приятни гори с пръхкав и лек сняг. Хубавото на Русуцу е, че почти всяка гора излиза на някой от лифтовете, което прави мястото рай за сноубордисти.

    Последният ден от престоя ни в Хокайдо беше като по поръчка
    Горите под кабинковия лифт са стръмни, а снегът в тях беше уникален
    Липсата на хора ни позволи да минем по няколко пъти през всяко едно място, което ни хареса
    Бамбук между брезовите гори
    Гледка към езерото Toya
    Кораб на замръзналото Японско море

    На разходка до океанския град Iwanai

    В един от дните, в който не карах сноуборд, се разходихме до океанския град Иванай (на майтап го кръстихме Иваново, че беше по-лесно за запомняне). Намира се в западната част на полуостров Shakotan и е един от от най-старите градове в района. Тук основен поминък е риболовната индустрия, а кореняк иванайците дори имат „рибарски“ акцент. Голям пожар от 1954 г. разрушил много от традиционните дървени къщи. 

    Ски курортът в Иванай
    Шинтоистки храм в града

    В деня, в който решихме да посетим Иванай, имаше снежна буря и много силен вятър. Едвам стигнахме до него от Кутчан, добре че в тази част на острова движението не е натоварено. Беше толкова студено, че разгледахме пристанището от колата. Отидохме и до шинтоисткото светилище в града. Беше голямо и интересно, но успяхме да разгледаме само една част, заради студа, който беше нетърпим. 

    Тории (външен портал) на входа на шинтоисткия храм – символизира прехода и границата между светското и свещеното пространство

    Шинтоизмът е древна японска религия, която не се проповядва, тъй като е вкоренена в японската традиция. Тя лежи в основата на японския колективизъм, която за чужденци като нас е изключително силно изразена. Моралните ценности са фокусирани върху общото благо. По време на нашия престой забелязахме, че всички хора носят предпазни маски по улиците. На въпроса „защо“ отговорът беше „съпричастност към правителството“. Непознато чувство, нали? Боговете в шинтоизма са наречени ками и могат да бъдат както явления, така и предмети. 

    Ема – малки дървени плочки, характерни за Япония, на които шинтоистките или будистките поклонници пишат молитви или желания и ги закачат пред светилището, за да може ками боговете да ги получат
    Тук със сестра ми умираме от студ
    Храмът отвътре
    Всяка година от 7 до 9 юли се провежда фестивал и шествие на микоши (преносима каляска), в което шинтуисткото божество се извежда от храма и минава през целия град
    Наемането на кола в Япония крие своите особености

    Рент-а-кар неволи

    Идеята ни за ски почивката в Хокайдо беше да обикаляме различни курорти всеки ден, затова ни трябваше кола под наем. Още месец преди пристигането ни си запазихме (и платихме) за услугата, но когато пристигнахме в рент-а-кар офиса до Сапоро, бяхме неприятно изненадани да разберем, че в Япония не признават българските книжки и затова отказаха да ни дадат автомобил. Вариант в случая е да има шофьор с книжка от друга държава или да се представи международна книжка, издадена в друга държава. При нас на помощ се притекоха едни холандци, с които се запознахме на летището. Учудващо за нас се съгласиха да ни вземат колата с тяхна книжка. Този жест беше голям от тяхна страна, а ние след това карахме през цялото време с 20 км/ч (шегувам се, разбира се), за да не стане нещо непредвидено. Движението в Япония е от лявата страна с десен волан. Пътищата не са изрядно почистени, а заради ниските температури и снега, често бяха заледени и хлъзгави. Добре че ни дадоха Subaru 4x4, с което да газим в снега.

