Малко повече от година след първия си път отново се качих на каяк. Арсеналът от каяци на trip-kavarna.info се разраства и този път Галин беше взел от новите – сърфски каяци, като за част от групата бяха предвидени по-късите, а за мен и него - по-дългите. Карането и този път беше доста забавно, придружено с живописни гледки и дори "плуване с медузите". 😁 Ето как премина.
Срещата беше на добре познатото място – плаж Болата в 9 ч. сутринта. Събуждайки се 2 часа по-рано, видях, че навън вали. На въпроса ми „Остава ли за днес?“ Галин отговори „За мен не е проблем, че малко ръми“. Когато пристигнахме на уговореното място, вече беше спряло да вали, затова пристъпихме към обучението по безопасност, което се провежда преди всяко излизане с каяк в море.
Новите сърфски каяци ни очакваха
Освен спасителните жилетки, Галин беше зареден с всичко необходимо – непромокаеми панталони, горнища, якета и сухи торби за багаж за неподготвените (като мен). Както миналата година, така и този път ползвахме карбоновите гребла. Един по един се качихме в сърфски каяците и започнахме да обикаляме залива, докато посвикнем с тях.
Сърфски каяци
Различават се от другия вид по няколко неща, но най-основното е, че имат педали за определяне посоката на движение. Докато с другите завиването става със загребване само на лявата или на дясната страна, тук работата е изключително лесна. Искаш да завиеш наляво, натискаш левия педал, искаш да завиеш надясно – натискаш десния педал, а в това време гребеш за скорост.
Краката се пъхат в страпове и се натискат педалите, за да се завие в желаната посока. Снимка: trip-kavarna.info
В началото е малко странно, но техниката бързо се овладява, а и ръцете не се изморяват толкова бързо. За да изправя каяка, съвсем леко натисках съответния педал в желаната посока.
Покрай скалистите брегове в посока Русалка
Пейзажът
Маршрутът ни беше в посока Русалка. Минавахме покрай червените скали и въпреки че го бях минавала вече, имах чувството, че откривам нови неща в пейзажа и не спирах да оглеждам. Морето беше спокойно, нямаше нито една вълна. Небето над нас се разчистваше, а минавайки през облаците, слънчевите лъчи рисуваха прекрасни гледки пред очите ни.
И въпреки че морето беше спокойно, два пъти се разсеях и оставих греблото върху бедрата си, а то загреба вода и се преобърнах. Сблъсках се с най-големия си страх и всъщност се радвам. Въобще не беше толкова страшно – спасителната жилетка ме държеше на повърхността на водата, а и хората от групата бяха около мен.
Какво се прави в такава ситуация? Първото нещо е да не изпадаш в паника – просто няма смисъл от нея. Второ – обръщаш каяка, разбира се. Трето – изчакваш инструкторът да дойде и да задържи носа, за да е стабилен каякът, докато се качваш. Четвърто – хващаш външната част на каяка с едната ръка, вътрешната (тази към теб) с другата и се изтласкваш, за да се качиш. Добре е да изчакаш 2-3 мин. след това, докато се нормализира пулсът ти и да премине страхът (ако има такъв изобщо).
Противно на всички мои очаквания, преобръщането даже направи карането по-вълнуващо.😃 Ако не искаш да ти се случва обаче, един съвет от мен – докато си почиваш, дръж греблото върху коленете си. Тъй като краката са леко присвити, това е най-високата точка, на която да го оставиш без да загребва вода.
По време на почивките най-голям баланс се постига в тази (родилна) поза. Снимка: trip-kavarna.info
Забавлението от карането
Групата ни беше доста интернационална – трима българи, румънец, туркиня и един американец. Всеки се движеше с различно темпо, естествено мъжете бяха най-бързи, но като цяло не си давахме много зор и често спирахме за почивка. Покрай нас с лодката си мина дори Краси от Къща за гости Левана.
Кулминацията на пътешествието ни по вода беше пещера с прилепи. Групата се раздели на две, тъй като пещерата беше малка и имаше подводни скали. Мен ме достраша и бързах да изляза, но без съмнение с влизането ми в нея адреналинът се покачи. Благодаря на Галин за търпението и че ни позволи да влезем и да я разгледаме отвътре!
Към пещерата
Със сестра ми чакаме да излезе първата част от групата, за да влезем и ние.
Продължихме още малко на север, но вече бяхме изкарали достатъчно време в гребане, а и се поизморихме. Обърнахме посоката и се върнахме, а слънцето вече се беше показало и започна да става горещо. Тогава осъзнахме, че облаците сутринта са ни направили услуга.
Час и половина по-късно беше време да се връщаме
Освен забавление, получаваш и такива снимки от Галин след карането.
Както първия път, така и сега преживяването беше адски приятно, благодарение на търпението и ясните инструкции на водача ни Галин от trip-kavarna.info. Карането на каяци в Черно море е едно от най-готините занимания, което ще те дари с прекрасни гледки, ще те зареди с хубави емоции, а накрая ще усетиш сладката умора от цялото преживяване. Заслужава си.
.jpg)
OBISHAM VI MNOGO . INTERESNI FAKTI
ОтговорИзтриванеGreat!♡
ОтговорИзтриване