Село Бърдарски геран - столицата на банатските българи

Една от основните забележителности в Бърдарски геран е немската църква

Село Бърдарски геран се намира на 160 км от София и на 57 км от Враца. Тук живеят банатските българи, селото има доста интересна история, по-различни забележителности и в него се провеждат няколко интересни фестивала. В следващите редове споделям защо си заслужава да се запознаеш с това място и да научиш повече за жителите му.

Кой живее в Бърдарски геран

Село Бърдарски геран има население от ~600 души, но не кое да е, а на банатските българи. Това са българите-католици от северна България, наричани още „павликяни“. Населявали Банатската област, която днес се намира на територията на Сърбия, Румъния и Унгария. Банатските българи се заселили там след като избягали от българските земи по време на турското робство. След неуспеха на Чипровското въстание били прогонени, заради неблагоприятните условия и вероизповеданието си – католицизма.

Часовниковата кула в центъра на Бърдарски геран

Населяваните от българите земи били част от австро-унгарските владения. След Освобождението банатските българи се завърнали на българска земя и основали селото Бърдарски геран. Със себе си довели немци. В Банат двете нации си съжителствали доста добре, което е и една от причините за преселването на немците. На по-късен етап съжителството между двата народа се оказало трудно. В резултат избухнала война между двете общности. Края на тази война слага решението на Хитлер да пресели етническите немци обратно в Германия.

Немската църква в далечината

Немската църква

В Бърдарски геран има немска църква, която е много красива и за съжаление, рушаща се. Името на църквата е „Дева Мария – Майка на святата надежда“, а интересен факт е, че в нея са изографисани лицата на Кирил и Методий преди те да бъдат канонизирани като светци. Църквата е затворена, но достъпът до нея е свободен. През решетките можеш да надникнеш и да я разгледаш отвътре. В архитектурно отношение църквата е наистина впечатляваща, заобиколена от красива природа.

Немската църква отвън

Снимка: kashkaval-tourist.com

Немската църква отвътре

Немската църква отвътре

Входът на немската църква

Църквата впечатлява с красива архитектура

Българската църква „Свети Йосиф“

В Бърдарски геран освен немска, има и българска католическа църква. Със завръщането на банатските българи на родна земя се появила нуждата от храм, в който те да водят литургиите си. Строежът на църквата „Свети Йосиф“ започнал през 1930 г. и продължил 4 години. Голямо име в историята на селото е на д-р Евгений Босилков. За 12-те години, в които бил енорист, енорията се намирала в най-голям разцвет. Днес жителите на селото си спомнят с умиление за него и заслугите му, затова лоша дума за него тук не може да се чуе.

Църквата "Свети Йосиф" отвън

Църквата "Свети Йосиф" отвътре

Олтарът на църквата

Етнографски музей

Музеят „Къща на банатския бит“ се намира в началото на селото и не пропуснахме да го посетим. Създаден по случай 100-годишнината на селото през 1987 г., тук се потопихме в част от атмосферата и бита на хората, оставили своето богатство в района. В една от стаите на къщата живяло цялото семейство. Върху леглото на мъжа и жената слагали покривало, за да не се вижда какво правят нощно време. Семейството се отоплявало с комини в размер на цели стаи, които се намирали между двете стаи в къщата и чиито стени отделяли топлината в тях. Видяхме и част от носиите, характерни за тази общност. Интересен и основен факт за банатските българи е, че имат собствен диалект и пишат с латински букви. 

Етнографският музей отвън

Стаята, в която живяло цялото семейство

Покривало върху леглото на мъжа и жената

Елементи от бита на банатските българи

Легло в стаята за гости

В етнографския музей

Архитектурата

В архитектурен план селото е дело на италиански архитект по австрийски модел. Впечатление правят правите улици. Всички къщи имат еднакви по големина дворове и дори броят им е еднакъв за отделните квартали. Къщите не са типично български, а се доближават до австрийския и унгарския стил постройки с продълговати покриви. Разхождайки се в селото, могат да се разгледат както стари къщи, така и такива ново строителство, но като цяло архитектурата на селото е издържана в един стил. 

Всички улици в Бърдарски геран са прави

Типична за селото къща

Стара къща

Архитектурата в Бърдарски геран следва един стил

По-ново строителство

Снимка: kashkaval-tourist.com

Карнавалът „Фършанги“

В Бърдарски геран се озовахме неслучайно – посетихме карнавала „Фършанги“. Името идва от унгарското Farsang, немското Fasching и представлява тържествено честване преди последната неделя преди Великия пост до Пепеляна сряда (познато сред православните християни като „Заговезни“). Следвайки католическия обичай, този период се отбелязва с маскиране с костюми и всеобщо веселие. Денят, в който станахме част от този обичай, беше изпълнен с много нови запознанства. Благодарение на гостоприемните жители на селото, успяхме да се потопим в атмосферата на фестивала. 

Фестивалът "Фършанги" се отбелязва с костюми и веселие

Едни от най-колоритните костюми на фестивала

Не липсва хапване и пийване

През целия ден се изпълняват театрални постановки

Костюми по време на "Фършанги"

Самодейци от Бяла слатина

За спомен от селото

Освен „Фършанги“, тук се празнуват още основаването на селото през май, както и фестивалът на банатската носия през август. Така че ако сега ти стана интересно да разбереш повече за селото и жителите му, можеш да посетиш тези два фестивала. Още информация за Бърдарски геран и банатските българи можеш да откриеш и на сайта им.