    Всяка сутрин се налагаше да чистим колата си от снега и да разчистваме паркинга
    Цяла стая само с вендинг машини

    Любопитни факти

    Културните различия между нас и японците са факт, но това в никакъв случай не означва нещо лошо. Напротив, останах силно впечатлена от отношението им. Японците са благородни, готови да помогнат и много лъчезарни. Когато разговарях с японци, те постоянно се смееха. А когато се смееха, се смееха и очите им. Обикновено ти подават нещо с две ръце и се предполага, че ще го приемеш с две ръце. Ето някои особености, които ми направиха впечатление, и различни практики:
    1. На повечето места – къщи, хотели, ресторанти, храмове е задължително посетителите да събуват обувките си. 
    2. Вендинг машините са навсякъде, като има такива с топли и студени напитки (като топъл и студен чай в пластмасова бутилка). 

    Да, това е част от тоалетна с различни програми

    3. Специално внимание обръщам на тоалетните. В повечето случаи имат панел с бутони отстрани и подгряване на тоалетната чиния, което може да се регулира. Тоалетните чинии имат бидета с вграден душ за измиване с топла/хладка вода. Като цяло, ходенето до тоалетна в Япония си е приятно изживяване. 😆
    4. В някои супермаркети плащането кеш става на машина.
    5. В ресторантите оставянето на бакшиш не е разпространено. Няколко пъти се опитахме да оставим и ни гонеха, за да ни върнат ресто. Накрая разбрахме, че трябва специално да им кажеш, че това е бакшиш.

    Ако се обърне внимание, ще се види, че навсякъде другаде има сняг, освен на тротоара

    6. Подово отопление по улиците - забелязахме, че на определени места по улиците, като завои на кръстовища или по тротоарите няма сняг и се оказа, че има нещо като подово отопление. Това е японският начин за справяне със снежните условия по пътищата.
    7. В Хокайдо има доста чужденци, заради прословутата японска пудра, но голяма част от местните не говорят английски и разбирането става с ръкомахане или Google translate. 
    8. Въпреки че съотношението скиори бордисти се води 70% на 30%, ми направи впечатление, че има страшно много японци бордисти. Много повече, отколкото при нас.
    9. В едни от най-студените дни, когато за нас студът беше непоносим, виждахме повечето местни да ходят леко облечени, без шапка и шал. Явно са свикнали на температурите на острова.
    10. Японците се обличат стилно и елегантно. Впечатление ми направи стилът им още от летището, а в Токио имаше най-много примери.

    След 13 дни в Хокайдо дойде краят на нашата ски ваканция в Япония. Карахме на 9 различни курорта - както скъпи, така и евтини, както натоварени, така и спокойни откъм хора. Не е мит, че снегът в Япония е уникален. Беше толкова пръхкав и лек, че дъската сама се плъзгаше отгоре и карането беше страшен кеф. Остров Хокайдо предлага за всеки скиор или бордист по нещо - от многобройни писти, през чудесни фрирайд терени до фристайл паркове с карачи на много високо ниво. Всеки ден виждах страхотно каране и стил от японци, които са облагодетелствани да имат едни от най-добрите условия в света и вероятно го приемат за даденост. Силно препоръчвам Хокайдо на всеки ски и борд ентусиаст! В следващата публикация разказвам за престоя ни в Токио, какво видяхме, какви храни опитахме и с какви впечатления останах от най-населения метрополис в света.


    Коментари

    1. Анонимен8/3/23

      RADVAM SE , CHE TI E HARESALO KATO PRIRODA I OTNOSHENIETO NA HORATA.

      ОтговорИзтриване
      Отговори
      1. Благодаря! Страхотни са японците, любимият ми народ.

        Изтриване
    2. Анонимен8/3/23

      VIARNO E CHE SNEGA E UNIKALEN . PRIZNAVAT GO V CQL SVIAT .

      ОтговорИзтриване
      Отговори
      1. Дааа... И с това безснежие тук го оценявам още повече.

        Изтриване
    3. Анонимен9/3/23

      Прекрасни снимки, природа и забавен текст! Благодаря!

      ОтговорИзтриване

    Публикуване на коментар