Едно от най-предпочитаните места за рафтинг в България – коритото на река Струма

Ако поне веднъж минеш по международен път Е79, не може да не забележиш реката, която върви успоредно на пътя и го следва дълго време. Вероятно ще ти направят впечатление групите от хора с еднакви неопренови костюми, които или вървят покрай пътя в посока Гърция, или гребат от надуваеми лодки и се пускат по течението на реката. Наскоро станах част и аз от тези хора, дошли на рафтинг приключение по река Струма.

Екипирана с неопрен, яке и жилетка

Отново на рафтинг

Рафтинг пробвах за първи път миналата година на р. Тара в Босна и Херцеговина – друга също много популярна рафтинг дестинация. И тъй като ми хареса доста, бях решена, че ще се пробва и в България и то не къде да е, а на най-предпочитаната за целта река – Струма и не кога да е, а през април, когато реките са най-пълноводни.

Буйните води на р. Струма през април са идеални за рафтинг

Мястото

На около 130 км от София, при Кресненските ханчета започна нашият рафтинг ден. Неопренови костюми, якета, спасителни жителки, каски и бяхме готови за потегляне. Момчетата от рафтинг центъра бяха доста отзивчиви и ни дадоха каски с поставка за екшън камерите ни. Качихме се в буса и ни откараха до старта, откъдето тръгнахме. За втора поредна година случих на много добър водач, с когото се чувствахме сигурни, но и не скучаехме.

Тук стартира нашето приключение

Рафтинг лодките

Удобни лодки

Преди да се качим в лодките, последва инструктаж за безопасност. Едно от нещата, които си спомнях от миналогодишния рафтинг, беше да държа краката си пъхнати под въжето, опънато в лодката. Този път в лодката бяха налични страпове, специално създадени за целта, в които пъхаш ходилата си – много по-удобни от просто едно въже. 

Страповете, в които пъхаш ходилата си, за да се задържиш на лодката в екстремни ситуации

Рафтингът на Струма

Рафтинг трасето беше дълго около 12 км, разделено на две и го минахме за около 1 ч. и 30 мин. През първата половина се движехме нормално и на моменти имаше екстремни места. За нашата лодка, в която се качихме четирима, двама от които бяха холандци, нямаше неочаквани изненади. Всичко беше премерено и в същото време вълнуващо. Водачите Алекс и Бочи ни показваха и обясняваха за бързеите, най-големите от които дори имаха имена.

Скала за скачане

Не след дълго спряхме на една скала за скачане. Температурата на водата беше поносима и доста по-топла от тази на р. Тара. 

Не липсваха и изненади за някои

Изглеждаше страшно, но после разбрахме, че е било нарочно

Покрай нас мина лодка от друг рафтинг център, която се преобърна, но ситуацията бързо беше овладяна. Продължихме по буйната река, подминавайки скали, мостчета, бързеи и вековни дървета.  

В по-спокойните води си беше разходка с лодка

Неочаквано спиране

По средата спряхме и слязохме от лодките – трябваше да ги качим с нас до горе, където ни чакаха инструктори от рафтинг центъра и след това отново щяхме да слезем в реката. Учудени бяхме защо не продължихме по реката, но се оказа, че тази част е изключително екстремна и опасна. Бързеите тук формираха дълго трасе, което по това време на годината се избягва.

Най-опасното място от рафтинг трасето

На земя се подкрепихме с вафли и вода. Повървяхме малко пеша покрай участъка, който пропускахме, и сами се убедихме, че това е най-правилното решение. Скоро отново се качихме на лодките и продължихме по реката.

Красивата природа

Спускане на лодките по релси към реката

Втората част от трасето беше доста по-динамична. Бързеите тук бяха в по-чести интервали и адреналинът се покачи няколко пъти, в които вълните ни оплискаха целите.

Към финала

Краят на трасето дойде тъкмо навреме, когато вече бяхме изморени. Щастливи от прекрасното изживяване се поздравихме, а аз бях доволна, че попаднах на точното място в точното време. Рафтингът е чудесен начин за разпускане за всякакви възрасти и бих опитала отново на друга река.